Решение № 115 от 15.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600203 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по протест на ОП-Пловдив, по жалба на частния обвинител В. Б. К., депозирана чрез един от поверениците й – адв. Ж. П., и по жалба на подс. Д. Н. Р., подадена чрез защитника му адв. Й. Д., срещу присъда с рег. № 66/20.10.2025г. по н.о.х.д. № 379/24г. по описа на ОС гр. Пловдив, с която подсъдимият е признат за виновен в престъпления по чл. 142, ал. 3, т. 3 вр. ал. 2, т. 5а вр. ал. 1, по чл. 142а, ал. 4 вр. ал. 1, по чл. 143, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, по чл. 131, ал.1, т. 5, т. 5а и т. 9, пр. последно вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1, по чл. 131, ал.1, т. 5, т. 5а и т. 9 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 (две отделни престъпления), по чл. 131, ал.1, т. 5, т. 5а и т. 9 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, по чл. 144, ал. 3, т. 1 и 3 вр. ал.1 и по чл. 198, ал. 1 НК; на основание чл. 54, ал. 1 НК за всяко от престъпленията му е наложено отделно наказание лишаване от свобода, а на основание чл. 23, ал. 1 НК – общо най-тежко наказание ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при „строг“ първоначален режим; извършено е приспадане на задържането, а също разпореждане с разноските и с веществените доказателства.

С протеста, който не е просрочен, и с неговото допълнение се твърди несправедливо санкциониране, като се отстоява виждането, че целите по чл. 36 НК биха се постигнали с наказания лишаване от свобода, надвишаващи определените от първоинстанционния съд.

1

Сочат се отегчаващи обстоятелства, потенциалът на които не бил съобразен, и се обосновава становище, че извършеното индивидуализиране на наказанията близо до предвидените минимуми не отговаряло включително на собствените мотиви на окръжния съд за броя, тежестта и съотношението на индивидуализиращите обстоятелства. Настоява се за увеличаване на отделните наказания лишаване от свобода, респ. за увеличаване на общото най-тежко наказание от този вид, а също за приложение нормата на чл. 24 НК поради броя на отделните наказания и тежестта на престъпленията, извършени по отношение на две пострадали лица.

Със своевременно депозираната жалба на частното обвинение се критикува санкционния избор на окръжния съд, като се аргументира необходимост от завишаване на всяко от наказанията лишаване от свобода: отвличането – от 10г. на 15 г.; противозаконното лишаване от свобода – от 6г. на 10г.; принудата – от 3г. на 8г.; средната телесна повреда – от 5г. на 8г.; леката телесна повреда във връзка с чл. 130, ал. 2 НК – от 6м. на 12 м.; леката телесна повреда във връзка с чл. 130, ал. 1 НК – от 1г. и 6м. на 2г. и заканата с убийство – от 5г. на 10 г.

Жалбата на защитата, която също е подадена в срок, съдържа недоволство и от осъдителните диспозитиви, и от наложените наказания. Недоволството е бланкетно, като без конкретни доводи се твърди незаконосъобразност на присъдата в споменатите части. Без мотиви се лансира мнение и за процесуална незаконосъобразност на първоинстанционния акт. Иска се алтернативно или връщане на делото за ново първоинстанционно разглеждане, или частично оправдаване (в конкретно посочени части от обвинението), водещо до редуциране на наказанията.

При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста, като синтезира и обобщи съображенията в подкрепа на претенцията за утежняване на санкционирането.

Адв. С. П., другият повереник на частния обвинител К., също потвърди и изложи допълнителна обосновка на предложението за увеличаване на наказанията. Нейната доверителка и подателят на жалбата – адв. П., не се явиха, редовно призовани и не участваха в пренията.

Адв. Д. изрази мнение за несъстоятелност на обвинителната постановка за отвличане и грабеж и за недоказаност на обвинението за престъпление против св. М.. Повтори лансираното при първоинстанционното разглеждане на делото становище на защитата за неправилно утежняване на квалификацията на инкриминираните деяния против телесната неприкосновеност на св. К.. Настоя, че те не разкривали нито особена жестокост на дееца, нито били изпълнени по особено мъчителен за пострадалата начин, нито в условията на домашно насилие. Завърши пледоарията си с разбор на обстоятелствата, индивидуализиращи наказанията за престъпленията по чл. 131 НК против К., и аргументира виждане, че обосновавали по-нисък срок на наказанията лишаването от свобода. В този смисъл поиска частична отмяна и частично изменение на присъдата. Изостави искането за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.

2

Подс. Р. се присъедини към изложените от своя защитник искания и тяхната аргументация. Подчерта, че „всичко, което е направил“ било провокирано от потъпкалата достойнството му изневяра на съпругата му В. К. с приятеля му Г. Ю., и то след като го приютил в семейното им жилище в Германия.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че и жалбата на защитата, и жалбата на частното обвинение, и протестът на прокуратурата са частично основателни.

Първоинстанционното производство е протекло по общия ред. Въз основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, посочени в мотивите на присъдата, включително с конкретизиране на мястото, на което се намират по делото, ПлОС е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. е роден на ***. гр. П.. Има основно образование. Не работи. Осъждан е няколкократно за тежки умишлени престъпления на пробация и лишаване от свобода, включително ефективно – вж. справката съдимост на л. 19 и сл. от том 2 ДП.

На 30.07.2019г. бил освободен от пловдивския затвор, след като изтърпял последното си наказание лишаване от свобода. През есента се запознал с пострадалата св. В. Б. К., която била с четири години по-малка от него. Двамата установили интимна връзка, а през месец януари 2020г. заживели на квартира в гр. П.. Младият мъж не работел, а родителите на момичето поели издръжката на семейството, включително наема. Р. нямал отговорност към установеното съжителство, като често употребявал алкохол и различни видове наркотични вещества, а освен това проявявал необикновена ревност и собственическо чувство към съжителката си. Редовно изпадал в пристъпи на гняв по отношение на нея и удрял тялото и главата й с юмруци, шамари и ритници. Тя го обичала, поради което му прощавала и продължавала да живее с него, без да споделя за проблемното съжителство на своите близки и приятели. На 22.09.2021г. се появило и детето им – Б. Р.. Родило се с луксация на краката.

Подсъдимият не се интересувал от бременността на К.. Дори не присъствал на изписването й от родилното отделение. Бил започнал интимни отношения със св. Т. Г. М., също пострадала по настоящото дело.

К. се преместила със сина си при своите родители в гр. П.. По едно време Р. я уведомил, че заминава на работа в Германия, за да събере пари за операция на детето в Турция.

След месец се върнал и от края на 2021 г. заживял на семейни начала с пострадалата М. в жилище под наем в гр. П.. Отношението към новата му съжителка било сходно с това към майката на детето му – държал се грубо, не търпял да му противоречи и системно я подлагал на психическа и физическа принуда.

На неустановена по делото дата през м. март 2022г. подсъдимият и св. М. се скарали на пловдивския бул. „А. С.“, в близост до своята квартира. Р. бързо преминал към физическа 3 агресия, като заудрял жената с юмруци по лицето, а сетне и я заритал по тялото. Тя паднала.

На земята мъжът продължил с насилието, в процеса на което скъсал клина й. Когато след това се прибрали в общото им жилище, подсъдимият се успокоил и изразил съжаление пред съжителката си за нанесения побой. Подметнал също, че никой освен него нямал право да я удря.

Св. М., която при побоя изпитала болки и унижение и получила кръвонасядане на горния и долния клепач на дясното око, подобно на К. не се оплакала никому. Увлечението й по подсъдимия било силно, поради което продължила съвместното си съжителство с него.

Само направила снимка на насиненото си око и му я пратила по „менисджър“, за да види какво е направил.

На неустановена по делото дата в периода от началото на м. септември 2022г. до 16.09.2022г., докато се намирали в квартирата си, подсъдимият и пострадалата М. се скарали отново. Р. се нахвърлил жестоко върху нея и многократно засегнал дясната й ръка – удрял я с юмруци и я стискал. Вследствие на тези болезнени въздействия жената получила множество кръвонасядания по задната повърхност на дясната мишница в горната и долната трета, а и сериозно се уплашила да не бъде по-съществено увредена. Св. М.направила снимка и на това си насиняване, която пак изпратила на Р. по „Месинджър“. Сетне, водена от чувствата си, продължавала да живее с него, а също да го издържа. Нещо повече – по негова молба изтеглила кредити общо за 3500 лева, която сума му предала. Подсъдимият не се трудел, пиел редовно и употребявал наркотици. В един момент св. М. откликнала и на настояването му да му купи и мотор за 5000 лева, и мобилен телефон.

На 09.12.2022г. подсъдимият предложил, а св. М. се съгласила да заминат за гр.

Лайпциг, Германия. Настанили се при свидетеля Г. Я., който обитавал апартамент в пансион.

Св. М. заработила като чистачка във фитнес център, а Р. продължавал да не работи и системно да я бие с юмруци, шамари и ритници, което ставало достояние на св. Я..

През м. януари 2023г. решил да доведе на работа и пострадалата К.. Върнал се в България и успял да я убеди да замине с него, за да съберат пари за операция на детето.

Същия месец тя склонила и оставила малкия Б. на родителите си. Настанили се с подсъдимия в лайпцигския апартамент на св. Г. Я., а св. М. наела друго жилище в същия пансион.

Св. К. започнала работа в куриерска фирма. Подсъдимият й поставил следните три въведени от него правила – да не разговаря с българи, да не дава пари на никого и да не взима нищо от никого. Почти веднага младата жена нарушила второто от правилата, като дала на свой колега назаем 20 цента за кафе. Съжителят й научил за това от друг неин колега и решил да я накаже. В изпълнение на намисленото на неустановена януарска дата поискал от нея да отидат някъде със семейния автомобил, марка „Ауди“. Наредил й да го управлява, като я насочил в покрайнините на гр. Лайпциг. Когато достигнали до нива, отдалечена от жилищните квартали, й наредил да спре и излезе гола от колата. Макар да било студено (зимно) време, пострадалата изпълнила нареждането, уплашена да не последва обичайната принуда. На нивата подсъдимият започнал с крясъци да я упреква за дадените 20 цента, а 4 успоредно с това й нанесъл множество удари по тялото с юмруци и ритници, както и няколко шамара през лицето. Тя изпитвала болки и страх от продължилото половин-един час насилие, а по ударените места се образували кръвонасядания. След като приключил побоя, Р. наредил на К. да се облече. Прибрали се. Следите от телесните увреждания били забелязани от св. Г. Я., но той предпочел да не се намесва и се въздържал да отбележи каквото и да е.

На неустановена дата през м. март 2023г., след връщането на св. К. от работа, възникнал пореден скандал с подсъдимия. По познатия начин той й наредил да управлява аудито до нивата. Там пак поискал от нея да излезе от автомобила, а сетне в продължение на около половин час й нанесъл множество удари с юмруци и ритници по тялото, а по лицето – с шамари. Тя получила голям брой кръвонасядания по тялото и лицето, като при причиняването им изпитвала силни болки, страх и ужас. След прибирането им в апартамента състоянието на жената отново било забелязано от св. Я., който също като преди не реагирал.