Разпореждане № 5525 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5525 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20261110203008 по описа за 2026 година

Като се запозна с материалите по делото, съдът установи, че:

Производството е образувано по жалбата на С. М. С. с ЕГН**********, живеещ в гр.

София в част I на жилищен комплекс М. в блок **** във вход I на етаж III в апартамент ***, срещу наказателно постановление №501485/2022, издадено на 17. V.

2022 година от К.Д.К. в качеството му на заместник-кмет на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК по БУЛСТАТ********* със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.

“М.” ***, представлявана от кмета В.А.Т..

Наказателното постановление попада в хипотезата на чл. 58 д от Закона за административните нарушения и наказания, т. е подлежи на обжалване по реда на раздел V от Глава III на същия закон.

Наказателното постановление е издадено за нарушение, извършено или довършено в района на Софийския районен съд.

Според писмо, изпратено от район „М.“ на Столична община до изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД с изходящ №13116 от 24. Х. 2025 година наказателното постановление не е връчвано на жалбоподателя. Същото било изпратено с писмо, което останало непотърсено според приложена обратна разписка.

За да се произнесе по редовността на връчването, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от Закона за пощенските услуги, според която „препоръката“ е допълнителна услуга към универсалните пощенски услуги, като пощенските пратки по ал. 1, т. 1, б. б. „а“, „б“, „г“ и „д“ и по ал. 2 от същата разпоредба могат да бъдат препоръчани или непрепоръчани. По смисъла на § 1, т. 10 допълнителните разпоредби на същия закон препоръката е допълнителна услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба и повреда, за което на подателя се издава документ за приемане на пощенската пратка и по негово искане и известие – за доставянето на получателя.

Изискването за удостоверяване получаването на препоръчаната пратка чрез известие за доставяне (т. н. обратна разписка) е скрепено с императивни изисквания за връчване на 1 същата, уредени в Наредба №4 за пощенските съобщения, обнародвана в брой XCVII на Държавен вестник от 1979 година, която на основание §99 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги е запазила действието си след отмяна на Закона за съобщенията. Съгласно чл. 57 от тази Наредба, препоръчаните пратки се доставят на получателя на посочения адрес или в пощенската, телеграфна и телефонна станция срещу подпис в служебната разносна книга. Съгласно чл.

59 от Наредбата, препоръчани пратки, изпратени до лица, обслужвани от доставни шкафове, се доставят при възможност лично на получателите, на членове от семействата им, а при липса на такава възможност получателят се уведомява с известие за явяване в пощенска, телеграфна и телефонна станция.

Изпратеното писмо, върнато с отбелязване „непотърсено“, не може да се приеме като годно доказателство за връчването му. Съдебната практика трайно приема, че такова връчване не е редовно. Препоръчаното писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина „непотърсено“. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, предвид евентуално оставеното му съобщение, че за него има препоръчано писмо, не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на неговия адрес. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите с отметка „непотърсено“ не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя.

По изложените причини съдът счита, че жалбоподателят е уведомен за наказателното постановление от частния съдебен изпълнител А.С.П. с представена по делото Покана за доброволно изпълнение. Изходящият № на поканата е 14282 от 13. Х. 2025 година, затова съдът намира, че съобщението е връчено на жалбоподателя най-рано на посочената дата и за това тя следва да се счита и за датата на която наказателното постановление е връчено на жалбоподателя.

Жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 24. Х. 2025 година, т. е в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Мотивиран от горното, съдът счита, че са налице основанията за насрочване на делото в открито съдебно заседание по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания, затова

РАЗПОРЕДИ:

1. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18. VI. 2026 година от 1500 часа.

2. За откритото съдебно заседание ДА СЕ ПРИЗОВАТ по силата на чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания: жалбоподателят С. М. С. с ЕГН********** от всички физически или електронни адреси или телефонни номера, които се установят по делото; въззиваемата страна – заместник-кмет на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК по 2

БУЛСТАТ*********; актосъставителката В.Х.В. за разпит като свидетелка;

Софийската районна прокуратура на основание чл. 62 от Закона за административните нарушения и наказания.

3. ДА СЕ ИЗИСКА от СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК по БУЛСТАТ********* препис от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община.

4. ПРЕДУПРЕЖДАВА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК по БУЛСТАТ*********, че следва да представи препис от посочената наредба най-късно в първото открито съдебно заседание по делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3