Определение № 637 от 27.05.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. София, 27.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500366 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД чрез юрк. М. Ж. срещу определение № 3 от 07.03.2025 год. на съдия по вписвания в Служба по вписвания при РС-гр. Пирдоп, с което е постановен отказ да се разпореди вписване в имотния регистър на подновяване на учреден залог на търговското предприятие на „ВИТЕЗ ПРОСПЕКТ“ АД, вписано на 18.12.2024 год. по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ при АВ, по заявление вх. № 281/07.03.2025 год. по описа на СВПирдоп.

Счита, че подаденото заявление съдържа всички изискуеми данни, като към него са представени необходимите писмени доказателства за извършване на вписването. Моли съда да отмени отказа на съдията по вписванията и да разпореди извършване на исканото вписване.

Частната жалба е подадена в срока по чл.577, ал.1 вр. чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.

Съдът като прецени данните по делото прие следното:

Производството, по което е постановен обжалваният отказ, е започнало по заявление от „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД за подновяване вписването на учреден залог на търговското предприятие на „ВИТЕЗ ПРОСПЕКТ“ АД, чрез съответното отбелязване на Удостоверение по чл. 22а, ал. 1 от Правилника за вписванията, като подновяването бъде отбелязано по отношение на недвижимите имоти, подробно индивидуализирани в молбата и в раздел „В“, т. 1-3 от Приложение № 1 към договор за залог на търговското предприятие на „Автомагистрали Хемус“ АД /понастоящем „Витез Проспект“ АД/ от 06.12.2019 год., като с молбата са представени договора за залог на търговско предприятие № 100-0095-7/06.12.2019 год. и Приложение № 1 към него, с нотариална заверка на подписите, сключен между „Автомагистрали Хемус“ АД – залогодател и „Българо-американска кредитна банка“ АД – заложен кредитор по договор за банков кредит в размер на 3 000 000 лева /договор за револвираща кредитна линия № 1001 0095 от 28.06.2019 год./. Със заявлението са представени Удостоверение по чл. 22а, ал. 1 от ПВ с изх. № 20250217130343 от 17.02.2025 год. на ТР при АВ, нотариално заверено с рег. № 04358 от 27.02.2025 год. на нотариус с рег. № 302 на НК, издадено по партидата на „Витез Проспект“ АД, част „Вписани обстоятелства“, както и нотариално заверен препис от пълномощно и преводно нареждане за внесена държавна такса по чл. 4, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ.

За да откаже вписването, съдията по вписванията е приел, че не са спазени изискванията на закона, тъй като лицето, подало заявлението от името на дружеството – заявител, няма надлежно пълномощно; удостоверението за вписване в ТР не съдържа описание на заложеното имущество, като не може да се установи имуществото в обхвата на търговското предприятие на залогодателя, по отношение на което следва да бъде осъществено подновяването на вписването; не е представена декларация-съгласие за подновяване на особения залог от страна на заложния кредитор с нотариална заверка, както и поради това, че държавната такса в размер на 40 лева била заплатена от трето лице без правен интерес от подновяване на вписването.

При горните факти съдът прие следното от правна страна:

Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл. 32а ПВ съдията по вписванията следи за спазването само на установените в този нормативен акт изисквания.

Осъществяването на контрол върху спазване на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска не е в рамките на правомощията на съдията по вписванията. Съдията по вписвания следва да провери дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли необходимото съдържание. Съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване (чл. 32а ПВ); да бъде основан на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал.

1 ГПК, чл. 7 ПВ), както и на съображения, извлечени от формата на акта. Може да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание; ако не е внесена дължимата за това такса или липсват други изискуеми от закона приложения.

Видно от съдържанието на заявлението, с което е сезиран съдията по вписвания и приложените към него документи, предмет на това заявление е подновяване на вписването на договор за залог на търговско предприятие на „Витез Проспект“ АД. Предмет на искането е не първоначално вписване на акт /договор за залог на търговско предприятие/, а извършване на подновяване на вписването на вече вписан акт, доколкото действието на вписването на определени актове /какъвто е и договорът за залог на търговско предприятие съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ/ е обвързано със срок и предвидената в закона възможност то да бъде продължено преди изтичане на този срок. Подновяването на вписването на такъв акт се извършва чрез подреждане в съответната книга на един екземпляр от молбата за подновяване и отбелязване на подновяването върху вписания акт – арг. от чл. 18, ал. 3, вр. чл. 22а, ал. 4 от ПВ. Очертаният в чл. 32а, ал. 1 от ПВ /както и в ТР № 7/ 25.04.2013 г. по т. д.

№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6/ предметен обхват на проверката, която съдията по 2 вписвания може да извършва при заявено искане за вписване на определен акт, е съответно приложим и при отправено искане за подновяване на вписването на такъв акт /т. е. на отбелязване към вече вписан акт/, съгласно чл. 32б от ПВ. Прилагайки "съответно" установените в чл. 32а, ал. 1 от ПВ правила към молбата за подновяване на вписване, съдията по вписвания в тази хипотеза следва да извърши проверка дали вписването на съответния акт подлежи на подновяване в имотния регистър, която е обусловена от проверка дали е налице първоначално вписване на акта, чието подновяване на вписването се иска, както и дали са спазени изискванията относно съдържанието на молбата за подновяване на съответния акт и необходимите приложения към нея, ако такива са установени за подновяването на такъв акт.

Принципно, действащата нормативна уредба не предвижда реквизити на молбата, с която се представя подлежащия на вписване акт. По аргумент от чл. 571 от ГПК молбата трябва да е в писмена форма, но други изисквания към нея законът не поставя. Молбата слага началото на охранителното производство, без да има самостоятелно значение – на вписване в книгите по вписвания подлежи не молбата, а приложеният към нея акт. Съгласно общото правило на чл. 8, ал. 2 от ПВ, вписването на всички актове по чл. 4 от ПВ, извън тези по б. "а", се извършва по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването, като това правило важи и по отношение на последващите искания за отбелязване на обстоятелства относно вписани вече актове, каквото е подновяването на вписването. Установените в разпоредбата на чл. 18 от ПВ специални изисквания относно легитимираното лице и съдържанието на молбата за подновяване вписването на договорна и законна ипотека, както и небходимите приложения към нея, следва да се прилагат при подновяване на вписването на особен залог на търговско предприятие при съобразяване на особеностите на този договор от гледна точка неговото учредяване и настъпване на правните му последици. Съгласно чл. 22а, ал. 4 от ПВ, разпоредбата на чл. 18 относно подновяванията на ипотеките се прилага "съответно" при подновяване вписването на актовете относно залог на търговско предприятие. Правните последици на договора за залог на търговско предприятие настъпват с вписването му в търговския регистър – чл. 21, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗОЗ, т. е. вписването в ТР има конститутивно действие за възникване на заложното право върху търговското предприятие като съвкупност. Вторичното вписване в книгите по вписвания, предвидено в чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ, вр. чл. 4, б. "л" от ПВ, има за последица противопоставимост на заложното право на кредитора спрямо последващи вписвания на актове на трети лица, които черпят конкуриращи права от тях върху отделни активи на търговското предприятие /недвижими имоти/. Вписването на залога на търговско предприятие се извършва от съдията по вписвания, в чийто район се намира недвижимият имот, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. "д" на удостоверението за вписване на залога в ТР – чл. 22а, ал. 1 от ПВ. В Правилника за вписвания няма специално правило относно това кое лице може да иска вписване на залога на търговско предприятие в имотния регистър.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ, вписване в първичния регистър /ТР/ може да се заяви от длъжника, залогодателя и заложния кредитор. Както бе посочено, именно това вписване има конститутивно действие относно възникването на заложното право по ЗОЗ. С оглед на това и предвид липсата на специално правило в ПВ относно кое лице е легитимирано да поиска вписване на особения залог на търговско предприятие в книгите по вписвания, приложение следва да намери общото правило на чл. 8, ал. 1 от ПВ досежно подаването на молба за 3 вписване на актовете по чл. 4 извън тези по б. "а", а именно - всеки заинтересован. Същото правило следва да е приложимо и по отношение на подаването на молба за подновяване на вписан залог на търговско предприятие, доколкото подновяването на залога има за предмет отразяване /отбелязване/ на обстоятелство във връзката му с друг вече вписан акт. Затова настоящият състав намира, че заложният кредитор безспорно е легитимиран да подаде в СВ заявлението за подновяване вписването на залога на търговското предприятие. В случая молбата за подновяване е подадена от пълномощник на заложния кредитор с нотариално заверено пълномощно, като заявлението също е с нотариална заверка рег. № 7224 от 07.03.2025 год., поради което не е необходимо представянето и на нотариално заверена декларация-съгласие от страна на заложния кредитор.

В случая е заявено надлежно искане за подновяване на вписването на залог на търговско предприятие на „Витез Проспект“ АД, като в заявлението ясно е обективирана волята на банката-кредитор по сключения с дружеството - залогодател договор за залог на търговско предприятие за подновяване на вписването на залога. Видно е от представените удостоверения от търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на залогодателя, че към датата на заявлението до Службата по вписвания подновяването на особения залог е вписано в тези регистри. При подновяване на вписването на залог на търговско предприятие на вписване в книгите по вписвания подлежи не конкретен акт, тъй като не се касае за първоначално вписване, а за продължаване на действието на вписването на вече вписан акт.

Аргумент за това е и посоченият в разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ПВ, към която препраща чл. 22а, ал. 4, начин на извършване на самото подновяване на вписването в имотния регистър – чрез подреждане в съответната книга /в случая в книгата по чл. 33, б. "д" от ПВ/ на екземпляр от молбата за подновяване, след което вече извършеното подновяване се отбелязва върху вписания акт /в случая върху удостоверението за първоначалното вписване на обособения залог в търговския регистър/. С молбата за подновяване е представен и договора за залог на търговско предприятие от 06.12.2019 год. с нотариално удостоверени подписи, който е вписан по партидата на залогодателя както в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при АВ, така и в Службата по вписвания-Пирдоп.

Правните последици на договора за залог на търговско предприятие настъпват с вписването му в търговския регистър – чл. 21, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗОЗ, т. е. вписването в ТР има конститутивно действие за възникване на заложното право върху търговското предприятие като съвкупност. Както беше посочено по-горе, вторичното вписване в книгите по вписвания, предвидено в чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ, вр. чл. 4, б. "л" от ПВ, има за последица противопоставимост на заложното право на кредитора спрямо последващи вписвания на актове на трети лица, които черпят конкуриращи права от тях върху отделни активи на търговското предприятие /недвижими имоти/.