Решение № 10270 от 21.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10270 гр. С., 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110131119 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б. срещу „Е..

Ищецът твръди, че ответникът „Е. не е изпълнил задължението си по сключен на 19.01.2021г. между двете дружества спедиционен договор във връзка с извършването на транспорт на 3650 използвани укрепващи колани в насипно състояние, с тегло около 8 метрични тона от гр. Б., И. до гр. Б., Б.. По силата на спедиционния договор ответникът следвало да сключи от свое име и за сметка на ищеца договор за превоз с трето лице, като било уговорено заплащане на услугата в размер на 1900 Евро /3716,09 лева/ без ДДС.

Твърди, че макар устните договорки да били стоките да са в насипно състояние, ответникът в противоречие с тях и в противоречие с „пакинг листа”, изпратен от ищеца, бил записал в заявката за транспорт на ред товар „Безопасен /биг бегове/”, което довело до проваляне на транспорта. Изготвената от ответника заявка не била приета от ищеца, за което му било съобщено устно, като бил поискан коригиран вариант, какъвто не бил изпратен. В деня на натоварване на стоката на ищеца било съобщено, че стоката е в насипно състояние и мокра, поради което не може да бъде натоварена.

С оглед на това, и за да изпълни задължението си към трети лица, ищецът ползвал услугите на алтернативна фирма – „Т. на двойно по-висока цена в размер на 7138,78 лева без ДДС или с 3422,69 лева повече от договореното с ответника.

С оглед на горното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3422,69 лева – обезщетение за неизпълнение на договора за спедиция, както и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва иска.

1

Ответникът потвърждава наличието на уговорка между страните по делото за извършване на превоз на процесната стока и с посочената дестинация, но твърди, че отношенията между тях касаели уговорка за извършването на международен превоз на стоки, а не сключването на спедиционен договор. Твърди също така, че след като предупредил ищеца, че стоката следва да бъде опакована в биг бегове на палети, последният се съгласил и уверил ответника, че изпращачът ще опакова стоката в този вид. При тези условия ответникът бил изпратил заявката за превоз с договореностите между страните, която била приета от ищеца.

Оспорва договорът да е бил сключен на 19.01.2021г. и сочи дата 21.01.2021г. Излага, че е превъзложил извършването на международния превоз на „Т., като шофьорът на фирмата, отивайки на мястото на натоварване, установил, че коланите са в насипно състояние и мокри. Било отправено предложение, изпращачът на мястото на натоварване да пакетира стоката в биг бегове, но това било отказано от него и от ответника. Не било поето и задължение от тяхна страна при наличие на вреди, същите да бъдат поети от ответника или изпращача. Поради това и предвид опасността от увреждане на останалата стока в камиона /превозът бил групажен/, и предвид обстоятелството, че превозът преминавал през територията на Сърбия, която имала по-особени изисквания към превоз на подобни товари, водачът отказал да натовари стоката.

Ответникът се позовава на Общите условия за извършване на спедиция от „Е., както и на чл. 370 ТЗ, от които извежда: задължение на клиента да предостави товара за превоз в подходяща и достатъчна опаковка, което да го предпазва от увреждане по време на транспортирането му; задължение на клиента да декларира при възлагане на услугата, че стоката е подходяща за превоз при посочените в заявката условия; в случай на несъответствие на характеристиките на товара на информацията, съдържаща се в заявката, задължение на клиента да заплати обезщетение за направените от спедитора разходи в тази връзка; право на спедитора да отмени заявката при неподходяща или недостатъчна опаковка.

Ответникът твърди, че на 02.02.2021г. изплатил на „Т. сумата от 293,37 лева, представляваща неустойка за провалено товарене. Преди заплащането, на 25.01.2021г. тази претенция била предявена от страна на „Е. до ищеца, като бил посочен падеж – 24.02.2021г., но заплащане не последвало. С тези доводи моли искът да бъде отхвърлен. В случай, че искът бъде уважен, ответникът прави възражение за прихващане със сумата от 293,37 лева, заплатена от „Е. на „Т. като неустойка за провалено товарене и със сумата от 31,84 лева – обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 25.02.2021г. до 21.03.2022г.

– датата на депозиране на исковата молба. Претендира разноски.

Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 ТЗ за сумата от 3422,69 лева – обезщетение за неизпълнение на договор за спедиция във връзка с извършването на транспорт на 3650 използвани укрепващи колани от гр. Б., И. до гр. Б., Б. през месец януари 2021г., както и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Предявено е от страна на ответника възражение за прихващане при условията на евентуалност /в случай, че искът бъде уважен/ с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 79, 2 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 370, ал. 1 ТЗ и чл. 103, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД със сумата 293,37 лева, заплатена от „Е. на „Т. като обезщетение за провалено товарене, както и със сумата от 31,87 лева – обезщетение за забава за периода от 25.02.2021г. до 21.03.2022г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 ТЗ:

По така предявени иск в тежест на ищеца е да установи следните релевантни факти: сключен между страните валиден спедиционен договор между и точно изпълнение от ищеца на задълженията му по него; с оглед конкретиката по делото следва да докаже и претърпените от него вреди и техния размер, в частност - сключването на договор с трето лице, извършило превоза и извършеното плащане от ищеца в тази връзка.

В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства, да докаже изпълнението на задължението си по сключения между страните договор.

Съдът счита, че въз основа на представените от ищеца писмени доказателства, както и въз основа на гласните доказателствени средства, ангажирани от негова страна чрез разпита на свидетеля К., се установява наличието на възникнали търговски договорни взаимоотношения между страните по делото и то именно по сключен през месец януари 2021г. спедиторски договор, по силата на който ищецът възложил, а ответникът се задължил да организира извършването на превоз на процесната стока – обезопасителни колани в насипно състояние с тегло около 8 метрични тона от гр. Б., И. до гр. Б., Б. , като уговорената цена на услугата била в размер на 1900 Евро.

В тази насока съдът кредитира: приложената към исковата молба кореспонденция, водена между служителите на двете дружества по повод конкретния превоз, като съобрази, че същата не се оспорва от ответника, а в същото време беше и потвърдена като съдържание както от свидетеля Т., така и от свидетеля Д..

Видно, както от кореспонденцията, така и от проформа фактура /л. 12 от гр.д. № 703/21г. на СГС/ и от опаковъчния лист /л. 14 от гр.д. № 703/21г. на СГС/, издадени във връзка с процесния превоз, и изпратени от ищеца на ответника, в двата документа изрично е посочено, че става дума за превоз на обезопасителни колани в насипно състояние. Фактът, че това обстоятелство е било съобщено на ответника, както и че двата документа са му били изпратени, се установява както въз основа на водената и приложена към ИМ имейл – кореспонденция, така и от свидетелските показния на К.. Коментираните до тук документи, в това число проформа фактура и опаковъчен лист не се оспорват от ответника, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От друга страна съдът се довери изцяло на показанията на свидетеля К., като съобрази, че същите са логични и вътрешно безпротиворечиви. Твърденията му намират подкрепа и в приобщените по делото писмени доказателства: опаковъчен лист и проформа фактура, както и електронна кореспонденция.

Така, въз основа показанията на свидетеля Т. съдът прие за установен факта на 3 осъществена кореспонденция между страните по повод конкретния превоз, както и относно уговорките по конкретния договор, включително и водените между страните разговори по телефон, при които било изяснено, че условието, посочено в изпратената от ответника на ищеца заявка за транспорт, че стоката представлява „безопасен товар/биг бегове”, следва да бъде променено, за което ответникът поел ангажимент. В тази част показанията на свидетеля Т. намират подкрепа в приобщената по делото и неоспорена от ответника заявка за превоз /л. 16 от гр.д. № 703/21г. на СГС/, видно от която в нея е направено именно посоченото по-горе отбелязване за опакована стока, която заявка, обаче, не е подписана от представител на възложителя /ищеца/. Именно в този смисъл са и показанията на свид. Т., който сочи, че при воден телефонен разговор е изяснил на представителя на ответника, че заявката за транспорт следва да бъде променена и същата няма да бъде подписана от страна на ищеца при така посоченото в нея относно състоянието на стоката. Въз основа на показанията на свид. Т., съдът също така прие за установено, че от страна на ответника бил поет ангажимент тази промяна да бъде извършена в движение, коте води до извод, че ответникът е поел ангажимент по договора за спедиция да намери превозвач за извършване на превоза на стоката в състоянието, в което същата се е намирала, т.е. в насипно състояние.

Видно от самата заявка за транспорт, издадена от ответника, в нея е посочена и уговорената цена по договора – 3716,09 лева /равностойността на 1900 евро/, който факт съдът прие за безспорно установен.

Що се отнася до датата на сключване на договора, доколкото ищецът твърди дата 19.01.2021г., а ответникът – 21.01.2021г., съдът не счита, че тази конкретна дата е от съществено значение. Това е така, тъй като страните не спорят, че в конкретния случай става въпрос договор, касаещ превоз на процесната стока – обезопасителни колани от И. до Б. със съответните начална и крайна дестинация /Б. – Б./, нито се спори да става въпрос за различна стока от процесната. Не се спори също така, че договорът е бил сключен през месец януари 2021г.

При все това съдът ще обърне внимание, че видно от електронната кореспонденция, представена от ищеца и неоспорена от ответника /л. 4-5 от гр.д. № 703/21г. на СГС/, първоначалната молба за оферта, изпратена от свидетеля Т. до ответника, е била на 13.01.2021г., а на 20.01.2021г. именно свидетелят Д. вече е изпратил на свидетеля Т. данни относно регистрационния номер на товарния автомобил, който ще извърши превоза на стоката, както и лични данни за водача. Това от своя страна мотивира съда да приеме, че съгласието между страните по договора за спедиция е било постигнато преди тази дата – 20.01.2021г.

С доводите, изложени до тук, съдът отхвърли твърденията на другия разпитан свидетел – Денис Д. в частта, в която същият твърди молбата за оферта да е била поискана от ищеца в телефонен разговор на дата 20.01.2021г., както и в частта, в която свидетелят твърди - уговорката между страните да е била, че ответникът ще съдейства за опаковане на стоката в биг- бегове. В тази част твърденията му се опровергават от показанията на свид.

Т., на когото съдът се довери изцяло с мотивите, посочени по-горе. Тази част от показанията 4 на свид. Д. се опровергават и от писмените доказателства, в частност – представената от ищеца и неоспорена от ответника кореспонденция, а така също и от издадената проформа – фактура и опаковъчен лист, в които изрично е посочено, че от страна на ищеца е била подадена информация именно за колани в насипно състояние.

В тази насока съдът ще обърне внимание, че заявеното от свидетеля Д., че не се е запознал обстойно със съдържанието на проформа – фактурата и опаковъчния лист, изпратени от ищеца, и че не е видял дали в тях пише, че стоката е насипна, тъй като опаковъчният лист не бил относителен толкова много към транспорта, са колебливи и сочат по-скоро за опит от страна на свидетеля да омаловажи отговорността на ответника във връзка с организиране на процесния превоз. Това от своя страна мотивира съда да дискредитира показанията на този свидетел в посочената част.