Решение № 48 от 31.01.2020, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

31.01.2020

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

Районен съд – Дупница състав

15.01

2020 на Година

Ели Скоклева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Юлия Вукова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

1286

2019 дело № по описа за година.

Р Е

Ш И

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 30-00000563 / 07.11.2019г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Кюстендил ,с което е наложено административно наказание „ „глоба” в размер на 1500лв. за нарушение по чл.93б, ал.7,т.3 ЗАвтП на М. Сепетечи /Mehmet Sepeteci/ род. на ***г. в РТурция, турски гражданин, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 1500лв. на 200лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

МОТИВИ: Адв.Д.С., процесуален представител на Мехмед Сепетечи , обжалва наказателно постановление

№ 30-00000563 / 07.11.2019г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Кюстендил ,с което е наложено административно наказание на последния, „глоба” в размер на

1500лв. за нарушение по чл.93б, ал.7,т.3 ЗАвтП .Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи ,за допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя, свидетелите и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На

07.11.2019г. жалбоподателят осъществявал обществен превоз на товари /групаж/ ,управлявайки съчленено превозно средство-товарен автомобил „Волво“, с прикачено полуремарке по маршрут РТурция -РИталия. На главен път Е-79,района на с.Джерман, същият бил спрян за проверка от служители във въззиваемата страна.При последната било установено,че тахографа, с който бил оборудван товарния автомобил,отчита ползване на намалена дневна почивка, след ползване на такава в период от 24ч. е, от 8чи 34мин.. На същия бил съставен АУАН за нарушение почл.8,§.2 от AЕTR, чл.чл.2,а§3 от Регламент /ЕО/561/2006г. във вр. с чл.78,ал.1,т.1 ЗАвтПр.Въз основа на последния е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе административно наказание.

С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е частично основателна и измени наказателното постановление , като намали размера на глобата от 1500лв. на 200лв. ,по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед № РД-08-249/ 15.05.2015г.на министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.42 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл.5 ЗАНН.

Събраните по делото доказателства установиха,че жалбоподателят, като водач на съчленено ППС, осъществяващо международен превоз на товари, в период от 24ч., след ползване на последна дневна почивка, е ползвал намалена такава от 00ч. до 8,34мин. На 07.11.2019г.-обстоятелство, установено от приложената по преписката разпечатка от тахографа, с който е оборудван товарния автомобил.С това действие, същият не е спазил изискванията,визирани в чл.8,§2 от AЕTR/ Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози/, регламентиращ ползването на дневните почивки на водачите на ППС, извършващи международен превоз на товари,което осъществява състава на нарушението, визирано в чл.93б,ал.7 ЗАвтПр.

В случая обаче, при определяне размера на наказанието, наказващия орган е допуснал нарушение на материалния закон. Както в АУАН, така и в НП е посочено,че жалбоподателят не е спазил изискванията за намалена дневна почивка, която съгласно чл.8,§2 от

AЕTR е 9часа, а наказанието е наложено при изчисление за неспазване на нормалната дневна почивка, която е 11ч.Предвид на това обстоятелство, установи се,че жалбоподателят не е спазил изискванията за намалена дневна почивка с по-малко от 1ч./същият е почивал 8ч. и34мин/, което ангажира отговорността му по чл.93б,ал.7,т.1 ЗАвтПР, а не п.т3от същия текст, поради което съдът намали размера на глобата ,в съответствие с този, предвиден в чл.93б,ал.7,т.1 ЗАвтПр.,

По горните съображения, съдът постанови решението си.