Определение № 4566 от 03.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4566 гр. Варна, 03.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100502137 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7165/20.08.2025г. от

„Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище гр.София, чрез юк. В., срещу определение № 735/30.07.2025 год., постановено по гр.д. №85/2025 год. на РС- Провадия, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател, подадена по реда на чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото Решение № 169/06.06.2025 г., постановено по г.д.

№85/2025 год. на РС- Провадия в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение.

Сочи, че с поведението си дружеството не е станало повод за завеждане на иска. Такъв повод могат да представляват само осъществени действия по принудително изпълнение. Навежда съображения за прекомерност на присъденото в полза на процесуалния представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение. Аргументира и че при осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА съдът следва да определи възнаграждението съобразно сложността на производството, като не е ограничен от представения от страната списък по чл. 80 от ГПК. Искането е разноските да останат в тежест на ищеца, евентуално за определяне на редуциран размер на адв. възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

Ответникът по частната жалба Н. И. К. е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал. 2 от ГПК, чрез адв. Б.. Аргументира, че е налице само първата от предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, за да останат разноските в тежест на ищеца. Действително ответникът е признал иска, но сключвайки потребителски договор при условията на неравноправно договаряне, същият е станал повод за завеждане на делото. В този смисъл настоява за 1 потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционна проверка, поради което се явява допустима.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по гр.д. №85/2025 год. на РС- Девня е образувано по предявен от Н. И. К. срещу „Макроадванс“ АД установителен иск за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит №**************** поради противоречие със закона.

Решението е постановено при признание на иска от страна на ответника, който със същото е осъден да заплати разноски за процесуално представителство в размер на 400 лева в полза на адвоката, осъществил безплатна правна помощ.

С обжалваното определение, постановено по реда по чл. 248 от ГПК, съдът е отхвърлил молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Определението е правилно.

За да останат разноските в тежест на ищеца, когато предявеният от него иск е уважен, е необходимо с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да призна същия(чл. 78,ал. 2 от ГПК). Преценката за спазване на тези изисквания е винаги конкретна с оглед фактите по делото.

В конкретния случай ответникът, в срока за отговор, е признал предявения иск. Спорна е втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно повода за завеждане на делото.

Поначало поводът за завеждане на иска по смисъла на чл. 78,ал. 2 от ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране, съответно отричане, на правото, на което се позовава или отрича ищецът по спора. В случая със завеждането на иска ищецът е реализирал правото си да иска прогласяване нищожността на потребителско договаряне между страните, за да отрече отговорността си за възникнали по договора вземания, различни от чистата стойност на главницата съгл. чл. 22- чл. 23 от ЗПК. Единственият начин да отрече обвързаността си от неравноправното договаряне е да предяви срещу кредитора процесния установителен иск, решението по който ще обвърже страните със сила на пресъдено нещо. Следователно, повдигнатият от ищеца правен спор не е неоснователно предизвикан, а инициирането му е израз на законоустановена възможност за защита на накърнено материално право.

Използването на процесуална принуда спрямо длъжника може да се разглежда само при преценка повода за предявяване на иск относно съществуването на правото на кредитора(взискател) на принудително изпълнение- чл. 439, ал. 1 от ГПК. В този смисъл поводът за предявяване на иска винаги следва да се разглежда от гледна точка на конкретната защита, която се търси с иницииране на иска.

2

На следващо място, действително както се позовава жалбоподателят, при определяне на разноските, съдът не е ограничен от посочения в списъка по чл. 80 от ГПК размер, а определя същия при съобразява общата правна и фактическа сложност. В случая обаче присъденото възнаграждение от 400 лева съответства на минималния размер съгл. чл. 7, ал. 1,т. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията, която наредба, макар и незадължителна, следва да се приеме като ориентир за присъждане на възнаграждението. При липса на съществено отклонение от обичайното развитие на производството/ например предявяване на пореден частичен иск/, съставът на въззивния съд намира, че следва да е придържа към този минимален размер.

До същия извод е достигнал и първоинстационният съд, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 735/30.07.2025 год., постановено по гр.д. №85/2025 год. на РС- Провадия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3