Определение № 10000 от 04.08.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10000 гр. Пловдив, 04.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330110719 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молби от *** г. и *** г. и със становище от **** г., подадени от Г. Г. Р., ЕГН ********** и И. Н. Р., ЕГН **********, и двамата чрез адв. Т. М., против Б. Д. Р., ЕГН ********** и В. Л.

К., ЕГН **********, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от***г., обективиран в Нотариален акт №****, том ***, н.д. № **** г. по описа на Служба по вписванията – Пловдив, сключен между ответниците, в частта, в която ответникът Б. Р. е продал на ответницата В. К. правото на пожизнено и възмездно ползване на ищците върху следния имот: сграда с идентификатор **** по КККР на ****, с предназначение: ****, построена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с 500/718 идеални части от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на ****.

Ищците Г. Г. Р. и И. Н. Р. твърдят, че са носители на пожизнено и възмездно право на ползване върху гореописания имот. Сочат, че на **** г. между ответника Б. Р., като учредител и ищците Г. Г. Р. и И. Н. Р., като ползватели, е сключен предварителен договор за учредяване на право на ползване върху процесния имот, като едновременно с това излагат, че към настоящия момент този договор не е обявен за окончателен. Поддържат, че с договор за покупко-продажба от *** г., обективиран в Нотариален акт № ****, том ***, н.д. № **** г. по описа на Служба по вписванията – Пловдив, ответникът Б. Р. е продал на ответницата В. К. в пълен обем собствеността върху процесната сграда, както и че тази сделка е нищожна в частта, в която е продадено правото им на пожизнено и възмездно ползване на гореописания имот, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване 1 на добрите нрави.

Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите на ищците и материалите по делото, намира, че производството по настоящото дело е недопустимо. Съображенията за това са следните:

Искът с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е от категорията на установителните искове и наличието на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка за неговата допустимост.

Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на иска, предмет на настоящото производство, с обстоятелството, че са носители на вещното право на ползване върху гореописания имот, както и че със сключването на договора за покупко-продажба от *** г. по недопустим начин се засяга правото им на ползване върху този имот.

Правото на ползване включва правото да се изпол за вещта съгласно нейното предназначение, както и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Правото на ползване не се погасява, нито пък се засяга при прехвърляне на собствеността върху имота от собственика на трети лица. С прехвърлянето на собствеността правната сфера на носителя на ограниченото вещно право на ползване върху вещта не се засяга, поради което той не е процесуално легитимиран да оспорва с иск действителността на прехвърлителната сделка, нито да иска развалянето й (в този смисъл Решение № 23/05.02.2013 г. по гр.д. № 318/2012 г. на ВКС, IV г.о.).

В процесния случай ищците твърдят, че са носители на ограничено пожизнено и възмездно вещно право на ползване върху имота, предмет на горепосочената прехвърлителна сделка от **** г. Поради това същите нямат правен интерес да претендират прогласяване недействителност на сделката за прехвърлянето на този имот, извършена между собственика на имота и трети лица. Това е така, защото извършената с имота прехвърлителна сделка не е накърнила правната им сфера. Промяната в носителя на правото на собственост не рефлектира и върху задълженията на вещния ползвател по чл.

56, ал. 1 от ЗС да използва вещта по предназначението й, както и да не си служи с нея по начин, застрашаващ я с разрушаване или със значително повреждане. При неизпълнение на тези задължения, с иск по чл. 61 от ЗС за прекратяване правото на ползване разполагат както прехвърлителят, така и приобретателят на имота, поради което възможността за предявяването му не обосновава право на иск на вещния ползвател да оспорва прехвърлителната сделка.

По гореизложените съображения, съдът намира, че настоящото производство е недопустимо и следва да бъде прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВРЪЩА искова молба с вх. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, уточнена с молби от **** г. и **** г. и със становище от ****г., подадени от Г. Г. Р., ЕГН ********** и И. Н. Р., ЕГН **********, и двамата чрез адв. Т. М., против Б. Д. Р., ЕГН ********** и В. Л. К., ЕГН **********, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба от **** г., обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, н.д. № *** г. по описа на Служба по вписванията – Пловдив, сключен между ответниците, в частта, в която ответникът Б. Р. е продал на ответницата В. К. правото на пожизнено и възмездно ползване на ищците върху следния имот: сграда с идентификатор **** по КККР на ****, с предназначение: ***, построена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с 500/718 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на****.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10719/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VI гр. състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.

Препис от настоящото определение да се връчи на ищците.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3