Решение № 24 от 17.02.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Свиленград, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И. като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620201020 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0351-000607 от 20.10.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Х. И. А. с ЕГН ********** от

**************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.

„Димитър Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат Г. Г., за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10.23 евро (20 лв.).

Жалбоподателят Х. И. А. чрез процесуалния си представител – адвокат Г.

Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен - издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, както и липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението и наказанието било несправедливо; сочи се че не бил извършил нарушението.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Х. И. А., не се 1 явява. За него се явява адвокат В. И., преупълномощена от адвокат Г. Г., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като в НП не били посочени обстоятелствата, при които било извършено нарушението и не ставало ясно претърпени ли са вреди, като алтернативно се иска от Съда да приеме, че случаят е маловажен. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна): Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 18.07.2025 година около 22.00 часа в град Любимец, област Хасково, по булевард „Одрин” в локалното платно (по прав участък) до дом № 34, посока кръстовището с улица „И. Рилски”, Х. И. А. управлява моторно превозно средство (МПС) - мотоциклет марка „Хонда”, модел „НЦ 700 Х Д” с държавен регистрационен номер ********** – негова собственост (видно от Справката от АИС - КАТ), идвайки от магазин „Нон стоп”, когато се блъска в пласмасов контейнер за битови отпадъци в ляво по посоката си на движение, т.е. самокатастрофира. На мотоциклета заедно с него се намира и дете. За станалото пътнотранспортно произшествие (ПТП) е подаден сигнал до ОДЧ при РУ – Свиленград в 22.33 часа (видно от Писмо с вх.рег.№ 505 от 19.01.2026 година и Дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ при РУ – Свиленград), като на место пристига свидетелят Г. В. Д. (служител на РУ - Свиленград) след разпореждане от 2 дежурния в РУ – Свиленград. Полицейският служител констатира, че жалбоподателят е изгубил контрол над МПС, че е пострадал (има фрактура на лявото коляно) като е откаран и настанен в отделение по ортопедия в МБАЛ – Хасково (като свидетелят Д. успява само да го тества за алкохол, който се указва положителен и за наркотици, който се указва отрицателен), както и че има нанесени щети на пласмасовия контейнер за битови отпадъци (, което е видно и от снимковия материал, приложен към Писмо с вх.рег.№ 406 от 15.01.2026 година на Община – Свиленград). В този смисъл е и Докладната записка на свидетеля Д., както и Докладна записка на Мл.инспектор Милко Д..

На 19.07.2025 година, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Г. В. Д. – „Младши автоконтрольор”, I степен в Звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя А. в негово отсъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с № 3443143. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите Л. К. В. и И. Г.

Г.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано със загубата на контрол над управляваното от жалбоподателя МПС, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя на дата 13.08.2025 година чрез пълномощника му – адвокат Г. Г. (с Пълномощно, приложено по делото, по което обстоятелство не се спори).

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 25-0351000607 на 20.10.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприе ма изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Х. А. административно наказание „Глоба” в размер на 10.23 евро (20 лв.). НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 15.11.2025 година, видно от Разписката, инкорпорирана в 3 самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана, както и от информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач и в Картона на НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Николай Анастасов Анастасов) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Г.

В. Д. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, І степен, в Звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-9153 от 19.12.2025 година (неоспорено от страните по делото, поради което не е необходимо да се представя цитираната в него Заповед), видно от което Николай Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че А. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП и за нарушения на Кодекса за застраховането с влезли в сила НП и Електронни фишове, като и че няма налагани принудителни административни мерки към датата на деянието.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията разпитаните в съдебно заседание, проведено на 19.01.2026 година свидетели Г. В. Д., Л. К. В. и И. Г. Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. В. Д., Л. К. В. и И. Г. Г., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при 4 липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първият от посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на този свидетел не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. Другите двама разпитани свидетели са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на тези двама свидетели. Още повече, от данните по делото не се установява посочените двама свидетели да са се намирали в някакви отношения с жалбоподателя, поради което да целят увреждането му, като му припишат нарушение, което не е извършил. Съдът кредитира показанията на тримата свидетели предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на загубата на контрол над МПС, което управлява. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях 5 факти, респ. автентични по признак авторство. Съдът дава вяра и другите налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитират.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени НП Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.