Присъда № 15 от 21.02.2022, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 15/21.02.2022 г. по НОХД № 2178/2021 г. на Районен съд - Б., LI наказателен състав

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура Б. против подсъдимия И. П. И., ЕГН: **********, с обвинение за това, че на 01.02.2020 г., в гр. Б., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Д.

Онч. Д., ЕГН: **********, че от Италия ще й достави лек автомобил - марка “БМВ“, модел “Х3“, с доплащане от нейна страна, в замяна на предоставен му от нея лек автомобил марка “БМВ“, модел “Х5“, с рег. № ****, и с това й причинил имотна вреда в размер на 350 лв., която сума била изпратена на И. П. И. като предплащане на половината от транспортните разходи за доставка на автомобила - марка “БМВ“, модел “Х3“ на Д. Онч. Д., ЕГН: **********, на каса чрез платежна услуга “Easy Рау” в МОЛ „П.“ - гр. Б. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на Глава 27 от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия, като посочва, че направеното самопризнание от страна на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца, което да бъде отложено с три години изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия, предвид разглеждането на делото по диференцираната процедура на чл. 371, т. 2 от НПК и предвид съдействието на подзащитния за разкриване на обективната истина в настоящото производство, счита, че адекватно наказание би било лишаване от свобода за срок към минимума, което да бъде отложено по чл. 66 от НК.

Подсъдимият се признава за виновен и моли за по-леко наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И. П. И. е роден на **** г., в гр. С., с постоянен адрес: с. Р., ул. “Ан.К.“ ***, общ. М., обл. В.а, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН: **********.

По делото се установи, че в края на месец януари 2020 г., св. Д.Д. публикувала обява в сайта OLX.bg и в социалната мрежа “Фейсбук“, че продава автомобила си БМВ Х5, с рег.

№ ****. На 01.02.2020 г., на лично съобщение във „Фейсбук“, със св. Д.Д. се свързало лице с профил „И. П. И.“, който бил на подсъдимия. Подсъдимият И.И. й писал, че има интерес за закупуването на колата и поискал да му изпрати снимки на автомобила и повече информация за същия. Свидетелката Д.Д. копирала обявата, публикувана в OLX.bg, и я изпратила на подсъдимия И.И., след което същият й написал съобщение, че предлага да направят бартер /замяна/ за лек автомобил БМВ Х3 с доплащане от страна на св. Д.Д..

Подсъдимият И.И. изпратил на св. Д. снимки на въпросния автомобил БМВ Х3, като й заявил, че същият трябвало да транспортира от Италия. След проведен телефонен разговор подсъдимият обяснил на свидетелката Д., че се занимава с внос на автомобили от Италия и ще достави същия оттам. Свидетелката Д. го попитала как ще стане вноса и самата размяна 1 между колите, а подсъдимият И. обяснил, че по принцип работи със съдружник и искат предварително да им се заплатят разходите за транспорт от Италия до България, след което ще се срещнат за размяната на колите и ще се оформи документацията. Подсъдимият И. не й казал кой е съдружника му. Още в първия им разговор подс. И. казал на св. Д., че иска сумата от 700 лв. за транспорта от Италия. Свидетелката Д. му обяснила, че няма как да му изпрати цялата сума и тогава подс. И. се съгласил да му се изпрати само половината сума.

Подсъдимият И. уточнил по телефона, че ако св. Д. иска колата да се качи още същия ден на автовоз за България, трябвало да му преведе сумата от 350 лв. до обяд. Свидетелката Д. казала на подс. И., че е съгласна с неговата оферта и до половин час ще му изпрати парите.

Свидетелката Д. попитала подс. И. дали ще му даде някакви данни за самия превод, а той й казал, че когато стигне на самото гише на “Изи Пей“ да му се обади. На 01.02.2020 г., около 10:00 часа, св. Д. отишла до касата на “Изи пей“ в МОЛ “П.“ - гр. Б. и звъннала на подс. И., и той си продиктувал трите имена “И. П. И.“ и ЕГН: **********. Свидетелката Д. обяснила на служителката, че изпраща сумата от 350 лв. като капаро за доставка на автомобил, като заплатила и такса в размер на 6.25 лева. Докато св. Д. плащала на касата, по телефона подс.

И. поискал да му изпрати още 50 лв. за някакви документи по автомобила, но свидетелката му обяснила, че няма възможност и тогава подс. И. казал, че ще помоли жена си да му даде 50 лв. за да оправи документите. Подсъдимият И. казал на св. Д., че се намира в гр. С.. След като изпратила парите тя се прибрала в тях. Подсъдимият И. поискал от св. Д. да му изпрати снимка на разписката за изпратените пари. Тя снимала разписката и му я изпратила по интернет приложението “Вайбър“. Подсъдимият И. тогава поискал от св. Д. пълните й данни и тези на мъжа й, за да направи доставката на автомобила от С. до Б.. Между 14:00 ч. и 15:00 ч., на същия ден, св. Д. се обадила по телефона на подс. И. и го попитала дали е успял да се свърже с шофьора на автовоза в Италия и дали са натоварили колата, която харесала. Подсъдимият И. потвърдил, че е получил парите, които му изпратила по “Изи Пей“, но й обяснил, че имал някакъв проблем с негови роднини, които също си харесали някаква кола от Италия, но той нямал пари за да натовари и другия автомобил за неговите роднини и помолил св. Д. да му изпрати и останалите уговорени с нея 350 лв. Свидетелката Д. му казала, че няма как да му изпрати парите и ще му ги даде, когато докара поръчаната от нея кола до гр. Б. за бартера. Подсъдимият И. се съгласил, след което й затворил телефона.

Около 17:00 ч., на същият ден, отново св. Д. провела разговор с подс. И. по телефона и той я уверил, че е оправил всичко и автовоза е тръгнал с колата от Италия. На следващия ден, съпругът на св. Д. - св. Ст.Д., се обадил по телефона на подс. И., като подс. И. го уверил, че най-късно на 05.02.2020 г. колата ще бъде гр. Б., където ще направят бартера и ще трябва да доплатят сумата от 350 лв. На 03.02.2020 г. подс. И. се свързал по телефона с мъжа на св. Д. и му казал, че не може да се свърже с нея и помолил тя да му се обади. Свидетелката Д. веднага се обадила на подс. И. и го попитала какво става, тъй като нямала пропуснати повиквания от него. Подсъдимият И. първо й казал, че й е загубил телефонния номер, а след това започнал да й обяснява, че колата ще се забави, защото негов микробус се обърнал в Словения, след което подс. И. отново поискал от нея да му изпрати останалите 350 лв., които св. Д. трябвало да му даде при пристигане на автомобила в гр. Б. за бартера с нейния автомобил. Свидетелката Д. му заявила, че няма да му изпраща повече пари, докато не види автомобила. Подсъдимия И. отново се съгласил и казал, че до края на седмицата ще докара колата в гр. Б.. В четвъртък или петък /06 или 07.02.2020 г./ св. Д. и мъжът й отново се обадили на подс. И. и го попитали дали колата е пристигнала в България. Подсъдимият казал, че колата е пристигнала в България и на другата сутрин ще я натоварят за гр. Б..

Подсъдимият И. казал, че ще се обади, когато стигнат до гр. Пловдив. На другата сутрин не получили обаждане от подсъдимия. Свидетелката Д. се обадила на подс. И. и го попитала дали е тръгнал за гр. Б. и той й обяснил, че няма да може да тръгне, тъй като нямало как да натовари колата за гр. Б.. Подсъдимият И. казал по телефона, че иска да изпрати негов приятел, на когото да дадат документите за колата й и да натоварят същата на Пътна помощ, 2 за да е сигурен, че ще направят бартер. Подсъдимият И. поискал приятеля му, на когото не назовал името, да натовари колата на св. Д. и с нея да тръгнат за гр. С., но не уточнил дали и кога ще им достави другия обещан от него автомобил БМВ Х3. Свидетелката Д. отказала на подс. И. и му казала, че няма как да му даде колата си, преди да е видяла другата.

Подсъдимият И. се съгласил и казал на св. Д., че до ден-два ще тръгнат за гр. Б..

Свидетелката Д. и мъжът й изчакали подс. И. още два дни и на третия ден му се обадили отново. Тогава подс. И. казал, че се намира някъде около гр. В.а, но спукал гума на пътната помощ, с която транспортират колата за нея и се мъчи да оправи гумата. Подсъдимият И. уверил св. Д., че след като оправи колата, директно тръгва за гр. Б.. Отново свидетелката изчакала и на следващия ден пак му се обадила по телефона. Подсъдимият И. тогава обяснил, че оставил пътната помощ в гр. В.а, защото не успял да оправи гумата и го прибрали с друга кола до гр. С.. Подсъдимият И. обяснил, че ще се опита да намери друга Пътна помощ, с която да тръгне за гр. Б.. Отново изчакали подс. И. около два дни, но той не потърсил св. Д., след което отново му се обадила и му казала, че иска или да й достави уговорения автомобил или да й върне парите от 350 лв. Проведени били още няколко разговора, като подс. И. обяснил, че е намерил пътна помощ и на другия ден ще тръгне с колата за гр. Б.. На другия ден св. Д. говорила по телефона с подсъдимия и той я уверил че след час-два ще е в гр. Б.. Минали шест часа и пострадалата се свързала с подс. И., и си поискала парите, които му изпратила като капаро. Подсъдимият И. казал на св. Д., че на следващия ден ще й върне парите по “Изи пей“. На другата сутрин св. Д. звъннала на подс.

И. и му казала, че отива до “Изи пей“, за да си получи парите, като подс. И. казал, че ще й ги изпрати. По-късно през деня св. Д. минала през същия офис в МОЛ П. - гр.Б., за да провери дали има превод и установила ,че няма превод на нейно име. Отново се обадила на подс. И. и му казала, че ако до следващия ден не й преведе сумата от 350 лв. ще подаде сигнал в полицията. Подсъдимият И. и казал „добре, отивай“ и затворил телефона. На следващата сутрин св. Д. отново се обадила на подс. И., който й казал, че не е изпратил парите. На 15.02.2020 г. св. Д. подала сигнал в полицията.

По доказателствата:

Самопризнанието на подсъдимия И. П. И. относно авторството на деянието напълно кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите Д. Онч. Д., П.Пл.Д. и Ст.Т.Д.. Същите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени доказателства - справка за съдимост на подсъдимия, протоколи за доброволно предаване, разписка, справка за проведени разговори, кореспонденция на хартиен носител, както и от техническата експертиза. Посочените доказателства допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 о т НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая, доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в 3 извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.