Определение № 10493 от 16.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10493 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110156225 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба и уточнителна молба от Н. Г. К. и И. Д.

Н. срещу етажните собственици при етажна собственост с адрес: гр. ***, представлявана от „ВиДжи Билдинг Мениджмънт“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

Ищците са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се уважи искането на ищците за издаване на съдебно удостоверение, което да им послужи пред Столична община, р-н „Триадица“ за снабдяване с посочените в искането данни.

Ответниците са направили искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелството как е протекло общото събрание от 20.11.2025 г.

Искането следва да бъде отхвърлено, тъй като не е относимо по смисъла на чл. 146, ал.

4 ГПК. Спорът не касае начина на провеждане на ОС, като ответниците не излагат други конкретни релевантни факти, които да бъдат установени с разпита на свидетел.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П Р И Е М А представените към исковата молба и към молба с вх. № 31586/02.02.2026 г. писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищците съдебно удостоверение, което да им послужи пред Столична община, р-н „Триадица“ за снабдяване с посочените във формулираното искане данни съгласно представен проект, приложен към исковата молба /л. 27/, за което е представено доказателство за платена държавна такса с подаването на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на ищците за представяне на данните, за които съдът е уважил искането им за издаване на съдебно удостоверение, до насроченото по делото открито съдебно заседание, като при неизпълнение без 1 доказване на уважителна причина за това, производството ще продължи без събиране на допуснатото доказателство.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелството как е протекло общото събрание от 20.11.2025 г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.05.2026 г. от 09:40 ч., за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като на ищците се връчи и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявен е конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решението по т.

6.3 на общото събрание на етажните собственици при Етажна собственост с адрес: гр.

***, прието на 20.11.2025 г.

Ищците Н. Г. К. и И. Д. Н. твърдят, че са собственици на самостоятелен обект на право на собственост, находящ се в процесната сграда, за която сочи, че е в режим на етажна собственост. Сочи, че на 20.11.2025 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, за което е съставен протокол от тази дата, както и поправен протокол по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС.

Твърди се в исковата молба, че за да ограничи влизането на автомобили в прилежащото дворно място, етажната собственост поставила техническо средство автоматична врата с дистанционно управление. Счита, че този въпрос не е от компетентността на общото събрание на етажната собственост и е трябвало да бъде разрешен от други правни субекти. Въпреки, че ищците не паркирали автомобила си в дворното място и не пречили на собствениците на гаражите, то по този начин общото събрание ограничило достъпа им с автомобил до задния вход на сградата, който ползвали при разтоварването на багаж, и който на практика осигурявал най-близкия и лесен достъп до апартамента им. Поради тази причина ищцата се обърнала с молба към общото събрание да им бъде осигурен достъп до дворното място. Сочи, че след проведено обсъждане, общото събрание взело решение във връзка с тази молба по т.

6.3., според което „предложението да се даде достъп на всички, които нямат гаражи до задният вход на кооперацията не се приема!". Поради грешка в отразяването на начина на гласуване на собственика на ап. 17, протоколът бил поправен, като след извършената поправка вече отразявал правилния начин на гласуване, а именно „за“.

Счита оспореното решение на общото събрание за незаконосъобразно, защото сградата е била построена през 1997 г. от третото лице „Рад - НС" ООД в чужд имот въз основа на учредено вещно право на строеж. След реализирането на строителството „Рад - НС" ООД е станало собственик само на построеното (сградата, съответно самостоятелните обекти в нея), но не и на дворното място, което е продължило да бъде собственост на други лица. Тъкмо поради тази причина както ищците, така и мнозинството етажни собственици, сочи, че не са носители на идеални части от правото на собственост върху дворното място, а на идеални части от правото на строеж в дворното място.

Дворното място се твърди, че не съставлява обща част на сградата и съответно етажните собственици не могат да вземат решения за ограничаване на достъпа в него.

Считат, че управлението на дворното място се извършва като на съсобствен имот по реда на чл. 30 и сл. ЗС, съответно съобразно волята на собственика на поземления имот. Ето защо сочат, че право да ограничи достъпа им до дворното място има само собственикът/собствениците на дворното място, като това е само собственикът на ап.

17, който е гласувал да им предостави достъп до него. Считат, че ако съдът приеме, че дворното място всъщност съставлява обща част на сградата - етажна собственост, то атакуваното решение е незаконосъобразно поради противоречие с правото им на 2 етажни собственици да ползват общите части по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС. Считат, че е извън компетентността на общото събрание да взима решения, с които се ограничава правото на собственост. Претендират разноски.

В срочно постъпил отговор на исковата молба, ответниците – етажни собственици, оспорват изцяло основателността на предявения иск. Сочат, че противно на твърденията на ищците, общото събрание от 20.11.2025 г. не е вземало решение да ограничава достъпа на ищците с автомобил до дворното място. Смитат, че е в исковата молба се цитира конкретна точка от протокола на общото събрание от 20.11.2025 г., която фактически не съществува в съдържанието на приетия и подписан протокол, като посочената от ищците формулировка не се съдържа нито в дневния ред, нито в приетите решения. Сочи се на следващо място, че ищците не доказват, че правото им на етажна собственост е реално засегнато, както и че протоколът от общото събрание от 20.11.2025 г. е приет в нарушение на процедурата. Сочат, че достъпът до дворното място не е ограничен във връзка с ползване на общите части, а ограничението произтича от правата на собственик на дворното място. Потвърждават, че е извършена поправка на протокола от ОС, в която е отразено правилното гласуване на ап. 17, поради което не са налице формални нередности в същия. Намират, че съдът упражнява контрол за законосъобразност по чл. 40 ЗУЕС, без да подменя волята на общото събрание, както и че се проверяват компетентността на органа, кворумът, спазването на процедурите и съответствието със закона, а не целесъобразността на решенията. Сочат, че съгласно цитирана съдебна практика, решенията на общото събрание се смятат за законосъобразни, ако не нарушават императивни норми и не накърняват субективни права. Излагат на следващо място, че решението на общото събрание е прието от компетентен орган, при спазване на изискуемата процедура и мнозинство, без да засяга права върху чужди общи части. В протокола на общото събрание от 20.11.2025 г. не е разглеждан въпрос относно достъп до частен имот.

Порази тези и останалите изложени аргументи молят предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират разноски.

В тежест на ищците по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е да докажат, че са собственици на индивидуален обект в процесната сграда с режим на етажна собственост, че е спазен преклузивният срок за оспорване на взетите решения на проведеното общо събрание, както и че решението, чиято отмяна се иска, е било взето. В тежест на ответниците, с оглед наведените основания за отмяна на атакуваното решение, е да установят материална законосъобразност на взетото решение. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка от страните следва да докаже положителните факти, на които основава твърденията си за допуснати нарушения на материалноправни или процесуалноправни норми, респ. твърденията си за законосъобразността на взетите решения на общото събрание.

ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че на 20.11.2025 г. се е състояло общо събрание на етажните собственици при етажна собственост с адрес: гр. ***, за което е съставен протокол от същата дата, който впоследствие е поправен, както и че ищците са собственици на индивидуален обект в процесната сграда.

СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с постигането й спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата инстанция.

УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са 3 обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в отношенията им.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10493 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110156225 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба и уточнителна молба от Н. Г. К. и И. Д.

Н. срещу етажните собственици при етажна собственост с адрес: гр. ***, представлявана от „ВиДжи Билдинг Мениджмънт“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

Ищците са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се уважи искането на ищците за издаване на съдебно удостоверение, което да им послужи пред Столична община, р-н „Триадица“ за снабдяване с посочените в искането данни.

Ответниците са направили искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелството как е протекло общото събрание от 20.11.2025 г.

Искането следва да бъде отхвърлено, тъй като не е относимо по смисъла на чл. 146, ал.

4 ГПК. Спорът не касае начина на провеждане на ОС, като ответниците не излагат други конкретни релевантни факти, които да бъдат установени с разпита на свидетел.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П Р И Е М А представените към исковата молба и към молба с вх. № 31586/02.02.2026 г. писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищците съдебно удостоверение, което да им послужи пред Столична община, р-н „Триадица“ за снабдяване с посочените във формулираното искане данни съгласно представен проект, приложен към исковата молба /л. 27/, за което е представено доказателство за платена държавна такса с подаването на исковата молба.