Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 449 от 01.03.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3501/2020
Вид
Решение № 449
Подписан
01.03.2021
В сила
01.03.2021
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.280 ал.3 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142 ал.1 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178 ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.5 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.189 ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.2 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.136 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.140 · Кодекс на труда
  • чл.140 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.143 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Варна , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100503501 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-София вх.рег.№ 263155/28.08.2020г срещу решението на ВРС-31с-в № 3708/05.08.2020г по гр.д.№ 16404/2020г, с което е осъдена да заплати на И.

Д. Т. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул."Ч." № 19а ет.7 ап.16, сумата от 1401,70лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.10.2016г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.140 ал.1 вр.чл.143 ал.1 КТ вр.чл.187 ал.6 от ЗМВР; както и сумата от 143,72лв-лихва за забавено плащане на присъдената главница за времето от 01.01.2017г до 10.10.2019г, на осн. чл.86 ЗЗД; и сумата от 400лв-разноски по делото, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както ида заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Варна сумата от 236лв- дължима държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на предявения иск.

Претендира присъждането на сторените разноски за двете инстанции.

1

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И. Д. Т. вх.рег.№ 270807/06.10.2020г, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

Претендира присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв. възнаграждение.

Производството е образувано по исковата молба на И. Д. Т., в която излага, че през процесния период 12.10.2016г до 30.09.2019г е бил в служебно правоотношение с ответника за заеманата от него длъжност „ст.полицай“ В ГПУ-Варна към РДГП „Аерогари“, която е на структурно подчинение на ГД“ГП“при МВР-София. През периода е работил нощни смени за времето от 22ч до 06ч при сумирано изчисляване на работното време.

Твърди, че през посочения период е положил часове нощен труд общо 1352 часа нощен труд в периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г, които след приравняването им в часове дневен труд с коефициента 1,143 възлизат на 1545 часа и така се получавали часове извънреден труд 193,33 часа с парична равностойност 1198,68лв, които не били заплатени на ищеца.

Поради изложеното отправя искане за осъждането на ответната страна да му заплати претендираната главница, както и законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, а също и обезщетение за забава, начислено от датата на падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до завеждането на ИМ.

Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

Ответната страна ГД“ГП“ при МВР-гр.София е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва, че през периода ищецът е заемал посочената длъжност.

Възразява, че целият положен от ищеца нощен труд, както и извънредния труд са му били заплатени своевременно, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, явяващ специален спрямо ЗДСл и КТ.

Сочи, че процесните отношения са регулирани и от Наредба 8121з-776/29.07.2016г и Наредба 8121з-908/2.08.2018г за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

2

Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР и съответно специалните разпоредби, съдържащи се в Наредба № 8121з592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.

Сочи, че съгл.чл.178 ал.1 ЗМВР, изчерпателно са изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгл.чл.179 ЗМВР работното време през нощта е с продължителност от 22.00ч до 06.00ч.

Оспорва часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Поради горното моли за отхвърляне на предявената исковата претенция като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през процесния период 12.10.2016г до 30.09.2019г ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника за заеманата от него длъжност „ст.полицай“ В ГПУ-Варна към РДГП „Аерогари“, която е на структурно подчинение на ГД“ГП“при МВР-София, както и че е работил нощни смени за времето от 22ч до 06ч при сумирано изчисляване на работното време съобразно установени месечни графици, установено и от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период.

Установява се по делото, че е бил възмезден за положените часове нощен труд по тарифната ставка за същия – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено. Пак според същото посочените общо 1360 часове нощен труд, преизчислени с коеф.1,143, възлизат на 1554 часа, като разликата от 194 часа се явява извънреден труд, чиято парична равностойност, изчислена въз основа на часова ставка от 150% от ОМВ на ищеца за процесните периоди, се равнява на 1465,44лв. Същите не били 3 заплатени на ищеца.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Не е спорно между страните, че поради заеманата длъжност ищецът има статут на държавен служител съгласно ЗМВР.

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ-31.10-.2019г до окончателното изплащане на задължението.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна дължи заплащане на разноските, сторени от съда, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, и в полза на ищцовата страна–сторените разноски за 4 адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК така, както са определени от РС за първата инстанция.

За въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за ползваната адв.услуга. От представените доказателства е видно, че такова е било заплатено в размер на 400лв заедно с начислен ДДС от 80лв.

Въззивната страна е направила възражение за прекомерност своевременно, още с въззивната жалба. Същото е основателно предвид видна на спора, цената на иска, фактическата и правна сложност на делото. Ето защо размерът следва да бъде редуциран от 400лв на 300лв, съгл.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004, върху която сума дължимият размер на ДДС е 60лв, или общо 360лв.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-31с-в № 3708/ 05.08.2020г по гр.д.№ 16404/2020г, с което ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР-СОФИЯ е осъдена да заплати на И. Д. Т. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул."Ч." № 19а ет.7 ап.16, сумата от 1401,70лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.10.2016г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 11.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.140 ал.1 вр.чл.143 ал.1 КТ вр.чл.187 ал.6 от ЗМВР; както и сумата от 143,72лв-лихва за забавено плащане на присъдената главница за времето от 01.01.2017г до 10.10.2019г, на осн. чл.86 ЗЗД; и сумата от 400лв-разноски по делото, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както ида заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Варна сумата от 236лв- дължима държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

О С Ъ Ж Д А ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВРСОФИЯ с адрес: гр.София бул.„Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на И. Д. Т.

ЕГН********** с адрес гр.Варна ул.“Ч.“ № 19а ет.7 ап.16, сумата от 360лв /триста и шестдесет лева/ - разноски за ползвана адв.защита за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

5

Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/О.М./

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева

За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за извънреден и че същият не му е бил заплатен.

По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената длъжност, като е работил на 12/24-часови смени.