Решение № 1216 от 23.05.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. Бургас, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120108422 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба на Ц. Д. Д., ЕГН ****, с настоящ адрес: гр.

Б., п р о т и в „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на договор за заем № *** от 14.07.2017 г., сключен между ищцата и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 01.10.2018 г., а при условията на евентуалност – ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на клаузата на чл. 8 от договор за заем № *** от 14.07.2017 г., сключен между ищцата и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 01.10.2018 г.

Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е страна по договор за потребителски заем № *** от 14.07.2017г., сключен с „Креди Йес“ ООД, за сумата от 2000 лв. Съгласно чл. 6 от договора страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения: А) издаване на запис на заповед от страна на Заемодателя; Б) поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на условия, залегнали в договора; В) предоставяне на безусловна банкова гаранция.

Съгласно чл. 8 от договора в случай, че в 3-дневен срок от подписване на договора Заемателят не предостави на Заемодателя договореното 1 обезпечение, той ще дължи неустойка в размер на 2704. 01 лв., която се разсрочва на 24 равни вноски. Още при сключване на договора на ищеца била начислена въпросната неустойка, тъй като същият не представил в срок надлежни поръчители и/или банкова гаранция или запис на заповед.

Вземанията по договора са прехвърлени на ответника по делото с договор за цесия от 01.10.2018 г. Ответникът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 1757.59 лв. непогасена главница; 689.08 лв. договорна лихва за периода 11.12.2017 - 15.07.2019;

2252.33 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 421.76лв. обезщетение за забава, за които била издадена Заповед № 2907/01.08.2019 г. по ч.гр.д № 6288/2019 г. по описа на БРС, влязла в законна сила на 22.08.2019 г.

Поддържа се, че въпреки това предявените искове са допустими, тъй като в заповедта въпросът за неравноправността на клаузите от договора и действителността му не е изследван.

Навеждат се доводи, че договорът е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен единствено като процент – 48.075 %, но в него не са посочени елементите, които включва, както и методиката за изчисляването му и отделно от това ГПР надхвърля размера по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като в него следва да бъде включена и неустойката за непредоставяне на обезпечение.

Поддържа се, че договорът за кредит е недействителен и поради това, че не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като посоченият в него фиксиран лихвен процент не отговоря на действително приложения лихвен процент, доколкото уговорената неустойка представлява добавка към договорената лихва по кредита. Същата надхвърля трикратният размер на законната лихва и е нищожна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите нрави.

Навеждат се аргументи за недействителност на клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща плащане на неустойка, тъй като с нея се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се договоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Същата е неравноправна и освен това накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поддържа се, че в случая неустойката не е уговорена като обезщетение за неизпълнение на договорните задължения, а е послужила за неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест на длъжника

В законовия едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Претендира разноски.

Счита исковете за недопустими, тъй като в случая заповедният съд е извършил проверката дали искането противоречи на закона, която включва и проверката дали искането се основава на неравноправни клаузи и това е намерило отражение в заповедта за изпълнение с израза „след като прецени, 2 че са налице предпоставките за уважаване на искането“, с който се има предвид, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК, а ищцата в настоящото производство не е подала възражение по чл. 414 ГПК и не е оспорила вземането по реда на чл. 423 ГПК. Твърди, че въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изпълнително дело № 671/ 2019 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, по което са предприемани изпълнителни действия.

Евентуално счита исковете за неоснователни, тъй като в ГПР не се включва неустойка за неизпълнение на договорно задължение съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК. Отбелязва, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Намира, че размерът на лихвата е правилно посочен и не противоречи на добрите нрави. Навежда подробни съображения против твърденията на ищеца за недействителност на договора и на отделни клаузи от него на посочените в исковата молба основания.

Правната квалификация на предявения главен установителен иск е чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, а на предявения евентуален установителен иск – чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл.

26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД.

По допустимостта на главния установителен иск:

Не е спорно между страните, че по ч. гр. д. № 6288/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2907 от 01.08.2019 г., с която заповедният съд, като е разгледал подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК и е счел, че са налице предпоставките за уважаване на искането и на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК, е разпоредил длъжникът Ц. Д. Д. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕAД сумата от 1757,59 лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № ***, сключен на 14.07.2017 г. между „Креди Йес“ ООД и Ц. Д. Д., сумата от 689,08 лева - договорна лихва по договор за заем за периода от 11.12.2017г. до 15.07.2019 г., сумата от 2252,33 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 11.12.2017 г. до 15.07.2019 г., сумата от 421,76 лева - обезщетение за забава за периода от 11.12.2017г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.07.2019 год. до окончателното изплащане на вземането. По делото не са установени обстоятелствата относно редовното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника. Въз основа на заповедта е издадена изпълнителен лист.

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на предявения главен установителен иск поради наличието на влязла в сила заповед за изпълнение с предмет процесните вземания. В практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 17 май 2022г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18 3 декември 2023г. по дело С-231/23), както и в практиката на националните съдилища (определение № 1199 от 09.05.2024г. по ч.т.д.№ 1304/2023г. на ВКС, II т.о., определение № 2122 от 26.07.2024 г. по ч. т. д. № 356/2024 г. на ВКС, II т.о.) се приема, че формираната с влязлата в сила заповед за изпълнение сила на пресъдено нещо препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и обуславя недопустимост на предявените установителни искове само ако се установи, че заповедният съд е преценил действителността на клаузите от сключения договор с оглед на Директива 93/13 и е изложил мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на това производство. Съображенията за това почиват на необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. Произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора, а не само на една. В случай че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. Забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни.

В процесния случай издадената по ч. гр. д. № 6288/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2907 от 01.08.2019 г. съдържа само бланкетно посочване на израза „счете, че са налице предпоставките за уважаване на искането“ – без каквото и да е посочване на мотиви относно наличието на неравноправни клаузи и/или 4 относно наличието на законови основания за недействителност на договора за потребителски кредит. Не се установява заповедта да е била издадена въз основа на разпореждане на съда, представляващо самостоятелен съдебен акт, в който да са били изложени съображения относно наличието на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение – конкретно относно липсата на неравноправни клаузи и/или законови основания за недействителност на договора за потребителски кредит.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният главен установителен иск е процесуално недопустим, поради което да бъде разгледан по същество.

По основателността на главния установителен иск:

За уважаване на предявения главен установителен иск ищецът следва да докаже, че е страна по сключен договор за потребителски кредит, вземанията по който са прехвърлени на ответника. За наличието на посочените в исковата молба основания за недействителност на договора съдът следи и служебно.

Не е спорно по делото, че между ищцата и „Креди Йес“ ООД е сключен договор за потребителски заем № *** от 14.07.2017 г. със следните параметри: заемна сума 2000 лева, погасителна вноска 122, 33 лева, ГПР 48, 075 %, брой вноски 24, месечен лихвен процент 3, 330, обща сума за плащане 2935, 99 лева. Съгласно чл. 6 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените по вид обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя; банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. Клаузата на чл. 8 от договора предвижда, че ако в 3-дневен срок от подписване на договора заемателят не предостави на заемодателя договореното обезпечение или ако обезпечението не отговаря на изискванията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 2704, 01 лв., с начин на разсрочено плащане съгласно погасителния план към договора.