Решение № 2954 от 20.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2954 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20253110112207 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба от М. К. А., ЕГН **********, със съгласието на баща си К. Й. А., ЕГН **********, двамата с местоживеене ***, чрез адвокат М. Н. Н. - член на АК - Варна, личен № **,кантора с адрес **, съдебен адрес: ** против З. Т. М. А., ЕГН **********, местоживеене **.

Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди З. Т.

М. да заплати в полза на детето си М. К. А., действащ чрез своя баща и законен представител К. Й. А., издръжка за минал период от време в общ размер на 2116 /две хиляди сто и шестнадесет/ лева която включва, както следва: за период от 07.12.2024г. до 31.12.2024г.вкл. издръжка в размер на 322,50 лева (400лв. разделено на 31 дни е равно на 12,90лв. на ден, умножено по 25 дни); за месец януари 2025г. - издръжка в размер на 400лева; за месец февруари 2025г. - издръжка в размер на 400лева; за месец март 2025г. издръжка в размер на 400лева; за месец април 2025г. - издръжка в размер на 400лева и за период от 01.05.2025г. до 15.05.2025г.вкл. - издръжка в размер на 193,50 лева (400лв. разделено на 31 дни е равно на 12,90лв. на ден, умножено по 15 дни), ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба 1

– 19.11.2025год. до окончателното изплащане на сумата по банкова сметка.

Да осъди ответницата да заплати сторените разноски в настоящото производство, вкл. адвокатско възнаграждение.

Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:

Ученик е редовна форма на обучение в ** - Варна, паралелка „**". През учебната 2025/2026г. е в 9 клас. Не разполага с доходи и средства сам да се издържа. Родителите му К. Й. А. и З. Т. М. са разделени, като считано от 07.12.2024г. преки непосредствени грижи за него се полагат само и единствено от баща му К. Й. А.. Понастоящем живее с него в едно домакинство на адрес **. Само и единствено баща му погасява всички негови ежедневни разходи за издръжката за облекло, храна, медикаменти и за други битови, и културни нужди в период от 07.12.2024г. до 15.05.2025г., тъй като ответницата, която е негова майка се е десезирала от задълженията си като родител към него, и не заплаща средства за текущата си месечна издръжка.

Между страните се води производство по реда на ЗЗДН, а именно гр.д.

14/2025г. по описа на PC - Варна, 24 състав с постановено решение по него с рег.№ 3391/30.09.2025г., срещу което е подадена въззивна жалба от ответницата З. Т. М. и е образувано в.гр.д. 2429/2025г. по описа на ОС Варна, ІV състав ГО, което не е приключило до настоящия момент.

Издадена е ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА с Рег.№ 132 / 30.09.2025г. с постановени мерки за закрила, а именно:

ЗАДЪЛЖАВА З. Т. М.- А.а, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпруга й К. Й. А., и непълнолетното й дете М. К. А..

ОТСТРАНЯВА З. Т. М.- А.а, от съвместно обитаваното жилище, находящо се в **; за срок от 18 месеца считано от 03.01.2025г.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 5 ал. 3 вр. ал. 1 т. 5 от ЗЗДН местоживеенето на детето на страните М. К. А., ЕГН ********** да бъде при пострадалия родител К. Й. А., на адрес *, за срок от 18 месеца считано от 03.01.2025г.

Между страните се води производство и с правно основание чл. 49 от СК, което не е приключило до настоящия момент, а именно гр.д. 660/2025 по описа на PC - Варна, 10 състав. В това производство на 16.05.2025г. е постановено Определение с Рег.№ 6482/16.05.2025г., съгласно което съдът 2

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 323 ГПК следните привременни мерки:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М. К. А., ЕГН ********** на бащата К. Й. А., ЕГН ********** като при него определя и местоживеенето на детето на адрес: **.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ** на К. Й. А., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между детето М. К. А., ЕГН ********** и майката З. Т. М.- А.а както следва: 1 / всеки съботен ден от 10 часа до 14 часа, при участието на социален работник и психолог, в защитена среда в Ц. з о. п. - град Варна, с местонахождение, определено от ДСП - Варна Задължава всеки от родителите да подаде заявление за ползване на социална услуга към Център за обществена подкрепа - град Варна, с местонахождение, определено от ДСП - Варна.

ОСЪЖДА З. Т. М.- А.а, ЕГН ********** да заплаща в полза на М. К. А., ЕГН ********** чрез неговия баща К. Й. А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 400 лева, с падеж 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на настоящото определение до приключване на производството по делото с окончателен съдебен акт."

Въз основа на гореизложеното майка му З. Т. М.А.а не му е заплащала текуща месечна издръжка за период от 07.12.2024г. до 15.05.2025г.,което поражда правен интерес от водене на настоящия иск.

В срока за отговор на исковата молба, ответницата депозира отговор.

Отговорът е депозиран от адв. В.Н.Б., със съдебен адрес: *** като пълномощник на З. Т. М..а, ЕГН: **********, с адрес: **.

Искът, така както е предявен, намира за недопустим на две самостоятелни основания, а именно:

1/ Сам ищецът излага в обстоятелствената част, че между баща му К. А.

(родителят, с чието съгласие инициира настоящото производство) и майка му Зл. М.- А.а (ответницата по иска му) е налице висящо дело за прекратяване на брака им по исков ред, именно гр.д. № 660 / 2025 по описа на РС - Варна, X състав. Сочи и доказателства в подкрепа на това твърдение, представяйки 3

Определение № 6482/16.05.2025г., постановено по същото дело от същия състав. От съдържанието на определението става ясно, че с брачните искове са съединени и редица небрачни, в това число и искане да се осъди майката да заплаща в полза на непълнолетния си син месечна издръжка в определен размер, считано от датата на подаване на исковата молба (т.е. 17.01.2025г.) до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи обстоятелства.

От съдържанието на същото определение става ясно, че на 16.05.2025г. брачният съд се е произнесъл по исканията на съпруга-ищец за привременни мерки, включително по претенцията за привременна издръжка в полза на непълнолетния син на страните. Видно от диспозитива на този акт, произнасянето е с действие занапред. В същото време обаче, в самото определение се сочи, че с исковата молба ищецът е съединил и иск за присъждане на издръжка в полза на непълнолетния син, считано от датата на завеждане на иска. При това положение, недопустимо става воденето на настоящото дело за целия период след 17.01.2025г. Същото искане и за същия период вече е било предявено в друго производство пред съд, макар и формално от друг ищец - бащата, който упражнявайки свои субективни преобразуващи права, привнася и искането с осъдителен характер за издръжка в полза на сина си. От значение е именно последното - последиците ще настъпят в имуществената сфера на детето, не на родителя му. И ето защо искът за издръжка за минало време по настоящото дело е недопустим за периода 17.01.2025г. - 19.11.2025г. Същото искане вече е предявено в друго производство и макар че ищецът там е различен, последиците засягат едно и също имущество - тези на М. и на майка му. Съгласно принципа non bis in idem тя не може да отговаря два пъти за едно и също и настоящото производство следва да се прекрати.

2/ Отделно от горното, искът е недопустим и поради преклузия за предявяването му, очертана от предмета на цитираното гр.д. № 660/2025г. на РС - Варна. Според чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК (в приложимата към момента на подаването на исковата молба редакция отпреди посл. изм.) с брачните искове задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата... Предвид този императив, въпросът за издръжката на детето подлежи на разглеждане в рамките на производството по брачните искове. Ищецът с исковата си молба е пропуснал да търси издръжка за минало време, а е 4 предявил искането си само занапред. Доколкото липсва искане по чл. 149 СК, съединено надлежно с брачните претенции по реда на чл. 322, ал. 2 ГПК, а обхватът на алимента е ограничен само до издръжка занапред, преклудира се възможността той да бъде търсен впоследствие. Тази възможност е следвало да се упражни с предявяването на исковата молба, по която е образувано гр.д.

№ 660/2025г. на РС - Варна.

Ако горните съображения за недопустимост не бъдат споделени от състава, то счита, че следва да се отнесат към въпроса за основателността на иска и да се разгледат при произнасянето по съществото му. Поддържа по същите съображения, че ако искът за издръжка за минало време не е недопустим, то той е изцяло неоснователен.

Поддържа също така, че исковата претенция не държи сметка за законните критерии, очертани от чл. 142, ал. 1 СК - нуждите на ищеца и възможностите на ответника - както и не хармонира с разрешенията по т. IV на Постановлението на Пленума на стария Върховен съд № 5/16.11.1970г. (с относими и приложими към съвремието насоки, поради което не е загубило своята актуалност). Както нуждите на търсещия, така и възможностите на даващия са факти от обективната действителност, които подлежат на изясняване с всички допустими от закона средства, при съобразяване на казуистичните особености за всеки отделен случай.

Относно нуждите на ищеца - липсват доказателства, а и не се твърди, че битовите ежедневни нужди на М. за процесния период са надхвърляли обичайните нужди на едно дете в неговата възрастова група и с присъщите на възрастта разходи за живеене и училищно обучение. Няма данни за поемане или посрещане на допълнителни / извънредни разходи, за периода на търсената издръжка за минало време.

Относно възможностите на ответницата – моли съда да съобрази данните за трудовата и заетост през процесния период. До фактическата раздяла с К. А. в семейството е имало стриктно разпределение на ролите на съпрузите. Докато съпругът е подсигурявал основно семейните постъпления, задачата на съпругата е била да се посвети на грижи за домакинството, да поддържа дома и домашния комфорт. По тази причина дълги години тя е работила във „**“ ООД едва на половин работен ден, което е рефлектирало на възможността да получава адекватно възнаграждение. Това положение се 5 запазва и след раздялата на съпрузите и разпадането на семейството, тъй като, известно е, трудоустрояването и намирането на нова работа е особено труден процес след определена възраст. Търсеният размер на издръжка от страна на ищеца надхвърля тези обективни възможности.

По изложените съображения моли съда да прекрати производството като процесуално недопустимо, а в условията на евентуалност - да отхвърли предявената искова претенция. И в двата случая моли да й бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призован , за него явява адв. М.

Н. от ВАК. Поддържа иска. В хода по същество на делото моли съда да постанови решение с което да уважи иска.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована за нея се явява адв.

В.Б.от ВАК.

Котролиращата страна Д.“С.п.” представител.

В., редовно призована не изпраща

По допустимостта на иска:

За периода от 07.12.2024год. до 16.01.2025год. искът за издръжка по чл.149 от СК е допустим. Към този период още не е било образувано брачното дело и не е бил предявен искът по чл.143, ал.2 СК. Търси се издръжка за минало време, предхождащо съдебното предявяване на иска за бъдеща издръжка. За този период от време искът се явява допустим и подлежи на разглеждане по същество.

За периода от 17.01.2025год. до 15.05.2025год., т.е. от датата на подаване на исковата молба за развод до определянето на привременните мерки, искът се явява недопустим, поради липса на правен интерес- чл.130 от ГПК и поради висящ процес за същото вземане - чл.126 от ГПК.

Искът по чл.149 от СК е предназначен за издръжка за минало време, т.е. за период преди предявяването на исковата молба/ до една година назад/, в който родителят не е давал средства. Той няма за цел да обслужва периоди, които се припокриват с висящ съдебен спор.Всяко вземане за издръжка, възникнало след датата на подаване на исковата молба за развод, се явява текуща издръжка, а не минала.