Решение № 1830 от 13.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1830 гр. Варна, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Д. М. при участието на секретаря Т. Ат. Т. като разгледа докладваното от А.Д. М.Гражданско дело № 20253110111202 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба по реда на чл.439 от ГПК от страна на ищеца Т. П. Т. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адвокат А. Т. от АК - Варна, против ответника С. Г. П. ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник по делото адвокат П. П. от АК - Варна.

В исковата молба се твърди, че въз основа на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№*** г. на Районен съд - Варна, 30 състав, влязла в законна сила на 07.11.2013 г., ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата в размер на 5000 лева, представляваща част от неплатена главница по запис на заповед, издаден на 08.04.2010 г., с падеж 30.04.2010 г. С изпълнителен лист от 28.02.2012 г. при съдебен изпълнител при Районен съд - Варна било образувано изпълнително дело №*** в СИС при BPC, което в началото на месец септември 2025 г. било прекратено. По изпълнителното дело не били събирани суми от ищеца. Също така въз основа на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г., на Районен съд – Варна, влязла в законна сила на 10.05.2013 г., ищецът бил осъден да заплати на ответника сума в размер на 14 000 лева, представляваща част от общо задължение в размер на 36 000 лв. по запис на заповед от 08.04.2010 г., с падеж на 30.04.2010 г. Издаденият във връзка с тази заповед изпълнителен лист от 31.05.2013 г. не бил предявяван на ищеца. Въпреки тези обстоятелства, въз основа на посочените изпълнителни листи, от страна на ответника било образувано изпълнително дело № *** в СИС при BPC.

Ищецът твърди, че вземанията на ответника са погасени по давност, поради което са недължими. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено 1 в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, поради погасяване по давност сума в размер на 5000 лева по изпълнителен лист от 28.02.2012 г., издаден по ч.гр.д.

№*** г. на Районен съд - Варна и сума в размер на 14 000 лева, представляваща част от общо задължение в размер на 36 000 лв. по изпълнителен лист от 31.05.2013г. по ч.гр.д.

№*** г., на Районен съд – Варна.

Ищецът претендира също така да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В представения от ответника отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител, се сочи, че исковите претенции са неоснователни. Не оспорва, че се е снабдил с изпълнителни листи, въз основа на посочените от ищеца дела. Твърди, че първоначално изпълнително дело било образувано при ЧСИ Р. Т., а след това било прехвърлено при ДСИ и водено под №***. След прекратяване поради перемпция през 2025 г., делото е било образувано под нов номер, а именно ИД №***. Ответникът сочи, че в изпълнителните дела се съдържали достатъчно данни за искания от страна на взискателя и опити от страна на ДСИ да установи разполагаемо секвестируемо имущество на длъжника. Едва през лятото на 2025 г. ДСИ наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като по предходни справки същият бил без наличност по банкови сметки и без регистрирани трудови договори. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност относно вземанията му. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27.02.2012 г. по ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Варна е бил издаден изпълнителен лист от 28.02.2012 г., с който ищецът Т. П.

Т. е осъден да заплати на ответника С. Г. П., сумата от 5000 лева представляваща част от неплатена главница по запис на заповед издаден на 08.04.2010 г., и с падеж на 30.04.2010 г., на основание чл.417, т.9 и чл.418, ал.1 от ГПК, както и сторените по делото разноски в размер на 100 лева за платена държавна такса и 190 лева за адвокатски хонорар. Въз основа на така издадения изпълнителен лист на 01.03.2012 г. е било образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Р. Т., с рег. №*, с район на действие ОС – Варна. Изпълнителният лист, ведно с поканата за доброволно изпълнение са били връчени на ищеца на 14.05.2012 г., като той е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на осн. чл.414 от ГПК, в резултат на което е било проведено установително производство по реда на чл.422 от ГПК, като с решение №**/2013 г. по гр.д. №** г. на ВРС, отменено с решение №** г. по в.т.д. №** г. на ВОС е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът дължи на ответника сумите по издадената заповед за изпълнение.

Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение №**/2013 г. по ч.гр.д.

№*** г. на ВРС е бил издаден изпълнителен лист от 31.05.2013 г., с който ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата от 14 000 лева, представляваща част от общо задължение размер на 36 000 лева по запис на заповед от 08.04.2010 год., с падеж на 2

30.04.2010 год., както и сумата от 482,80 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С молба от 12.02.2014 г. по образуваното вече изпълнително дело взискателят – ответникът С. П. е отправил искане за присъединяване към висящото дело на издадения изпълнителен лист от 31.05.2013 г. и с акт на ЧСИ от 12.02.2014 г. изпълнителният лист е присъединен към делото. Изпълнителният лист, ведно с покана за доброволно изпълнение е връчен на ищеца на 14.11.2014 г.

На 25.02.2015 г. по молба на взискателя изпълнителното дело №*** по описа на ЧСИ Р.

Т. е било изпратено на СИС при BPC, където е образувано изпълнително дело №***. По това изпълнително дело с молба от 11.12.2018 г. взискателят, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е подал молба, с която е поискал налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника, налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника и насрочване на опис на движими вещи на длъжника. С молба от 08.01.2019 г. ответникът е отправил искане по изпълнителното дело за налагане на възбрана на конкретно посочени в молбата недвижими имоти, собственост на ищеца; за насрочване на опис на движими вещи и за налагане на запор на трудово възнаграждение. Следваща молба по изпълнителното дело за извършване на изпълнителни действия е била подадена от взискателя на 24.07.2020 г., като с разпореждане от същата дата ДСИ е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника на 24.09.2020 г., за който длъжникът не е бил уведомен. Нов опис на движими вещи в дома на длъжника е насрочен на 29.10.2020 г., на която дата е съставен протокол за опис на движими вещи, в който е отразено, че длъжникът е заявил, че няма възможност за плащане на дълга. С молба от 25.11.2021 г. взискателят П. е отправил искане до ДСИ за налагане на възбрана върху недвижимо имущество на ищеца. С разпореждане от 15.12.2021 г. ДСИ е разпоредил налагане на запор на банковите сметки на длъжника в ** АД и ** АД, до размера на вземането. С молба от 06.10.2023 г. взискателят отново е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, както и запор на трудовото му възнаграждение. Подобна молба е подадена и на 20.10.2023 г. С разпореждане на ДСИ от 18.07.2025 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на 25.08.2025 г. На 25.08.2025 г. взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

С постановление от 10.09.2025 г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 19.09.2025 г. въз основа на двата издадени изпълнителни листа и по молба взискателя е било образувано ново изпълнително дело № *** в СИС при BPC, което към момента е висящо.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно по делото от всички събрани по делото доказателства – горепосочените писмени доказателства, съдържащи се в изисканите и приложени към делото изпълнителни дела. Предвид установените по делото факти съдът счита, че се налагат следните изводи: Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е 3 издадено изпълнителното основание. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин твърдяните от него обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на възможността за принудително изпълнение – изтекъл петгодишен давностен срок от последното валидно изпълнително действие. В настоящия случай изпълнителното основание са заповеди за изпълнение на парично задължение, а съдебното дирене е приключило с изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК – по арг. от чл. 424 от ГПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че изпълнителният лист от 31.05.2013 г. не му е бил връчен, т.е. че не е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение на парично задължение. От материалите по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Р. Т. е видно, че ищецът е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 14.11.2014 г., когато е получил покана за доброволно изпълнение чрез негов родственик – брат. В случая, както се спомена изпълнителното основание е издадената заповед за изпълнение на парично задължение и тя е влязла в сила, след като е изтекъл срокът за подаване на възражение срещу нея. Това е станало на 28.11.2014 г., тъй като към онзи момент срокът за подаване на възражение против заповедта за изпълнение е двуседмичен, съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл.414, ал.2 от ГПК /обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Ето защо възраженията н ищеца за невлязла в сила заповед за изпълнение, са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът предвижда прекъсване на давността в няколко случая, един от които е с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането. С дадените разрешения в Тълкувателно решение №2 от 26.05.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК е прието, че давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено, то нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

4

Със същото ТР е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г. В съдебната практика противоречиво е бил разрешаван въпросът дали тече погасителна давност докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела. С Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. по т.д. №3/2020 г. на ОСГТК е дадено разрешение, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г. Следователно доколкото в разглеждания случай изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ З.Д. е било образувано преди обявяването на посоченото Тълкувателно решение, то погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. Видно от установените обстоятелства по делото, че след тази дата давността е била прекъсвана с подадените от взискателя молби с искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи - молба от 11.12.2018 г.; молба от 08.01.2019 г.; от24.07.2020 г.; молба от 25.11.2021 г.; молба от 06.10.2023 г. и последващи молби, както и с извършените от ДСИ изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани, насрочване на описи на движими вещи. Трайно е прието за установено в съдебната практика, че подаването на молба от взискателя с искане за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността. В този смисъл е напр. Решение №37 от 24.02.20211 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., в което също така е посочено, че: „Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.“ Ето защо и в настоящия случай с подадените от взискателя горепосочени молби давността се счита прекъсната. В този смисъл е и Решение по гр.д. №2884/2021 г. на ВКС, III г.о.