Решение № 690 от 19.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100900188 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитора „Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК 831094393 за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност срещу „МТ РИЪЛ ПРОПЪРТИС“ АД, с ЕИК 175127176, а евентуално – поради свръхзадълженост.

Молителят твърди да има от ответника изискуеми и непогасени парични вземания.

Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

Молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по чл.625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност/евентуално - свръхзадълженост на ответника, вкл. невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.

Ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.

На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл.

1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.

Същият е осъществявал търговия на дребно в неспециализирани магазини, основно с хранителни стоки и тютюневи изделия, а по данни от вписаните в Търговския регистър обстоятелства, в предмета на дейност на търговеца се включва дистрибуция с тютюневи 1 изделия, търговия, логистика, транспорт, реклама, маркетинг, проектиране, строителство, търговско представителство, консултантска, информационна, складова, комисионна и всякаква друга дейност, незабранена от законите.

На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по следните съображения. Този факт се установява от представените по делото доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Видно от същите по Договор N 000LD-L-000600 от 30.10.2024 година и анекси към него, за банков кредит между Първа Инвестиционна Банка АД и ответника /с предишно наименование „Табак Маркет" АД/, като кредитополучател банката е предоставила кредит в размер на 34 400 000 лева, предназначен за плащане цена по договор за прехвърляне на вземане и споразумение към него от 30.10.2014 г, при уговорена възнаградителна лихва и краен срок за погасяване на 20.03.2020 година. При извършената от вещото лице счетоводна проверка е констатирало наличието на непогасени и изискуеми задължения на ответника – кредитополучател по договора, които към 02.02.2025 г. са в размер на 22 959 745.39 лева, както следва: 15 017 087,79 лева - непогасена главница; 7 939 922,59 лева – законна лихва за периода от 09.07.2020г. до 02.02.2025г. и 2 735,00 лева - съдебни разноски. Следователно, доказа се в процеса, че задълженията на ответника произтичат от търговска сделка по смисъла на чл.

430 ТЗ, тъй като договорите представляват абсолютни търговски сделки по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ и съответно - задълженията на ответника по тези сделки, възникнали във връзка с неизпълнението за погасяване на предоставените от банката суми, съобразно уговорените условия и погасителен план, са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредитора по него да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Както беше посочено по-горе, същите са и изискуеми и ответникът е изпаднал в забава по отношение на част от погасителните вноски по договора.

По делото от ответника не се твърди, а и не се представят доказателства да е изпълнил възникналите в негова тежест задължения в цялост, поради което е установено, че молителят притежава срещу ответника изискуеми парични вземания, породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и съответно - притежава активна материалноправна легитимация на кредитор да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: неплатежоспособност общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници и свръхзадълженост специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай молителят, като предпочитано, се е позовал на наличието на предвидено в закона основание за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни или че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и именно това са причините за неизпълнението. След измененията с ДВ, бр. 105/2016 година, законът установява три презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 2

ТЗ. В конкретния е приложима втората презумпция – предполага се, че е неплатежоспособен онзи търговец, който е спрял плащанията, без значение дали по всички или само на част от изискуемите си задължения стига те да са от вида по изчерпателно изброените в чл. 608, ал.

1 ТЗ. Длъжникът е спрял плащанията, както на изискуеми парични задължения по търговски сделки /вкл. към молителя – като последното, отразено от вещото лице плащане по предсрочно изискуемия кредит към банката – ищец е от 24.08.2022 година/. Презумпцията не е оборена в процеса.

Доколкото по делото не се установи кога е настъпила изискуемостта на вяко от посочените от вещото лице задължения на ответника към свързани лица и по договор за цесия, съдът приема за доказано, че най-старите непогасени и изискуеми задължения са именно към ищеца и считано от датата на съобщаване обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем – 21.02.2020 година, съгласно чл. 32, т. 1 от договора за кредит.

Следователно, и тази предпоставка за уважаване на молбата по чл. 625 ТЗ се установи в процеса.

Неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.

608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания.

Изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност се налага за отговор на въпроса дали същото е неплатежоспособно.

Най-голяма тежест в преценката за платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи, които се категоризират на материални запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е., за препродажба/ и парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства, при което за длъжника да са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.

Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок.

Съответно - длъжникът е неплатежоспособен, ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо, също така, състоянието на неплатежоспособност /съответно – свръхзадълженост/ да е налице към момента на устните състезания по делото. Това означава към този момент да се установи, че длъжникът не разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения и 3 затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ /влошеното финансово състояние на длъжника следва да има траен характер, който се извлича от цялостен финансово-икономически анализ на дейността и в период назад във времето/.

Неизпълнението на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с влошеното икономическо състояние, както беше посочено.

Както беше посочено, съдебната практика е определила като водещ коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички елементи на краткотрайните активи, участващи в неговото формиране (материални запаси, краткосрочни вземания и финансови активи, налични парични средства). Липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна), при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения. Коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е., от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност (под базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност) може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се докаже причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. В решение №164 от 30.11.2016 г. по т.д.

Разпечатката съдържа 31 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/693e0232-8747-41b7-a8be-00d473481731