Решение № 226 от 20.12.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Силистра, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Членове:

Добринка С. Стоева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20233400500405 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 17. от ЗЗДН.

С решение № 566 от 17.10.2023г., постановено по гр. д. № 1611/2023г. по описа на СРС, съдът е приел за установено, че по отношение на Н. Д. Д. с ЕГН **********и Сияна И.ва Н.а с ЕГН **********, живеещи в с. Светослав, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, ул. „Първа” № 1, е осъществено психическо и емоционално домашно насилие на 24. 09. 2023 год. и на 25. 09. 2023 год. от страна на И. К. Н. с ЕГН **********, поради което го е задължил да се въздържа от извършване на психическо, емоционално, физическо и икономическо насилие по отношение на пострадалата Н. Д. Д. и по отношение на детето Сияна И.ва Н.а. Определил е местожителството на детето Сияна И.ва Н.а по местожителството на майката Н. Д. Д. - гр. Варна, КК „Златни пясъци“ 513 277. Забранил е на И. К. Н. да посещава и приближава на по - малко от 300 метра жилището на Н. Д. Д., намиращо се в гр. Варна, КК „Златни пясъци“ 513 277 за срок от дванадесет месеца, както и да посещава и приближава на по - малко от 300 / триста / метра Н. Д. Д. за срок от дванадесет месеца. Осъдил е И.

К. Н. да заплати глоба в размер на 200 лева на основание чл. 5, ал. 3 от 1

ЗЗНД, както и да заплати по сметката на Силистренски районен съд сумата от 30 лв. - държавна такса по производството. Постановил е да се издаде съдебна заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение и е указал на полицейските органи да следят за спазването й, като е предупредил И. К. Н., че на основание чл. 21, ал.

2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

Недоволен от решението, е останал И. К. Н., който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок.

Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да отхвърли молбата на Н. Д. и да уважи неговата молба за защита от домашно насилие. Алтернативно моли да се измени постановеното решение, като се намали до минимално определения минимум по ЗЗДН - три месеца съгл. чл.5 ал.2 от ЗЗДН, забраната да доближава жилището, което се намира в гр. Варна, К.К .Златни пясъци -513 277 и в което жилище ще живее Н. Д. Д., заедно с дъщеря им Сияна И.ва Н.а, както и да се отмени решението в частта, с която е прието от съда, че е осъществено психическо и емоционално домашно насилие на 24.09.202.3 г и спрямо детето Сияна И.ва Н.а .

Ответната страна Н. Д. Д., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, а жалбата - неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

Съдът, след като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Производството пред СРС е по чл. 8 и следващите от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.

Молбата пред СРС е подадена от и против правни субекти от кръга на описаните в хипотезата на нормите на чл. 3 и чл. 8 ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10,ал.1 ЗЗДН, поради което същата е допустима.

Същата е придружена с Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на лицето, търсещо защита /чл. 8, ал. 1 от Закона/ и е насочена срещу лице, което е съжител на другата страна и което съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН и чл. 2 от ЗЗДН е надлежна страна по производството.

2

От приложените към молбата писмени доказателства, включително и от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, се налага изводът, че на 24. 09. 23г. и на 25. 09. 2023 год. по отношение на Н. Д. Д. и детето Сияна И.ва Н.а е извършено насилие от съжителстващото с майката и баща на детето лице - И. К. Н..

Правилно СРС е приел, че представените по делото протокол за предупреждение от 25. 09. 2023 г. и преписката към него, протокол за предупреждение от 08. 02. 2023 год. и докладна записка към него, както и представената справка за съдимост на Н., отразяват наличието на насилническо поведение у ответника и липсата на респект спрямо органите на власт, респективно липата на превенция по отношение на поведението му, а и от същите доказателства се установява системна злоупотреба с алкохол от негова страна.

От ангажираните гласни доказателства също се налага извод за подобно поведение у И. Н.. Показанията на свидетелката Д. /майка на молителката и баба на детето/, са категорични, че молителката, освен в процесния случай, е обект на постоянно психическо, емоционално и икономическо насилие, често упражнявано в присъствието на детето.

Съобразявайки наличните писмени и гласни доказателства, правилно СРС е стигнал до извода, че депозираната молба от Н. Д. е основателна.

Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че показанията на разпитания свидетел не следва да се имат предвид, тъй като са дадени от майката на молителката, която е заинтересована от изхода на делото, а и тя възпроизвежда това, което е записано в молбата, без да има преки впечатления от живота на семейството, тъй като живее в гр. Тервел и не ги е посещавала нито в с. Светослав, нито в гр. Варна, нито в гр. Силистра.

Във връзка с оспорване на показанията на свидетелката, като дадени от заинтересована страна, следва да се има предвид, че противоправните прояви, срещу които е насочен ЗЗДН, обикновено се извършват в домашна обстановка, без присъствието на свидетели или на такива от най-близкото обкръжение на страните, на които те могат да споделят за възникналите унизителни ситуации и именно затова законодателят е възприел облекчена форма на доказване на акта на насилие - декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН.

В настоящия случай освен декларацията и признанията на ответника и настоящ жалбоподател относно процесния инцидент, макар и да ги интерпретира в смисъл и значение по различен начин, са 3 ангажирани и други доказателства, които съпоставени помежду си, категорично доказват насилственото поведение на Н..

Причината, породила поведението на ответника на 24.09.23г.25.09.2023 г., не го оправдава. Дори молителката да е искала да прекъсне бременността си с второто им дете, на което И. Н. изрично и категорично се е противопоставил, това не му дава права над нейното тяло и решения, а още по-малко с методите на упражнено насилие.

Що се касае до довода, че по време на престоя си в Центъра за закрила от домашно насилие - гр. Силистра Д. не е направила никакъв опит да свърже детето с бащата, макар да знае, че те имат силна емоционална връзка, то това не може да й се вмени във вина, още повече като се имат предвид и тежките емоционални отношения с бившия съжител, а и фактът, че детето е ставало свидетел на тях, включително и на процесния инцидент.

Изложеното във въззивната жалба, че Н. също е бил обект на насилие от страна на съжителката си и неправилният отказ на съда да приеме лист за преглед на пациент в Спешна помощ от 26.01.2023г., както и поисканите свидетелски показания, е неотносимо в случая, тъй като съдът не е сезиран с молба по чл. 8 във вр. с чл. 18 ЗЗДН от страна на И. Н., за да разглежда възникнали други инциденти между страните, от които той твърди да е пострадал.

Предвид събраните данни за наличието на системно упражнявано насилие спрямо молителката, при това в присъствието на детето, наличието на повтаряемост на противоправното поведение, въпреки предприетите превантивни мерки, СРС правилно е счел, че следва да се определи над средния по продължителност период от време, а именно 12 месеца, за да се осигури на молителката и детето необходимото спокойствие, а и страните да преосмислят добре отношенията помежду им.

Ето защо СОС счита, че наложените от първоинстанционния съд принудителни мерки са в съответствие с разпоредбите на ЗЗДН, поради което следва да бъдат потвърдени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 566 от 17.10.2023г., постановено по гр. д. № 1611/2023г. по описа на СРС.

4

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решението по в.гр.д. № 405/2023г., да се впише от съдебния секретар с два подписа – на съдия Добринка Стоева и на съдия Натали Жекова, тъй като съдия Люба Стоилкова е в отпуск.

Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________ 5