Решение № 11 от 08.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Русе, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20254520201350 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от пълномощник на Д. З. – украински гражданин действащ в качеството си на изпълнителен директор на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД със седалище с.Дебелт обл.Бургас против наказателно постановление № BG2025/4000-238/13.08.2025 г. на началник Отдел „Митническо разузнаване“ ТД Митница Русе ,с което на основание чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1667.21 лева .

Жалбоподателят,чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано.

Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е изпълнителен директор на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД със седалище с.Дебелт обл.Бургас . Основната дейност на дружеството е търговия с метали.

На 12.10.2023г. дружеството представлявано от жалбоподателя внася в страната от Украйна стока – ламарина на рулони и декларира този внос за 1 режим за допускане за свободно обращение с митническа декларация MRN 23 BG004006097770R2. Митническата стойност е определена според стойността посочена в приложените две фактури за закупуване на стоката. В декларацията е включена и стойността на услугата за превоз. Митните сборове по фактурата са заплатени в това число и ДДС..

На 07.12.2023г. дружеството получава още една фактура за допълнително навло за превоза на декларираните стоки. Дружеството начислява ДДС по тази фактура издавайки протокол по чл.117 от ЗДДС,който отразява в дневниците по покупки и продажби и внася в бюджета заедно с данъчните си задължения за м.декември 2023г.

До 01.10.2024г. дружеството не подава коригираща декларация до митническите органи и не ги уведомява,че е начислило и заплатило ДДС и по тази фактура.

Свид.Т. работи като гл.инспектор в ТД на АМ в ТД Митница Бургас.На 01.10.2024г. е възложена задача да извърши проверка на дружеството жалбоподател.При извършване на проверката в счетоводството на дружеството жалбоподател е представена и фактура №07122023021/07.12.2023г. в която е отбелязано,че сумата е начислена за допълнително навло,приема,че тази фактура е съотносима към митническа декларация MRN 23 BG004006097770R2. Начислява и сумата от тази декларация към митните сборове по декларация MRN 23 BG004006097770R2 и приема,че разходите на допълнително навло не са декларирани пред митническите органи и по този начин дружеството е избегнало частично заплащане на публично държавно вземане - ДДС в размер на 1667.21лв. При проверката свидетелката не проверява данъчните декларации за начисляване и заплащане на ДДС.Съставя срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение на разпоредбите на чл.70 и 71 от Регламент №952/2013 на ЕС.Приема,че датата на нарушението е 12.10.2024г. - датата на подаване на митническа декларация MRN

23

BG004006097770R2,независимо от обстоятелството,че допълнителното навло е начислено и заплатено два месеца по-късно.

На 13.08.2025г. въз основа на акта началникът на Отдел МРР в ТД Митница Русе издава обжалваното наказателно постановление № BG2025/4000-238 с което пиема,че деянието на дружеството следва да се разглежда като митническа измама,защото е довело до избягване на частично 2 заплащане на дължими публични държавни вземания – ДДС в размер на 1667,21лв. и на основание чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ налага на дружеството наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1667,21лв. Въпреки,че наказателното постановление е издадено след заплащане на начисления и дължим ДДС за м.декември 2024г. и сумата от 1667,21лв. е включена в данъчната декларация на дружеството по ЗДДС,този въпрос не е обсъждан в обстоятелствената част на наказателното постановление и фактът на заплащането на тази сума в бюджета на НАП не е взет предвид при определяне на санкцията.

Съдът приема горната фактическа обстановка за установена въз основа на представените с преписката писмени доказателства – фактури,писмо,справка, както и от показанията на свид.Т..Факти от предмета на доказване се установяват и от зъключението на съдебно-счетоводната експертиза.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.

Приетата за установена фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като е подадена от оправомощено да обжалва лице в срока за обжалване,а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление е изцяло необосновано,тъй като изводите на наказващия орган относно съставомерни елементи от състава на нарушението като извършител на нарушение,деяние и обективните му признаци не кореспондират със събраните доказателства.

Безспорно съгласно разпоредбата на чл.71 §1 б.“д“ от Регламент ЕС №952/2013г. към митническата стойност при деклариране следва да се включат и разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Точно това изискване е спазено от дружеството жалбоподател към 12.10.2024г - момента на подаване на декларацията ,като към митническата стойност са включени и разходи за транспорт и товаро разтоварване.Допълнителните разходи за навло възникнали два месеца след подаване на декларацията естествено не са включени,но след като са направени върху тях е начислен и платен ДДС.

В хода на проверката в срока по чл.84к от ЗМ дружеството 3 жалбоподател е изпълнило задължението си да представи документ,че публичното задължение върху тази сума е начислено и заплатено,но наказващият орган неоснователно ги е приел за несъотносими.Причината за това не се установява и в хода на съдебното следствие.

Съдът намира,че точно този неоснователен отказ да се приемат фактите е довел до необоснованост на обжалваното наказателно постановление,тъй като липсват доказателства за съставомерен елемент от обективната страна на нарушението по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ,а именно специалната цел – избягване или опит да се избегне частично заплащане на публично държавно вземане.

Според наказващият орган това е ДДС върху навло. Както безспорно се установява от заключението на съдебно – счетоводната експертиза точна тази фактура за заплатено навло е включена в отчетните документи на дружеството за м.декември 2024г. и върху тази сума е начислен и пратен ДДС. С това си действие длъжностните лица от наказаното дружество са изпълнили задължението си за заплащане на публично държавно вземане. Като е направил обратния извод наказващият орган е постановил необоснован акт,тъй като точно този извод не съответства на събраните по делото доказателства. Необоснованият извод е довел до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление тъй като липсват доказателства за съставомерен елемент от нарушението за което е санкционирано дружеството жалбоподател.

Горното налага единствения и несъмнен извод,о именно,че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на дружеството жалбоподател – 2933,75 лева адвокатски хонорар, поддържано от пълномощника му в съдебно заседание, е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата не е основателно. Като отчита правната сложност на делото, свързана с аргументирането на множество фактически обстоятелства и правни хипотези, които е следвало да се обсъдят и наведат пред съда и обстоятелството,че е изготвено възражение и подробна жалба,както и явяване в две съдебни заседания ,дава основание да се приеме, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, е съответна на 4 критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.

Администрантивнонаказващият орган ще следва да заплати и съдебните разноски за експертиза в размер на 397лв. направени от бюджета на съда.

Предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № BG2025/4000238/13.08.2025 г. на началник Отдел „Митническо разузнаване“ ТД Митница Русе ,с което на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД със седалище с.Дебелт обл.Бургас представлявано от Д. З. – украински гражданин на основание чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1667.21 лева.

ОСЪЖДА ТД Митница Русе да заплати на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД със седалище с.Дебелт обл.Бургас представлявано от Д. З. – украински гражданин сумата от 2933,75лв.

ОСЪЖДА ТД Митница Русе да заплати на Районен съд Русе сумата от 397лв. разноски в съдебно заседание.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5