Определение № 2110 от 16.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2110 гр. С, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110146809 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по Искова молба вх. № 307661/19.09.2025 г. на Н В. Д., ЕГН **********, гр. С, ж.к. Л бл. 515 вх. ет. 8 ап. 66, със съдебен адрес: гр. С 1404, ***, вх. В, ет. 1, aп. 1, чрез адвокат И. Р., против „ЕМ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. АДРЕС № 4-6, представлявано от РИМ ММ

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска.

На основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.05.2026 г. от 10,00 ч., за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца да уточни претенцията си за недължимост на суми като общ размер и по пера, предвид заявената сума като цена на иска и сумите, претендирани като недължими с петитума, в едноседмичен срок с препис за другата страна.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания, исковата молба ще бъде върната за разликата, между претендираните като сбор суми с петитума на исковата молба и посочената сума като цена на иска.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 във връзка с чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2556,46 евро/ 5000 лв. (пет хиляди лева) - главница с просрочена договорна лихва от 921,92 евро/ 1803.12 лв. (хиляда осемстотин и три лева и 12 ст.) за периода 22.03.2008-25.06.2009 г., ведно със законната, лихва върху главницата от 26.06.2009 г. до изплащане на вземането, както и 248,52 евро/486.06 лв.

1

(четиристотин осемдесет и шест лева и шест стотинки) разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден Изпълнителен лист от 03.07.2009 г. по гр.д. № 33087/2009 година на СРС, ГО, 46 състав, както и сумата 345,66 евро/ 676,06 лева - направените по делото разноски, за които е издаден Изпълнителен лист от 30.08.2012 г. по гр.д. № 6535/2012 г. на СРС и е образуваното изп. дело 462/2009 г. по описа на ЧСИ ОМ, per. № ***.

В исковата молба се твърди, че поради неизпълнени договорни отношения между ищеца и „БАНКА” АД, последното дружество поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е образувано ч. гр.д. № 33087/2009 година на СРС, ГО, 46 състав и е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 01.07.2009 г. и е издаден Изпълнителен лист от 03.07.2009 г.

Ищецът е бил осъден да заплати на кредитора „БАНКА” АД, сумата от 5000 лв. - главница с просрочена договорна лихва от 1803.12 лв. за периода 22.03.2008-25.06.2009 г., ведно със законната, лихва върху главницата от 26.06.2009 г. до изплащане на вземането, както и 486.06 лв. за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист ответника е образувала изпълнително дело № 462/2009 г. по описа на ЧСИ ОМ, peг. № *** от КЧСИ. С Решение от 14.11.2012 г. по гр.д. № 6535/2012 г. на СРС вземането по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 03.07.2009 г. е установено по исков ред и е издаден е изпълнителен лист от 30.08.2013 г. за разноските в исковото производство в общ размер на 676,06 лева.

Ищецът твърди, че на 14.11.2016 г. бил сключен Договор за цесия между „БАНКА“ АД и „ЕМ” ЕООД, по силата на който „БАНКА“ АД (като цедент) цедирала гореспоменатото вземане по образуваното изпълнително дело, ведно с всички принадлежности на вземането, на „ЕМ" ЕООД (като цесионер).

Счита, че вземането, придобито от ответника „ЕМ” ЕООД е погасено на основание чл. 110 от ЗЗД, въз основа на изтекла петгодишна погасителна давност. Сочи, че с образуването на изпълнително производство 462/2009 г. по описа на ЧСИ ОМ е спряла да тече. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г, по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 10. Счита, че от 26.06.2015 г. е започнал да тече нов давностен срок за вземането, като депозираната на 14.11.2016 г. молба от цедента-ответник „ЕМ“ ЕООД не е прекъснала течащата погасителна давност, тъй като няма поискани и предприети изпълнителни действия. Твърди, че изрично в молбата се посочва искане за справка БНБ, след което ЧСИ щяло да получи изрична молба за предприемане на съответни действия, с цел обезпечаване на вземането. Счита, че при съобразяване, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците от пандемията на Ковид 19, в сила от 14.05.2020 г., давността за вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., то, давността за вземанията от пет години, започнала да тече на 26.06.2015 г. е изтекла на 31.07.2020 г. първия ден след изтичане на 5 годишния срок, плюс още 65 дни (период на спиране течение на давностния срок). С оглед на изложеното, счита, че към датата на подаване на настоящата искова молба - 19.09.2025 г, вземането по образуваното и висящо изп. дело 462/2009 г. по описа на ЧСИ ОМ, е погасено на основание чл. 110 от ЗЗД. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, като оспорва като недопустим иска в размер на 676.06 лв., тъй като вземането по изпълнителен лист по г.д. № 6535/2012 г. не било прехвърлено на ответника и взискател по изп.д. № 462/2009 г. е все още 2

„ПИБ“ АД. Сочи също така, че посоченият размер от 16703.76 лв. не отговарял на действителната претенция на ищеца, тъй като в петитума се претендира сума в общ размер на 7965.24 лв. Счита, че останалата част от вземането не е ясно на какво основание се претендира и счита същата за недопустима, поради липса на правен интерес. Твърди, че изпълнителното производство по изп.д.

№ 462/2009 г. било прекратено по силата на закона, поради настъпила перемпция. Счита, че ищецът няма правен интерес да води настоящото производство, доколкото не се спори, че ново изпълнително производство не е било образувано въз основа на изпълнителния лист. Моли съда да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, а в случай, че исковата претенция бъде разгледана по същество – признава, че процесните вземания са погасени по давност. Моли съда да не присъжда разноски в полза на ищеца, тъй като не е дало повод за завеждане на производството и моли да му бъдат присъдени такива, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че за сумите, които са били предмет на прехвърляне с Договор за цесия между „ПИБ“ АД и „ЕМ“ ЕООД от 14.11.2016 г., касаещи ищеца, е настъпила погасителна давност, като възможността за тяхното принудително събиране е била погасена, на основание чл. 146 от ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е и следва да докаже наличието на правен интерес за установяване недължимост на посочените суми в петитума на исковата молба по пера, както и всички останали свои положителни факти и твърдения, на които основава иска си.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е и следва да докаже собствените си възражения.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че в тежест на всяка от тях е да докаже собствените си твърдения и възражения, от които черпи изгода за себе си.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от изп. дело 462/2009 г. по описа на ЧСИ ОМ, per. № ***.

УКАЗВА на страните да изчерпят доказателствените си искания най-късно в първото по делото съдебно заседание, като писмените доказателства се представят с преписи за насрещната страна, в противен случай, при неангажирането им в този срок, съдът ще се произнесе при условията на чл. 158, ал. 1 от ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще заплати държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техните законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че ако ответникът не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, както и че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение 3 срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicW като медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби», която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. *** и на електронен адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С, бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.

Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4