Решение № 254 от 17.12.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 254

*р. Тутракан, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20243430100291 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

Постъпила е искова молба, отговаряща на изискванията за редовност по чл. 127 – 128 от ГПК, като предявените с нея искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане в открито съдебно заседание.

Проект за доклад

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът изготвя проект за доклад по делото, както следва:

1 . Предявени са обективно и субективно евентуално съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищеца Н. Р. Е., упълномощил адв. Н. М. М. от Адвокатска колегия – гр. Ямбол (л. 26), за установяването на

1.1. срещу „И.А.М.” ЕАД - за установяване на

1.1.1. недействителността по смисъла на чл. 22 от ЗПК на Договор за паричен заем № 5040874/19.02.2024 г., сключен между ищеца и първото ответно дружество, поради нарушаване на

1.1.1.1. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - тъй като в договора неточно е посочен ГПР;

1

1.1.1.2. (в условията на евентуалност) чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - тъй като в договора не са посочени условията за прилагане на лихвения процент;

1.1.1.3. (в условията на евентуалност) чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК - тъй като условията за издължаване на кредита от потребителя са неясни;

1.1.1.4. (в условията на евентуалност) чл. 10, ал. 1 от ЗПК - тъй като в договора не е бил формулиран по ясен и разбираем начин – не била посочена методика за формирането на ГПР;

1.1.1.5. (в условията на евентуалност) нищожността, н а осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите (стр. 3, абз. 2 от ИМ);

1.2. срещу „Ф. Б.” ЕООД - за установяване на нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 5040874/19.02.2024 г., сключен между ищеца и второто ответно дружество, н а осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите (вж. т. 1.8).

1.3. Ищецът твърди, че на 19.02.2024 г. между него и първия ответник „И.А.М.“ ЕАД бил сключен Договор за паричен заем № 5040874, по силата на който признава, че е получил сумата от 1 500,00 лв. при фиксиран ГЛП от 45 % и ГПР в размер на 54,27 % при заплащане на 13 двуседмични вноски.

1.4. В договора било предвидено, съгл. чл. 4 (3), че ищецът следвало да сключи договор за гаранция с втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД, за която услуга трябвало да заплати като възнаграждение сумата от 704,08 лв., кумулираща се с падежните вноски по кредита. На 19.02.2024 г. между ищеца и втория ответник бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № 5040874, по който първият се задължил да заплати 704,08 лв. на 13 двуседмични вноски.

1.5. Твърди се, че в договора за паричен заем и в погасителния план не били посочени отделните компоненти на вноската (лихва и главница).

1.6. Не бил посочен точно ГПР, тъй като в неговия размер не било включено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Отделно от това се твърди и че не били конкретизирани компонентите на ГПР.

1.7. Твърди, с че договорената лихва пораждала значителна нееквивалентност на престациите, водеща до противоречие с добрите нрави.

1.8. По отношение договора за предоставяне на гаранция, ищецът смята, че същият е недействителен, доколкото определеното възнаграждение не съответства на предоставената от втория ответник услуга . Гаранта е свързано с кредитодателя лице, поради което реално срещу заплатеното гаранционно възнаграждение потребителят не получавал насрещна престация, а кредитодателя - обезпечение.

2

2. Ответникът „И.А.М.“ АД, представлявано от юрк. Д. К. (л. 43), е депозирало писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който предявените искове за неоснователни, сочейки подробни аргументи в тази насока.

2.1. Ответникът признава, че между страните е сключен процесният договор.

2.2. Твърди, че клаузите на договора са уговорени индивидуално.

3. Предявени са насрещни кумулативно обективно съединени искове по чл. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД страна от „И.А.М.“ АД за осъждането на ищеца, да заплати (в условията на евентуалност) :

3.1. в случай, че бъде уважен иска за установяване на недействителността на договора за кредит:

3 . 1 . 1 . равностойността на остатъка от заетата сума (главница), дължима на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 23 от ЗПК в размер на 1 370,16 лв.

3.1.2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от депозирането на насрещната искова молба (02.08.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата;

3.2. в случай, че бъде отхвърлен иска за установяване на недействителността на договора за кредит:

3.2.1. равностойността на незаплатения остатък от заетата сума (главница), дължима на осн. чл. 430, ал. 1 от ТЗ по същия договор в размер на 1 396,12 лв.;

3.2.2. възнаградителна лихва в размер на 161,96 лв.

3.2.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от депозирането на насрещната искова молба (02.08.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.

4. Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД представлявано от законния представител П. Д., е подал подава писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който счита исковата молба за недопустима, доколкото било налице противоречие между обстоятелствената част и петитума, а предявения иск – за неоснователен.

4.1. Признава, че е сключен процесния договор за предоставяне на гаранция.

4.2. Твърди се, че гаранционната сделка била действителна и не нарушавала законовите разпоредби, като в тази насока се сочи, че отговорността на ответника, като гарант на ищцовото задължените към другия ответник, е еквивалентна на вписаното в договора възнаграждение.

4.3. Сочи се, че ако възнаграждението на ответника се било сторило прекомерно високо за ищеца, то последният не би сключил процесния договор.

3

5 . Ищецът е подал отговор на насрещната искова молба (под формата на писмено становище), с който оспорва предявените искове.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

6 . Н а 19.02.2024 г. е сключен Договор за паричен заем № 5040874 г., между ищеца в качеството му на кредитополучател и „И.А.М.” ЕАД, в качеството му на кредитодател (л. 5).

7. На същата дата е сключен Договор за предоставяне на гаранция със същия номер, ищеца в качеството му на „Потребител” и „Ф. Б.” ЕООД, в качеството му на „Гарант” (л. 11).

8 . По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 83). която е установила размера на вземанията.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

9. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

1 0 . Съдът е отчел, че ищецът няма правен интерес от кумулативното предявяване на установителните искове, тъй като не претендира различни правни последици от недействителността, породена от различните основания. В тази връзка исковете следва да бъдат разгледани в условията на евентуалност в поредност, съответна на естеството на правоотношението (Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

11 . Първо са разгледани исковете за установяване на недействителността на правоотношението съгласно специалната норма на чл. 22 от ЗПК (при различните визирани от ищеца нарушения), която е специална хипотеза на противоречие на закона 4

(чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД), изключваща противоречието на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД). При противоречието на добрите нрави сделката сама по себе си не противоречи на закона, но нарушава определени норми на поведение, приети от значителна част от обществото, които обаче нямат задължителен характер (Герджиков, О. Въпроси на противоречието със закона като основание за нищожност. // Актуални гражданскоправни проблеми. София, Нова звезда, 2021 ISBN 978-619-198151-9, с. 187 - 201).

12. По отношение на отделните основания, водещи до недействителност по чл.

22 от ЗПК, съдът е определил следната последователност на разглеждането им:

12.1. Чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – тъй като в договора неточно е посочен ГПР – това основание е най – конкретно, поради което наличието му изключва нуждата от обсъждането на последващите основания.

12.2. Чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК – тъй като в договора не са посочени условията за прилагане на лихвения процент – това нарушение е формулирано от законодателя абстрактно. То предпоставя ГПР да е правилно посочен, както и самия лихвен процент, но да не е ясна формулата на прилагането му (върху какво се начислява, за какви периоди и т. н.).