Решение № 7736 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7736 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110142549 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове от „.......“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Т. Б. Б. за сумата 2087,28 евро (4082,36 лева) - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., доставена в имот, находящ се в ............, сума в размер на 343,71 евро (627,23 лева) обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 13.05.2025 г., сума в размер на 36,58 евро (71,55 лева) - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и сума в размер на 8,05 евро (15,75 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 13.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2025 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№28596/2025 г., по описа на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да било необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия, купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. Заявява, че в сградата, в която се намирал процесният имот, се извършвала услугата дялово разпределение, стойността на която следвало да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи в отношенията между страните.

1

Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот, сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е изложил доводи за неоснователност на исковете. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност. Оспорва съществуването на облигационно отношение между страните с твърдение за липса на сключен писмен договор. Оспорва доставката на топлинна енергия в претендираните количества, както и възразява с твърдение, че средствата за търговско измерване били негодни. Оспорва счетоводните записвания на ищеца. Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки приложимите законови норми, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД, предявени като установителни по реда на чл.422 от ГПК.

По исковете с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.149 от ЗЕ в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, нейната стойност, че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е била предоставена услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Предвид възраженията на ответника следва да установи и годността на измервателните уреди.

По исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главни задължения, както и момента на изпадането на длъжника в забава.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ сочи основния източник, пораждащ облигационно правоотношение, и това несъмнено е писмен договор, сключен при общи условия, по силата на който възникват права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и друг начин за възникване на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В този случай и без лицето да е сключило писмен договор с "........." ЕАД, по силата на тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право на собственост, или вещно право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана сграда, се счита, че лицето е клиент на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно отношение по силата на закона.

Правилото е, че собствениците или титулярите на ограничено вещно право на ползване на толофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, с изключение на случаите, в които между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за 2 същия имот, например с откриване на индивидуална партида за целия имот /аргумент от ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК/.

В случая от представения по делото и приет като писмено доказателство препис на договор за замяна на жилища, сключен по реда на ведомствената наредба за жилищния фонд на МВР, се установява, че по силата на така сключения договор ответницата е придобила собствеността върху имота, който ищецът претендира да е топлоснабден. Ето защо и въпреки липсата на сключен писмен договор с ищеца, по силата на закона и при отсъствие на доказателства ползвател или наемател да е открил самостоятелна партида за имота със съгласието на ищеца, именно ответницата като собственик на топлоснабдения имот се счита за клиент на топлинна енергия, в случай, че такава бъде доставена в имота и именно по силата на закона е възникнало облигационно отношение между нея и ищеца, което е регулирано не само от приложимите законови и подзаконови норми, но и от публично обявени от ищеца общи условия за продажба на топлинна енергия, съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ.

За установяване на обстоятелствата дали е била доставена топлинна енергия до имота, в какъв обем и при наличие на годни измервателни уреди, съдът не разполага със специални знания, поради което изцяло възприема заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, тъй като същото е обосновано, логично и последователно.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза /неоспорено и от страните/, на името на ответницата е открита партида с аб.№ 137132 за процесния имот. Етажната собственост на сградата, в която се намира процесният имот, е сключила договор ФДР „.......“ ЕАД за извършване на монтаж на измервателни уреди – топлинни разпределители и термостатни вентили, на дялово разпределение на доставената ТЕ и извършване на услуга „Топлинно счетоводство“. Ответницата е ползвала ТЕ за отопление на имота през целия процесен период, начислявана била и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, както и за доставка на БГВ. В жилището разполагала с 1 бр.отоплително тяло – радиатор, на който бил монтиран 1 бр.топлинен разпределител и 1 бр.термостатен вентил, както и 5 бр. щранг-лири и 2 бр.водомери за отчитане на топлатата вода. От м.05.2022 г. до 04.2024 г. било извършвано дялово разпределение от единия брой Индивидуален разпределител за разход на отопление, както и от ТЕ, отдадена от 5 бр. щранг-лири, на които бил невъзможен монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определяла по изчислителен път. За периода 05.2022 г. – 04.2024 г. потреблението на топла вода е определено на база реален отчет на 2 бр.технически изправни и узаконени водомери. През процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминавал метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност от лицензирани юридически лица. Вещото лице сочи, че за процесния период общото количество доставена и отчетена топлинна енергия възлиза на 2079,79 евро /4067,22 лв./, като сумите били начислени в съответствие с нормативните изисквания и след приспадане на сума в размер на 1,48 евро, представляваща сума от изравнителните сметки за получаване. В таблица № 4 от заключението подробно са описани дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец от процесния период.

Съдът намира с оглед подробните и логични констатации на вещото лице, че ищцата като потребител на топлинна енергия, в качеството си на собственик на имота, до който е била доставена енергията, дължи заплащането на стойността за процесния период, която възлиза на сума в размер на 2079,79 евро.

Ответницата е депозирала възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която съдът намира следното:

3

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 - дневен срок съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД, която предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. За изпадане в забава не е необходимо нито обявяването на фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане С оглед на това, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК /от която дата се счита предявен установителният иск/ е подадено на 16.05.2025 г., погасени по давност биха се явили всички вземания на ищеца с настъпила изискуемост 3 години преди нейното подаване – т.е. с настъпил падеж до 16.05.2022 г. В случая видно от таблица № 4 на заключението на СТЕ първото претендирано вземане касае доставка на енергия за БГВ в размер на 52,33 евро за месец май 2022 г. С оглед чл.33,ал.1 от ОУ изискуемостта на същото е настъпила на 15.07.2022 г., поради което възражението за погасяване по давност се явява изцяло неоснователно. С оглед изложеното, исковата претенция на ищеца следва да бъде уважена до сума в размер на 2079,79 евро, като за разликата над тази сума до предявения размер от 2087,28 евро следва да се отхвърли като неоснователна.