Решение № 491 от 18.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Пловдив, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Светлана Анг. Станева

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300502760 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „*********** против решение № 279/14.08.22г.,постановено по гр.д.№ 695/21г.по описа на РС-А.град,4-ти гр.с.в частта му,с която е отхвърлен предявеният от „*************установителен иск на основание чл.422 от ГПК против Т. А. Ч., ЕГН-********** за признаване за установено вземането му по Заповед за изпълнение на парично задължение,издадена по ч.гр.д.№ 1897/2020г.по описа на АРС за главница по договор за паричен кредит № *************.до размера от 6049,44лв.

Жалбоподателят*************,чрез процесуалния представител юрск.П.П. намира решението в атакуваната му част за неправилно,за което се излагат конкретни съображения.Оспорва се извода на решаващия съд,че ищецът не е доказал размера на дължимата главница,тъй като съда не съобразил,че недействителността на договора за кредит е обявена едва с решението по делото,което лишило ищеца от възможността да ангажира доказателства след постановяването на съдебния акт.Отделно от това счита,че изчисляването на чистата стойност на кредита не изисква специални знания и може да бъде определена от съда.Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и постановяване на друго,с което да се уважи предявеният иск по чл.422 от ГПК до размера от 6049,44лв.непогасена главница.Претендира се юрск.възнаграждение в размер на 100лв.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемият Т. А. Ч., ЕГН-**********.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК,изхожда от легитимирано лице – ищец,останал недоволен от обжалваното съдебно решение, откъм съдържание е 1 редовна,поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта – в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.За нарушение на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните,свързани с приложението на императивни правни норми,съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „************.е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1897/20г.по описа на АРС,с която е разпоредено длъжникът Т. А. Ч. да заплати на ищеца сумата от 7171,82лв.,представляваща главница,дължима по договор за потребителски кредит;както и посочените в заповедта суми за възнаградителна и мораторна лихви за посочените периоди,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,както и разноски в заповедното производство.За издадената заповед за изпълнение е съобщено на ответника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което заповедния съд е дал указания съгл.чл.415,ал.1,т.2 от ГПК на заявителя,че може да предяви установителен иск относно вземането си против длъжника в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ.Исковата молба,въз основа на която е образувано исковото производство,е подадена в този срок,поради което са налице предпоставките за разглеждане на иска за установяване съществуването на вземането.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди,че вземането му се основава на договор за потребителски паричен кредит № ***********,сключен на 07.02.17г. между страните по делото.По силата на този договор на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 8000лв.,която сума,ведно с начислената договорна лихва,Ч. се задължил да върне в срок от 12 месеца – до 20.02.2018г.,съгласно погасителен план.Ищцовото дружество изпълнило задължението си по договора за кредит,като изплатило сумата,а за ответника възникнало задължение да заплаща дължимите месечни вноски,всяка в размер на 835,28лв.Ответникът преустановил плащането на вноските на 20.05.2017г.,след като погасил две месечни вноски.Поради забава в плащането на две или повече месечни вноски,ищецът начислил обезщетение за забава,а вземането по договора станало предсрочно изискуемо в целия му размер, считано от 20.06.2017г.,за което на длъжника било изпратено уведомление. Ищецът се снабдил за вземането си със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в образуваното ч.гр.д.№ 1897/2020г на АРС.

Ответникът с писмения отговор по реда на чл.131 от ГПК в първоинстанционното производство,чрез назначения му особен представител оспорва иска изцяло.Счита, че по делото не са представени доказателства във връзка с размера на задължението,което се претендира с исковата молба.Прави възражение за недействителност на договора за кредит,поради противоречието му с изискванията на чл.10,ал.1 о т ЗПК- изискването за изписване договора с шрифт,не по-малък от 12.Твърди освен това,че представеното извлечение от сметка не отговаря на посочените в ИМ дължими суми,оспорва претенцията за такса ангажимент, като твърди че тази уговорка е нищожна като противоречаща на чл.10а,ал.2 от ЗПК.Счита,че дължи само чистата стойност на кредита на основание чл.23 от ЗПК.

По делото са представени писмени доказателства-процесният договор,Общи условия,извлечение на ищеца по кредита,последна покана до ответника да върне 2 кредита.Ищецът е поискал и съдът е допуснал изготвянето на ССЕ относно размера на задължението и СТЕ относно размера на шрифта на договора и ОУ,но въпреки двукратно дадената на ищеца възможност да заплати депозит за експертизите,такъв не е внесен.ССЕ е заличена,а СТЕ е изготвена по въпроси на ответника.

Първоинстанционният съд е приел в решението си за безспорно наличието на валидно сключен договор за кредит ***********г.,както и обстоятелството,че ищецът е изпълнил задължението си по договора,като е предоставил сумата по договора за кредит.Не е коментирал представеното от ищеца извлечение по кредита,тъй като е неподписано и не е ясно от кого е изготвено.Във връзка с възражението на ответника за недействителност на договора за потребителски кредит първостепенният съд е приел,че както договорът,така и ОУ към него не са съобразени с изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК,а именно- изписването им да не е с шрифт,по-малък от 12.Позовал се е на изготвената СТЕ,според която договорът за потребителски кредит е изписан с шрифт Garamond 11 пункта,а ОУ към него – шрифт Pragmatica 5,00пункта и е приел,че договорът е недействителен по смисъла на чл.22,вр.чл.10,ал.1 от ЗПК и в този случай се дължи само чистата стойност на отпуснатата сума.

По отношение на размера на главницата обаче АРС е приел,че макар да е в тежест на ищеца да установи размера на претенциите си,той не е представил доказателства за размера на дължимата по договора главница след приспадане на извършените от ответника плащания.

Този извод се споделя и от настоящата инстанция.Не се възприема доводът на жалбоподателя,че не е могъл да представи доказателства за размера на главницата поради това,че недействителността на договора за кредит била обявена едва с решението по делото.От значение за спора обаче е не кога е обявена недействителността на договора,а дали и кога е направено възражение за наличието на недействителност.В случая още с отговора на исковата молба ответникът е възразил,че договорът е недействителен на соченото от него основание и ищецът е следвало да ангажира доказателства във връзка с размера на кредита,включително и в случай,че съдът приеме договора за потребителски кредит за недействителен.Впрочем,ищцовото дружество е поискало събирането на доказателства досежно размера на вземането си чрез допускане на ССЕ,но не е внесло депозит за вещо лице,с което поради процесуалното си бездействие не е ангажирало доказателства за размера на главницата.

Настоящата инстанция не приема и съображенията във въззивната жалба,че за изчисляването на размера на вземането не били необходими специални знания,а обикновена аритметична сметка,като се приспаднели от главницата от 7720лв.направените погасявания на длъжника в размер на 1670,66лв.По делото обаче няма данни защо при отпусната и усвоена сума от 8000лв.по кредита и претендирана в заповедното производство и с исковата молба сума от 7171,82лв.главница,ищецът във въззивната жалба посочва размер на главницата от 7720лв.,нито има данни колко плащания и с какъв размер е направил ответника.Единствено в представеното от ищеца извлечение по кредита е посочена сумата от 1670,56лв.като погасена от длъжника,но самото извлечение не е подписано,нито е посочено от кого и в какво качество е изготвено,поради което правилно и не е коментирано като доказателство по делото от районния съд.При доказателствена тежест,лежаща върху ищцовото дружество,същото не е успяло при условията на пълно доказване да установи размера на главницата.

Като е стигнал до същия извод,АРС е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се дължат.

Воден от горните мотиви,Пловдивският окръжен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 279/14.08.22г.,постановено по гр.д.№ 695/21г.по описа на

РС-А.град,4-ти гр.с.в частта му,с която е отхвърлен предявеният от „************* установителен иск на основание чл.422 от ГПК против Т. А. Ч., ЕГН-********** за признаване за установено вземането му по Заповед за изпълнение на парично задължение,издадена по ч.гр.д.№ 1897/2020г.по описа на АРС за главница по договор за паричен кредит № ***********г.до размера от 6049,44лв.

В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4