Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 29.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 298/2025
Вид
Решение № 160
Подписан
29.09.2025
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500298 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. Д. Д. чрез процесуалните й представители адвокат В. Д. и адвокат Х.К. против решение № 93/11.03.2025 г., постановено по гр.д. № 173/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемите М. Т. Ш., К. Т. К., Ц. Г. Я., Н. Г. В., А. Т. З., Е. Т. С. и М. Г.

Д. чрез процесуалните им представители адвокат Й. А. и адвокат Н. Р. считат, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеният съдебен акт е правилен и съобразен със събраните по делото доказателства, за което излагат подробни съображения, като молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират направените във въззивното производство разноски.

1

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявените от М. Т. Ш., К. Т. К., Ц. Г. Я., Н. Г. В., А. Т. З., Е. Т. С. и М. Г. Д. чрез процесуалния им представител адвокат Й. А. против С. Д. Д. субективно съединени искове по чл. 42, ал. 1, б.

„б“ от ЗН. Ищците твърдят, че са наследници по закон на Е.Я. В.а, починала на 03.04.2022 г., която след смъртта си оставила в наследство няколко недвижими имота, подробно описани в исковата молба, а на 31.10.2022 г. ответницата представила пред нотариус Симеон Даскалов кариран лист хартия, написан саморъчно и оформен като саморъчно завещание от името на Е. В.а, с което тя завещала на С. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество и въз основа на него ответницата се легитимирала за единствен неин наследник, предявявайки претенции към цялото наследство с намерение да елиминира ищците като наследници по закон. След като нотариус Симеон Даскалов обявил завещанието, то било вписано в Службата по вписванията при Районен съд - Велинград и всички недвижими имоти били вписани по партидата на Д. в Имотния регистър. Ищците считат, че завещанието не е написано и подписано от Е. В.а, подали жалба до Районна прокуратура - Велинград за установяване на евентуално правонарушение при съставяне и/или използване на неистински документ и била назначена графологична експертиза, която установила, че ръкописният текст и подписът на завещател в саморъчното завещание не са положени от В.а, а от друго лице. По тази причина ищците смятат, че саморъчното завещание е неистинско поради неавтентичност на текст и подпис, като е нищожно поради липса на предписаната в закона форма и не е породило правно действие. Предвид изложеното и доколкото ищците имат правен интерес да установят твърдените обстоятелства, тъй като по този начин ще могат да упражнят правата си като наследници по закон, те молят съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на собственоръчно завещание от 11.11.2021 г. на Е.Я. В.а поради липса на предписаната в закона форма. Претендират разноски, включително тези за 2 обезпечителното производство.

Ответницата С. Д. Д. чрез процесуалния й представител адвокат В. Д. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Счита, че ищците са наследници по закон на Е. В.а и като такива имат правен интерес от предявяване на исковете, но изготвеното от В.а саморъчно универсално завещание е валидно, написано и подписано от нея в пълно съзнание и със знание за правната сила на този документ, текстът и подписът са съобразени с възможностите на наследодателката да пише ръкописно към момента на съставянето му и то съдържа означение на датата на изготвянето му и подписа на завещателя след завещателните разпореждания. Твърди, че през последните години от живота й единствено тя се грижила за В.а, която била с влошено здравословно състояние вследствие болест на Паркинсон, хипертонично сърце, хронична исхемична болест, варикозни вени на долните крайници и преживян исхемичен мозъчен инсулт и никой от ищците като нейни роднини не полагал грижи за нея, не се интересувал от нея и не я търсил, а преди смъртта си оставила универсално саморъчно завещание, с което заявила желанието си притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество да остане на Д., която впоследствие установила, че всички банкови сметки на В.а в „Юробанк България“ АД били закрити на 06.07.2022 г., а паричните средства по тях били изтеглени от наследниците по закон, за което тя предявила срещу тях искове за възстановяване на изтеглените без основание паричните суми и било образувано гр.д. № 260/2023 г. по описа на Районен съд - Велинград.

Претендира направените по делото разноски.

С обжалваното решение е прогласено за нищожно на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН саморъчно завещание на Е.Я. В.а от 11.11.2021 г., вписано в Службата по вписванията при Районен съд Велинград с вх. рег. № 2860/31.10.2022 г., акт № 244, т. I, дело № 1448/2022 г., дв. вх. рег. № 2856, с което Е.Я. В.а завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и ценности на С. Д. Д., тъй като завещанието не е написано изцяло ръкописно и подписано от завещателя Е.Я. В.а, като С. Д. Д. е осъдена да заплати на М. Т. Ш., К. Т. К., Ц. Г. Я., Н. Г. В., А. Т. З., Е. Т. С. и М. Г. Д. общо 12 133,97 лв. разноски.

Решението е обжалвано от ответницата изцяло, поради което в своята 3 цялост то е предмет на въззивното производство.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Не е спорно между страните, а това се установява и от приетото по делото удостоверение на Община Велинград от 22.12.2023 г. за наследници на Е.Я. В.а, че тя е починала на 03.04.2022 г. като неомъжена и е оставила наследници от IV степен по съребрена линия, в т.ч. ищците и ответницата.

Със саморъчно завещание от 11.11.2021 г. Е.Я. В.а е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на С. Д. Д..

Не се спори, че завещанието се съхранява по н.д. № 6/2022 г. в служебния архив на нотариус Симеон Даскалов с рег. № 541 на НК и с район на действие района на Районен съд - Велинград по н.д. № 6/2022 г.

С определение № 289/28.05.2024 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е признал за безспорно и ненуждаещо се от доказване това, че саморъчното завещание на Е. В.а е вписано в Службата по вписванията при Районен съд - Велинград с вх. рег. № 2860/31.10.2022 г., акт № 244, т. I, дело № 1448/2022 г., вх. рег. № 2856.

Доколкото не е предмет на настоящото производство, не следва да бъде обсъждан въпросът какви парични средства е имала наследодателката по открити банкови сметки в „Юробанк България“ АД, дали и кога са били изтеглени те, както и събраните в тази връзка доказателства.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-графична експертиза с вещо лице М.С., което съдът като компетентно изготвено възприема, се установява, че ръкописният текст в саморъчното завещание от 11.11.2021 г. не е изпълнен и подписът в него не е положен от Е. В.а, ръкописните текстове, представени като сравнителен материал, са изпълнени от едно и също лице, текстовете и подписите на 4 заявленията за издаване на лични документи са изпълнени от Е. В.а, няма различия в текста и подписа, които да се дължат на възрастта и здравословното състояние на В.а, въпреки че се забелязва отражението на Паркинсоновата болест върху почерка на лицето, като не е възможно поради здравословното състояние на В.а към ноември 2021 г. почеркът и подписът й да имат характеристиките на ръкописния текст и подпис в изследваното саморъчно завещание, а тези различия не могат да се дължат на забавен темп на писане или на външни условия /температура, осветеност, неравна повърхност, особено емоционално състояние на пишещия/.

При приемане на заключението му в съдебно заседание на 02.07.2024 г. експертът е заявил, че при мотивиране на този извод е имал предвид, че е установил признаци, характерни основно за почерка на друго лице поради различната степен на обработеност на буквите, които не могат да се дължат на заболяване, но при съобразяване със съществуващото заболяване на В.а болест на Паркинсон - и възможността да настъпят изменения на почерка поради нея, като според вещото лице в конкретния случай са налице такива несъответствия, които категорично не се дължат на заболяване, а на факта, че са изпълнени от друго лице.

Тези изводи се потвърждават и от приетото в първоинстанционното производство повторно заключение на съдебно-графична експертиза с вещо лице В.Ц., работил и върху допълнителен сравнителен материал, което съдът като компетентно изготвено възприема. От това заключение се установява, че ръкописният текст и подписът в оспореното саморъчно завещание от името на Е. В.а от 11.11.2021 г. не са изпълнени от нея; с изключение на ръкописния текст и подпис в заявление-декларация от 30.10.2020 г. останалите документи от сравнителния материал са попълнени и подписани от едно и също лице, в някои от представените сравнителни образци се забелязва намаляване на размера, нарушения на координацията на движенията и снижаване на обработеността на почерка, но те не са съществени и могат да се дължат на възрастта на изпълнителя или на заболяване, като по принцип при Паркинсонова болест е възможно да се променят общите характеристики на почерка на лицето с напредване на възрастта и развитието на заболяването, но в конкретния случай е установено, че в сравнителните образци повечето от общите неидентификационни признаци са относително запазени във времето, 5 като не е възможно поради напредването на възрастта и болестта на В.а измененията в писмено-двигателния навик да придобият характеристиките на почерка на лицето, написало и подписало саморъчното завещание.

При приемане на заключението му в съдебно заседание на 19.11.2024 г. вещото лице е потвърдило, че е възможно да настъпят изменения в почерка и подписа на едно лице вследствие на възрастта и здравословното му състояние, но те не могат да бъдат в такава степен, за да се получат различията, констатирани в експертизата, като всички документи от сравнителния материал, с изключение на декларацията от 30.10.2020 г., са били изпълнени от Е. В.а, самият сравнителен материал е напълно достатъчен, за да се мотивира направеният извод, като дори да настъпят изменения вследствие на външни фактори /неудобна поза, мека или твърда подложка, особено емоционално състояние/, както и възрастта и Паркинсоновата болест, те не биха били толкова съществени, каквито са в случая и буквите и връзките между буквите не биха били изписани по такъв начин.

Предвид принципа за непосредственост при събиране на доказателствата не следва да бъде обсъждано заключението на вещото лице Ц.Б., изготвено по ДП № 367 ЗМ 124/2023 г. на РПУ – Велинград.