Решение № 5296 от 05.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5296 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100505438 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Детска градина №138 „Приятели“ ЕИК 131013819 срещу решение №3117 от 25.02.2025 г. постановено по гр.д. №59523/2022 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с която по предявен от „Д.-М.“ ЕООД ЕИК 203782811 осъдителен иск с правно основание чл.

79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД ответникът е осъден да заплати сумата 1985,40 лева с ДДС, представляваща стойност на извършени строително – монтажни дейности по неформален договор за изработка, за която ищецът е издал фактура №**********/17.09.2020 г. и фактура №0000000154/17.09.2020 г. , ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 02.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Подадена е и въззивна жалба от ищеца „Д.-М.“ ЕООД ЕИК 203782811 срещу решение №3117 от 25.02.2025 г. постановено по гр.д. №59523/2022 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с която предявеният против Детска градина №138 „Приятели“ ЕИК 131013819 осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1985,40 лева с ДДС до пълния предявен размер от 7911,30 лева с ДДС , представляваща цена на извършени сроително – монтажни дейности по неформален договор за изработка, за която ищецът е издал фактура

№**********/17.09.2020 г. и фактура

№0000000154/17.09.2020 г. , ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 02.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част с довода, че претендираните от ищеца за плащане допълнителни строителни работи не са възлагани, а и не са не са били извършени.

Поддържа, че е заплатил всички възложените с договор от 05.08.2020 г. по оферта към него, както и по оферта от 29.09.2020 г. строително – монтажни дейности, поради не са налице основания за заплащане на присъдените от съда суми. Възразява, че липсва протокол по чл.

9, ал. 2 от договора за извършената работа. Поддържа, че сключването на договори и 1 заплащането на суми по тях от страна на детската градина се извършва по строги правила, поради което не може да се задължава по неформални договори. Счита за нелогично сключването на неформален договор на 17.09.2020 г. в срок на действие на сключения на 05.08.2020 г. договор. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковата претенция бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

В подадената от ищеца въззивна жалба е изложено, че първоинстанционният съд правилно е приел, че исковата претенция е установена по своето основание, предвид установената извършена в повече от договореното работа, но неправилно е приложил разпоредбата на чл. 162 ГПК за определяне на размера, предвид представените по делото фактури, съдържащи цени на изработеното. Счита, че исковата претенция следва да бъде уважена в пълен размер. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца, в който са изложени доводи за неоснователност на същата, преповтаряйки тези наведени с въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционият съд е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и заявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между страните по договор за строително монтажни работи, че е изпълни точно възложената работа, вкл. и че е изпълнил над първоначално договореното, че предал на ответника, а последният е приел извършената работа, както и да установи размера на дължимото възнаграждение, съобразно уговореното между страните. В тежест на ответника по иска при доказване на горните факти да докаже погасяването на дълга.

Страните не спорят, че между тях е сключен договор за строителство от 05.08.2020 г., според който ищецът в качеството си на изпълнител се задължава да извърши строително – ремонтни (монтажни) работи, описани в оферта, неразделна част от договора на обект:

Детска градина 138 „Приятели“ гр. София, кв. Обеля, а възложителят следва да заплати извършената работа и вложените материали по цени и в срок, уговорени с договора.

Договорено е изпълнителят да завърши и предаде обекта в срок до 25.09.2020 г. Съгласно представената към договора оферта стойността на възложените СМР е 18235,80 лева с ДДС, за която няма спор между страните, че е изплатена в цялост съгласно издадени от изпълнителя 3 броя фактури, а именно №000000142/05.08.2020 г. на стойност 6564,89 лева с ДДС, №000000143/31.08.2020 г. на стойност 6500,00 лева с ДДС и №0000000149/17.09.2020 г. на стойност 5170,91 лева.

2

Установява се по делото, че въз основа на нова оферта от 28.09.2020 г. са извършени допълнителни строително – ремонтни дейности на обща стойност 4176,86 лева с ДДС, за които ищецът е издал фактура № 000000156/01.10.2020 г. изцяло заплатена от ответника.

За установяване обема на изпълнените строително – монтажни работи на обекта на възложителя по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, според което след съвместен оглед на място вещото лице е констатирало и измерило количествата СМР, реализирани на обекта, подробно описани в Таблица №1 от заключението, а именно разходи за труд: разбиване на стара тротоарна настилка, вкл. изнасяне и извозване на отпадъци – 337,42 кв.м., полагани на тръби ф110 за отводняване 50 бр., зауставане на водостоци – 9 бр. , полагане на пясък 340 кв.м. по 5см, полагане на бордюри – 180 м., монтаж на дренажни шахти – 2 бр., полагане на тротоарна настилка от плочки – 260 кв.м., полагане на тротоарна настилка от павета – 80 кв.м. , фугиране на градински бордюри – 180 м., фугиране на паважна настилка – 80 кв.м., изкоп с багер за дренажни шахти – 2 куб.м., извозване на земни маси за депо – 2 куб.м., както и разходи за материали – тръби ПВЦ ф 110 – 65 м., дъги ф 110 – 15 бр., пясък – 17 куб.м., бордюри градински – 180 бр., дренажни шахти – 2 бр., кварцов пясък – 2 куб.м., тротоарни плочки – 260 кв.м., павета – 80 кв.м. и цимент в торби – 11 бр. Според заключението цената на извършените строително – ремонтни дейности на обект Детска градина 138 „Приятели“ гр. София, кв. Обеля възлиза на сумата 25639,44 лева. Разпитан в съдебно заседание по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице посочва, че общата площ на положените настилки е 340 кв.м., от които 80 кв.м. са павета, при първоначално завени 25 кв.м., че са поставени и фугирани с 30 м. повече бордюри, направени са допълнително 2 дренажни шахти, както и са положени повече тръби за отводняване и водоскоци, и общо 17 куб.м. пясък при първоначално договорени 6 куб.м.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.В.М. и Б.К.Б., според които ремонтът, представляващ вертикална планировка, е започнал през есента на 2020 г., и е включвал махане на стария паваж, изкопни дейности, отводняване, трамбоване, изкоп на шахти, зауставане на улуци, полагането на паваж и бордюри около двата корпуса на детската градина. Свидетелят Б. заявява, че в хода на изпълнението първоначално договорените тротоарни плочки са заменени с тон павета. Свидетелстват, че всички улуци са заустени в шахти, но за една от сградите не е имало шахта и се наложило да бъдат изградени нови и върху тях са положени плочки. По време на работата директорът на детската градина е проверявал дейността на ищеца и е казвал какво приема и какво не, като след приключване на ремонта възложителят приел работата без забележки.

Според показанията на служителите на ответника П.Т.Т. и Т.Б.М. през месец август и септември 2020 г. в детската градина е имало ремонт – поставяне на тротоарни плочки по алеите, за който е имало оферта и договор, по които всичко е платено, но не знаят за допълнително възложени от страна на директора строителни дейности. Според свидетеля Т.М. – завеждащ административна служба при ответника не е възможно сключването на неформални договори, по които детската градина да е страна.

За да уважи частично предявения осъдителен иск районният съд е счел, че същият е доказан по основание, а именно че ответникът е изпълнил част от дейностите в по – голямо количеството от първоначално договорените като дори и да се установява нарушение на процедурата по одобрение на поемане на финансови ангажименти към трети лица от страна на детското заведение това е ирелевантно за възникването на правоотношение с ищеца. След съпоставка на заключението на съдебно – техническата експертиза с първоначалните оферти съдът е приел, че стойността на допълнително извършените СМР възлиза на 1985,40 лева с ДДС, до който размер исковата претенция е уважена.

С оглед изложеното и при съвкупна преценка на доказателствения материал, вкл. заключението на вещото лице и приобщените по делото оферти настоящият съдебен състав намира за доказано, че при изпълнение на строително – ремонтните дейности на обект:

Детска градина 138 „Приятели“ гр. София, кв. Обеля, ищецът е изпълнил дейности и е вложил материали над първоначално уговореното, а именно разбиване на стара тротоарна настилка, вкл. изнасяне и извозване на отпадъци с 44,42 кв.м. повече, полагане на тръби 3 ф110 за отводняване с 16 м. повече, полагане на пясък с 5 куб.м. повече, полагане на бордюри с 18 м. повече, полагане на тротоарна настилка от павета с 22 кв.м. повече, фугиране на градински бордюри с 18 м. повече, фугиране на паважна настилка с 47 кв.м. повече, тръби ПВЦ ф 110 общо 65 м., дъги ф 110 с 12 бр. повече, пясък с 8 куб.м. повече, бордюри градински с 132 бр. повече, кварцов пясък с 0,7 куб.м. повече, допълнителни павета – на стойност 1203,34 лева и цимент в торби с 5 бр. повече. Допълнително се установява, че поради необходимост от заустване на улуците при един от корпусите на детската градина се е наложило да се направят 2 бр. нови дренажни шахти, за които е направен изкоп и е извозена земната маса 2 куб.м. Общата стойност на строително – ремонтните дейности и материалите за тях изпълнени над уговореното с двете оферти възлиза на 5339,78 лева при съобразяване на количествата в повече, установени от съдебно- техническата експертиза на цени по представените оферти, с които възложителят се съгласил при сключване на договора. Всички дейности, както по офертите, така и допълнителните са били приети от възложителя без забележки, поради което подлежат на заплащане. Неоснователни са възраженията на ответника, че плащане не се дължи поради липсата на двустранен констативен протокол по чл. 9, ал. 2 от договора, доколкото такива протоколи не са подписвани и при приемането и заплащането извършената работа съгласно двете оферти.