Определение № 17322 от 08.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17322 гр. С., 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110156416 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу Р. В. Б., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 21.07.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38157/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, както следва: сумата от 277,14 евро (542,04 лв.) - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 46,98 евро (91,88 лв.) - мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 16.06.2025 г., сумата от 21,33 евро (41,71 лв.) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,52 евро (10,79 лв.) - мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 16.06.2025 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, дължими за апартамент № 21, находящ се в гр. С., общ. „Л.“, ул. „Т.“ № 19, вх. Б, ет. 3, с абонатен № 310295.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: апартамент № 21, находящ се в гр. С., общ.

„Л.“, ул. „Т.“ № 19, вх. Б, ет. 3, с абонатен № 310295, за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва 1 исковете при доводи за недопустимост на производството и неоснователност на претенциите. Твърди, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца противоречат на правото на ЕС и решения на Съда на ЕС, които посочва в отговора. Излага доводи, че няма качеството на клиент на топлинна енергия, тъй като липсва сключен писмен договор с ищеца, като в тази връзка излага съображения, че разпоредбите на ЗЕ влизат с колизия с разпоредбите на ЗЗП, който именно следва да се прилага като по-благоприятен закон. Оспорва да е обвързан от общите условия на ищеца, като евентуално твърди, че същите съдържат неравноправни клаузи. Счита, че искът за заплащане на цена за услуга дялово разпределение е недопустим, тъй като ищецът предявява чужди права. Релевира доводи, че заповедта за изпълнение е нищожна, съответно предявените искове са недопустими, което обосновава с практика на Съда на ЕС и норми от общностното право. Сочи, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП, а по същество и оспорва доставката на топлинна енергия. Поддържа, че не е доказана продажба на топлинна енергия, както и че в случай, че е начислена енергия за сградна инсталация, същата е недължима. Твърди, че Общото събрание на Етажната собственост не е компетентно да сключва сделки на потребление от името на собственици/ползватели, както и че едностранното определяне на цена от доставчика на топлинна енергия, дори и при наличие на писмен договор, се основава на неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора. Позовава се на нарушения на европейското законодателство, подробно посочени в отговора на исковата молба. Прави възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувачите. Позовава се на практика на ВАС - Решение № 5973/10.05.2010 г., съгласно което начисляването на лихви върху прогнозните сметки е нищожно, съответно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия е противозаконна. Счита, че сумите по прогнозните вноски не са ликвидни, съответно не следва да се олихвяват. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, както и за сезиране на Конституционния съд. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

За допустимостта на производството съдът следи служебно по време на цялото производство и доколкото ищецът е процесуално легитимиран да предяви настоящите искове, с оглед подаденото от ответника възражение в заповедното производство, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Наличието или липсата на процесуална легитимация на едно лице се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба, а дали тя съответства на материалната легитимация, която обуславя основателността на исковете, е въпрос по съществото на делото и се определя от доказването им. Предвид изложеното, производството не следва да се прекратява.

По искането за образуване на конституционни дела:

С отговора на исковата молба се отправя искане за образуване на конституционно дело с оглед противоречие между чл. 195, ал. 1 АПК, от една страна и от друга чл. 4, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от Конституцията, вр. чл. 15, ал. 3 ЗНА и чл. 5, ал. 4 от Конституцията, вр. чл.

6 ДЕС и чл. 288 ДФЕС, вр. чл. 15, ал. 2 ЗНА и т. 41 от решение от 24.11.2022 г. по дело С 289/2021 г. на Съда на ЕС, както и за образуване на друго конституционно дело с оглед противоречието между чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от Конституцията, вр. чл. 15, ал. 3 ЗНА и с чл. 5, ал. 4 от Конституцията, вр. чл. 6 ДЕС и чл. 288 ДФЕС, вр. чл. 15, ал. 2 ЗНА, вр. чл. 6 и чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС/, чл. 9, и чл. 10 от Директива 2012/27/ЕС, чл. 9 от Директива 2012/27 и чл. 101 и чл. 107 ДФЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 (изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) от Конституцията на Република България, всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията, в който случай производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.

Съдът, като взе предвид подробно развитите съображения в отговора на исковата 2 молба намира, че по отношение на отправеното от ответника искане не са налице предпоставките по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Първото искане касае разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, пряко неприложима по настоящото дело, с оглед характера на предявените искови претенции и развитие на производството по реда на ГПК, а наред с това не е изяснено прякото противоречие на последната с конкретни норми от Конституцията на Република България.

Второто искане, при съобразяване с развитите от ответната страна съображения, е насочено към установяване несъответствие на разпоредби от ЗЕ и конкретно на чл. 150, ал. 2, изр. 2 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ с практиката на Съда на ЕС, при твърдения за липсата на процесуален ред, чрез който такива законови разпоредби могат да бъдат премахнати, което по същество не изпълва изискването на чл. 150, ал. 2 Конституцията за сочено конкретно несъответствие между приложим закон по конкретното дело и самата Конституция, а е свързано с прилагането на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията предвижда предимство на международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, станали част от вътрешното право на страната пред тези норми от вътрешното законодателство, които им противоречат. Следва да се има предвид, че настоящата инстанция не е последна инстанция по същество, поради което в случай на необходимост и преценка, че поставените от страните въпроси са от значение за правилното решаване на спора, преюдициално запитване/искане за образуване на конституционно дело следва да извърши последната инстанция по съществото на спора.

Разпределение на доказателствената тежест:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза поне на спорната сума, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си

(правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и ненуждаещо се от доказване в производството съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

По доказателствата:

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би възникнало вземане за обезвреда. Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от ищеца твърдения следва да се приеме, че това лице има правен интерес да помага на ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1 ГПК.

Исканията за приобщаване на заповедното производство, за приемане на 3 представените с исковата молба документи като доказателства по делото, както и за задължаване на третото лице да представи по делото описаните в исковата молба документи по реда на чл. 190 ГПК следва да бъдат уважени.

Въведеното от ответника искане за задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи издадените за периода фактури и известия към същите, протокол за проверка на топломера в абонатната станция, протоколи за 24 и 72 ч проби за пускане на абонатната станция в експлоатация и последващи настройки на абонатната станция, средномесечния температурен график за абонатната станция за процесния период, е основателно и като такова следва да бъде уважено, а останалите доказателствени искания по чл. 190 ГПК следва да бъдат оставени без уважение като ненеобходими за разрешаването на спора, а част от документите следва да бъдат представени от третото лице - помагач.