Решение № 669 от 09.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. П., 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20221720201111 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 14-000769 от 26.05.2022г.

(НП), издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ)-П., с което на „Авто Трейд 1” ЕООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Овча купел”, ж.к. „Горна баня”, ул. „638” № 4А, с управител и едноличен собственик Г.А.П., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от същия кодекс.

Дружеството-жалбоподател, по изложени в жалбата доводи чрез пълномощника адв. Г. Б. от ПАК, моли обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В хода на съдебното производство се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и пледира да отмяна на НП, като незаконосъобразно. Навежда твърдения, че „Авто Трейд 1” ЕООД не стопанисва процесния обект - склад за съхранение на авточасти и ремонт на автомобили, намиращ се в гр. П., кв. „Калкас”, ул. „Нов живот” № 5, поради което счита, че не е имал качеството на работодател и не би могъл да бъде субект на отговорността по чл. 62, ал.1 от КТ. Прави искане за присъждане на направени разноски.

Административнонаказващият орган (АНО) - директор на Д „ИТ”-П., чрез процесуалния си представител ю.к. А.М., оспорва жалбата, като твърди, 1 че процесното НП е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че към момента на извършената проверка лицето И. Н. В. е престирало работна сила в полза на санкционираното дружество, която престация не е била уредена чрез сключен трудов договор в писмена форма. Заявява, че доказателствената съвкупност по делото установява по несъмнен начин, че обекта на проверка е бил стопанисван от посочения търговец. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна:

На 13.04.2022г. свидетелите В. В. П. и Т. С. Б.–инспектори в Д „ИТ”П., съвместно със служители от ОД на МВР П. и РИОСВ, извършили проверка в обект на контрол – склад за съхранение на авточасти и ремонт на автомобили, находящ се в гр. П., кв. „Калкас”, ул. „Нов живот” № 5, стопанисван от „Авто Трейд 1” ЕООД. При пристигане на място проверяващите установили, че портата на оградата, която обграждала територията на обекта, е заключена. Осъществена била връзка по телефона с Г.П. - управител и едноличен собственик на „Авто Трейд 1” ЕООД, който към този момент се намирал в обекта. Той излязъл, отключил входната врата и осигурил на проверяващите достъп до територията на обекта. Свидетелите В.

П. и Т. Б. установили на място св. И. Н. В.. Лицето било заварено, до отворен преден капак на лек автомобил, да ремонтира двигателя. На работещия била предоставена декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в която лицето декларирало, че работи в „Авто Трейд 1” ЕООД на длъжност „монтьор”, с работно време от 10:00 часа до 17:00 часа, че има почивки в рамките на работния ден от 2 часа, получава трудово възнаграждение в размер на 30 лева на ден, както и че няма трудов договор. Контролните органи установи, че в халето на обекта се намират много на брой инструменти и авточасти.

По време на извършването на цялата проверка присъствал управителя и едноличен собственик на дружеството-жалбоподател. Той предоставил данни за предприятието и за осъществяваната в обекта дейност, които проверяващите вписали в призовката по чл. 45, ал.1 от АПК. Същата била връчена на лицето с указания да се яви 20.04.2022г. в сградата на Д „ИТ”-П. и да представи изброени в призовката документи, сред които и трудови договори (досиета) на работещите лица в обекта. На указаната дата не се явил представител на дружеството-жалбоподател, като контролните органи чрез справка в информационната система на ИА „ГИГ” установили, че във връзка с декларираните от И. В. факти и обстоятелства лицето няма регистриран 2 трудов договор с „Авто Трейд 1” ЕООД.

За извършената на място и по документи проверка е съставен Протокол за извършена проверка № ПР 2212416/13.04.2022г. Във връзка с горната констатация на 28.04.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 14-0000769 на санкционираното лице за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, който го подписал без да направи възражения по констатациите в него, след което получил препис от същия. Отказал да получи препис от Протокола за извършена проверка № ПР 2212416/13.04.2022г., който бил изпратен по пощата и получен на адреса на дружеството-жалбоподател.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения.

След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН АНО издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на „Авто Трейд 1” ЕООД , в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, за което на основание чл. 414, ал.3 от КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Процесното НП било връчено на 09.06.2022г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид Протокол за извършена проверка № ПР 2212416/13.04.2022г., декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от св. И. Н. В., АУАН № 14-0000769 от 28.04.2022г. , призовка по чл. 45, ал.1 от АПК от 13.04.2022г., известия за доставяне на протокола за извършена проверка и на обжалваното НП, заповеди №№ З-0035 от 29.01.2014г. и 1260 от 18.12.2017г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”.

По делото са разпитани като свидетели В. В. П. и Т. С. Б., които са възприели непосредствено обстоятелствата, при които са извършили проверката в обекта на работодателя, както и св. И. Н. В., за който е прието, че е престирал работна сила без сключване на писмен трудов договор.

От правна страна:

В АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушението е описано словесно подробно и недвусмислено, като ясно са посочени датата и мястото на извършване му и са изложени релевантните за извършването му обстоятелства. Индивидуализирано е лицето, с което е прието, че не са уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила чрез сключване на трудов договор в писмена форма, което в пълен обем описва вмененото нарушение изразяващо се именно в посоченото бездействие от страна на дружеството-жалбоподател, поради кото съдът прие като неоснователни изложените в жалбата доводи за допуснати съществени 3 процесуални нарушения по чл. 42, ал.1 т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Така направеното описание кореспондира на правилно дадената правна квалификация - извършено нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като първата правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората - че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

В конкретния случай по делото няма спор, че към датата на проверката св. В. е бил заварен да полага труд свързан с ремонт по автомобил, тъй като се е намирал до отворения преден капак и е работел по двигателя. Лицето е било облечено с работно облекло – гащеризон, изцапан с масло.

Спорни са въпросите дали извършваната от св. В. дейност е престиране на работна сила по неуредено съгласно чл. 1, ал.2 от КТ трудово правоотношение и кои са страните по спорното правоотношение.

От доказателствената съвкупност по делото по несъмнен и еднопосочен начин се установи, че В. е ремонтирал автомобил, който се намирал в оградено и заключено пространство, находящо се в гр. П., кв.

„Калкас”, ул. „Нов живот” № 5, в което било разположено и хале. От показанията на св. В. П. и св. Т. Б. категорично се изясни, че още в началото на проверката инспекторите са констатирали, че управителят и едноличен собственик на дружеството-жалбоподател е в обекта, тъй като именно той е отключил входната врата и е осигурил достъп на контролните органи до ограденото пространство. Недвусмислено се установи, че към този момент, освен ремонтирания автомобил, контролните органи непосредствено са възприели, че в халето е имало множество инструменти за ремонт на автомобили и авточасти. От показанията на св. В., дадени в хода на съдебното производство, се изясни, че същите принадлежат на едноличния собственик н а „Авто Трейд 1” ЕООД, който единствен ги е предоставял за работа, тъй като само той е имал ключ от помещението, където те са се съхранявали.

Безспорно е установено по делото, че при проверката на 13.04.2022г. в 15:40 часа В. сам е попълнил декларацията, предоставена му от проверяващите служители на Д „ИТ”-П. и се е подписал под нея. От нейното съдържание е видно, че лицето писмено е декларирало, че работи на длъжност „монтьор” в обект, намиращ се гр. П., кв. „Калкас”, ул. „Нов живот” № 5, за „Авто Трейд 1” ЕООД, с работно време от 10:00 часа до 17:00 часа, че има почивки в рамките на работния ден от 2 часа, получава трудово възнаграждение в размер на 30 лева на ден, както и декларирал, че няма трудов договор. Съдът не кредитира свидетелските показания на св. В., дадени в хода на съдебното производство в частта, в която твърди, че е попълнил неверни данни в подписаната от него писмена декларация под диктовка на проверяващите. На първо място, същият очевидно е в близки отношения с управителя на дружеството-жалбоподател и е ангажиран със случая, при което възниква основателно съмнение в достоверността на неговите твърдения и обуславя извод за наличие на предубеденост и 4 заинтересованост у лицето от изхода на делото. Показанията на свидетеля В., че е отразил неверни обстоятелства в декларацията са нелогични, тъй като попълването на декларацията е станало в присъствието на самия управител и едноличен собственик на търговеца, който лично е предоставил данните за предприятието. Твърденията на работника, че в деня на проверката не е работел за дружеството-жалбоподател, а се е намирал в обекта за да ремонтира автомобил на свой братовчед, очевидно не отговарят на истината и предвид факта, че територията на обекта е била оградена и заключена, като необходимите инструменти за извършване на осъществяваната от лицето дейност, са принадлежали на управителя на санкционираното лице и са се съхранявали в помещение, с ключ от което е разполагало единствено представляващото търговеца лице. Показанията на В. са напълно голословни, изолирани и в противоречие с показанията на проверяващите, като категорично се опровергават от изявленията в писмената декларация, попълнена лично от него. По тези съображения съдът счете, че те не са годни да оборят формираните от контролните органи фактически изводи и най-вече собственоръчно попълнените от работника обстоятелства в декларацията по чл.402, ал.1 т.3 от КТ, установяващи името на работодателя от който е бил нает да престира труд в негова полза, при определено от работодателя работно време, работно място и пр. и то срещу конкретно заплащане.

Съдебният състав кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и Б., които са категорични, че в момента на проверката В. е изпълнявал трудови функции, като е извършвал характерна дейност за декларираната от него длъжност „монтьор”, а именно – ремонтирал двигател на лек автомобил.