Решение № 100 от 06.07.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Асеновград, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200064 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 4084332 на ОДМВР Пловдив на Х.Л.Ф. Е. В., роден на *** гражданин на Белгия, адрес: *** –законен представител на *** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.

21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал Х.. и чрез пълномощника си – адв. Ц. е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В жалбата и в допълнителното писмено становище, се излага конкретни доводи за неправилност и незоконосъобразност на ЕФ, навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването на фиша , както и се твърди и неправилно приложения на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна– ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но чрез пълномощника си – юрисконсулт Белова взема становище по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛА.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 09.09.2020 г., в 08.14 часа, в Община Асеновград, на гл.път ІІ-86 в 1 зоната на км.23+500, посока на движение на контролираните МПС от юг към север било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство

TFR - 1М № 566, монтирано в служебен автомобил.

В контролирания участък действало общото ограничение на скоростта за движение извън населено място до 90 км.ч. В 08.15 часа системата заснела товарен автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № *** да се движи със скорост от 116 км/ч. при разрешената за участъка 90 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу управителя на юридическото лице собственик на автомобила Х.. за нарушение на чл.21 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на 100 лв.

Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.

От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR - 1М № 566, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало на първоначална и последваща метрологична проверка , което се удостоверява с приложените протоколи за проверка.Неоснователно е възражението изложено в жалбата ,че са приложени протоколи за проверка на две различни технически средства съответно с № 566 и с № 4835. Напротив във всички протоколи както за първоначален , така и за периодичен метрологичен контрол надлежно е вписан фабричния номера на конкретната радарна система в графата идентификационен № , а именно 566 . Съответно номера 4835 вписан в графата „Тип и номер от документа за регистрация“ , касае регистрационния номер на типа одобрено средство за измерване съдържащ се в удостоверението за одобрен тип и съответно в издадения знак за одобрен тип средство за измерване.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 120 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 116 км/час, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. В тази връзка в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение.

Правилно е определен и субекта на административно-наказателната отговорност. Електронен фиш е издаден срещу Х.Л.Ф. Е. В. . Видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив процесното МПС е регистрирано на юридическото лице *** , като негов собственик, на което жалбоподателя е управител и законен представител.

2

Съгласно нормата на чл. 188 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

В това отношение е спазено изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се връчи именно на лицето по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, т.е на законния представител на ЮЛ - собственик на процесното МПС каквато е жалбоподателя В.. Същият не се е възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта,че той е управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.

Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и е за констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Спазено е изискването за задължително съдържание на Електронният фиш по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, тъй като той съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката за доброволното й заплащане.

Доказателствата съотнесени към конкретиката на настоящия случай, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като нормата е специална по отношение н а чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на дата на издаване в електронния фиш. В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци в изискуемия от закона обем. Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на ЕФ, с аргумент, че същият не съдържа дата на издаване. Дата на издаване на ЕФ не е сред задължителните реквизити на ЕФ 3 по силата на закона. Тя обаче съществува и задължително се въвежда в АИС АНД на с-р Пътна полиция и видно от приложената справка процесния ЕФ е издаден и вписан в системата на 25.10.2020 г., което го прави изряден в аспекта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, както и от писмените доказателства приложени към преписката и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Видно от представено копие от протокол за проверка, техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за използването на техническото средство по чл.10 от Наредбата. Посочения протокол е официален удостоверителен документ и установеното в него се ползва с доказателствена сила в случаите след като е надлежно съставен коректно попълнен и подписан от издателя. В него коректно е посочено действащото ограничение на скоростта. В случая не е необходимо прилагането на снимка на разположението на уреда - техническото средство установило нарушението, защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил.

Действително нарушението е квалифицирано по чл. 21 ал.2 ,във вр. с ал.1 от ЗДвП, вместо директно по чл. 21 ал.1 от ЗДвП , по това формално нарушение не е съществено, тъй като по никакъв начин не е ограничена възможността на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина. За коректност следва да се каже, че не всички нарушения на административнопроизводствените правила са годни да обусловят незаконосъобразност на ЕФ, а само съществените такива, т.е тези които водят до пълна невъзможност на жалбоподателя да разбере конкретиката на административното обвинение включително и по отношение на обективните му характеристики. В случая в описанието на нарушението ясно е посочено, че същото касае нарушаване на общия скоростен режим за движение извън населено място с въведено общо ограничено от 90 км. ч. , като адекватната квалификация по чл. 21 ал.1 от ЗДвП е налична в ЕФ. Ето защо възражението в тази насока е неоснователно, тъй като по никакъв начин не е ограничена възможността на жалбоподателя както да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина, така и да упражни правото си на защита срещу ЕФ в пълен обем.

По отношение на наложената глоба в размер 100 лв. съдът намира, че АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба 182 ал.2 т.3 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда глоба за превишаване на скоростта извън населено място от 21 до 30 km/h – в абсолютно определен размер от 100 лв. Като е наложил глобата в законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от жалбоподателя нарушение АНО правилно е приложил закона.

По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по 4 реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С оглед изхода на делото и По силата на това правило, разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира,че такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.

Разпечатката съдържа 31 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6945945f-2810-4df3-8c0f-df65c4d27598