Решение № 179 от 28.02.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………/28.02.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА при секретар Мая П., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 663 по описа на ВОС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда като

ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.

Образувано е по предявени, в условията на обективно съединяване, от А.В.С., гражданин на Руска Федерация, с адрес гр. Правец, ***, чрез адв. К.М. - САК, срещу „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано заедно и поотделно от Г.И.Н.и М.Д.Н., искове с правно основание чл.55, ал.1 предл. второ ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 54 249.97 лева, платени на неосъществено основание с три ПКО от 04.06.2013, 07.06.2013 и 01.07.2013 год. по уговорки за закупуване на студио № 19, намиращо се в гр.**** и в евентуалност, иск с правно основание чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 600 лева, платени без основание с ПКО от 07.06.2013 год. и в евентуалност, платени на неосъществено основание поради незакупуване на ап.119, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че през 2013 год. ищецът е имал уговорка с „МИГ – МАРКЕТ“ ООД да закупи като физическо лице студио № 19, намиращо се в гр. ****, обл.

Варна, в сграда с адм. адрес ул. „****“ № 1, която уговорка била постигната след оглед на студиото. Сочи, че с квитанции – ПКО е платил за посоченото студио в брой в офиса на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД авансово сума в общ размер 54 249.97 лева на три пъти, съответно с квитанции от 04.06.2013 год. – за 29 350 лева, от 07.06.2013 год. – за 15 600 лева и на 01.07.2013 год.

– 9 299.97 лева. Излага, че в квитанцията от 07.06.2013 год. неправилно е записано, че вноската от 15 600 лева е направена за покупката на ап. 119 в сградата, който никога не е бил негова собственост. Твърди, че впоследствие „МИГ – МАРКЕТ“ ООД е решило да продаде въпросното студио № 19 с идентификатор ***, заедно с идеални части от земята върху която е построена сградата – ПИ с идентификатор ***, на „РИК 2012“ ООД, ЕИК *********, в което е съдружник. Сочи, че сделката е била изповядана на 29.01.2014 год. с нот. акт № 85, тoм IV, дело № 665/2014 г. по описа на СВ – гр. Варна. Излага, че цената вписана в нот. акт, е 47 265.89 лева и е платена от дружеството-купувач, за което продавачът „МИГ-МАРКЕТ“ ООД му е издал фактура № 20447/29.01.2014 год. Аргументира извод за недължимост на платените от него 54 249.97 лева, като сочи, че не е отправил веднага искане за връщането им, защото е имал намерение да използва вноските за закупуване на друг апартамент в сградата, който така и не купил. Освен това, твърди, че от 2015 год. отношенията между етажните собствениците и „МИГ-МАРКЕТ“ ООД са се влошили, поради което е изгубил желание да придобива друг имот в сградата. Сочи, че не е успял да постигне доброволно връщане на процесните суми, поради което и предвид скорошното изтичане на петгодишния давностен срок претендира по съдебен ред.

Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „МИГ – МАРКЕТ“ ООД депозира писмен отговор от 06.07.2018 год., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че никога не е имал договорни отношения с ищеца, който не е съдружник в „РИК 2012“ ООД, а единствено пълномощник на последното при изповядването на сделката за придобиване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ Студио № 19, находящо се в Апартаментен компекс „Силвър Бийч“ – корпус „А“, гр. ****, обл. Варна, ул. „****“ № 1. Излага следната хронология в отношенията му с „РИК 2012“ ООД във връзка с покупката на имота: на 09.09.2013 год. е бил сключен предварителен договор за продажба на Студио № 19, като е била определена цена в размер 27 000 евро с включен ДДС за студиото и 2 000 евро с включен ДДС за 100 кв.м. ид.ч. от земята, върху която е построена сградата; на 09.09.2013 год. „РИК 2012“ ООД е заплатило 9 779.15 лева, представляващи левовата равностойност на 5000 евро, по фактура № 18773; на 08.10.2013 год. са били внесени 15 000 евро по фактура № 19026; на 25.10.2013 год. са били внесени 5 000 евро по фактура № 19037; на 07.11.2013 год. са били внесени 2 000 евро по фактура № 20437; на 23.01.2014 год. са били внесени 3 911.66 лева, представляващи левовата равностойност на 2 000 евро по фактура № 20437. Сочи, че всички плащания са постъпили по разплащателните сметки в лева и евро на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД в „Уникредит Булбанк“ АД, като за всички получени суми са били издадени фактури за авансови плащания. Излага, че на 29.01.2014 год. е бил сключен окончателният договор с нот. акт № 25, том I, рег. 257, дело 19 на нотариус Марина Т.а, рег.№ 34 при НК. Твърди, че на същата дата 29.01.2014 год. е било издадено дебитно известие № 20447, с което са фактуриране, съотв. студио № 19 с цена 44 006.18 лева, както и 100 кв.м. ид. ч. земя с цена 3 259.71 лева и са приспаднати получените аванси в размер 47 265.89 лева. Освен това, начислен е бил и ДДС върху държавните и местни данъци и такси по прехвърлянето съгл. чл.26, ал.3, т.1 ЗДДС в размер на 384.78 лева, за което е издадена фактура № 20447. Твърди, че не е имало други плащания във връзка с продажбата, а ищецът в качеството му на пълномощник на продавача, е декларирал, че посочената в нот. акт цена е действително уговорената такава. По отношение на твърденията ищеца за заплащане от негова страна на процесните суми излага, че не са били водени преговори с ищеца в лично качество за покупката на имоти, нито пък има договорни отношения с него. Оспорва представените три броя квитанции да са били издавани от името на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, респ. подписвани от негов служител. Намира за несериозно твърдението за извършени плащания предвид липсата на предварителен договор като основание за тях, както и фактът, че процесните суми не са били потърсени по-рано. Позовава се на чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, за да мотивира недопустимост на плащанията над 10 000 лева в брой.

Като оспорва истинността на представените квитанции, моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и присъждане на разноски.

В срока по чл. 367 ГПК постъпва втори отговор от 11.07.2018 год. ответникът, чрез адв. Е.П., поддържа направените оспорвания и конкретизира, че не е имал договорни отношения с ищеца нито във връзка със студио № 19, нито във връзка с ап. № 119, индивидуализирани подробно в исковата молба. По отношение на представените квитанции, твърди, че нямат никаква доказателствена стойност, доколкото не представляват нито официален, нито частен документ, не съдържат необходимите реквизити – към кой приходен касов ордер се издават, печат, наименование на организацията – издател, качество на лицето, подписало квитанциите. Моли за задължаване на ответника да представи квитанциите в оригинал и да се открие производство по оспорването им, а по отношение на останалите приложени към исковата молба доказателства аргументира тяхната неотносимост.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът А.В.С., чрез адв. К.М., депозира допълнителна искова молба от 31.07.2018 год., с която изразява становище по наведените от ответника доводи за неоснователност на предявения иск. Заявява, че прави поправка на направеното в исковата молба твърдение, че е съдружник в „РИК 2012“ ООД, като твърди, че всъщност е пълномощник на дружеството от 2014 год. до настоящия момент, но не и съдружник в същото. Сочи, че двама от служителите в „МИГ – МАРКЕТ“ ООД – Десислава Георгиева и Ивелина, с тел. номер **********, приемат пари на ръка и издават за тях квитанции като процесните, без да е категорично сигурен за имената, поради което моли за изискване на справки от ТД на НАП – гр. Варна, от които да се установи кои са били назначените счетоводители и касиери в периода 30.05-02.07.2013 год. Моли да бъде задължен ответника да отговори дали има служители, които да се подписват с почерк и подпис като тези в процесните три квитанции, като при отрицателен отговор да бъдат допуснати като свидетели служителите Десислава Георгиева и Ивелина за установяване авторството на първоначално приложените квитанции, както и тези към допълнителната искова молба. В условията на евентуалност прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-почеркова експертиза, която да изследва почерка и подписа на посочените служители, респ. останалите служители при ответника. Твърди, че за да бъде извършена продажбата на студио № 29, служителят Г. Й. е взела от него оригиналите на представените квитанции, както и на квитанция от 31.05.2013 год. за внесени от съдружника в „РИК 2012“ ООД А.Д.3 911.66 лева, почеркът и подписът в която, са идентични с тези в представените три квитанции. Преди да му бъдат взети, обаче, сочи че е успял да направи нотариално заверени преписи на същите. За доказване на стила и практиката за получаване на пари на ръка за продаваните от ответника апартаменти представя още два броя квитанции от 02.09.2011 год. и от 16.09.2011 год. за направени вноски във връзка с ап. 53, в които отново е налице съвпадение по почерк и подпис. Излага, че предаването на процесните суми е извършвал в офиса на ответника, в стая, която се намира на втория етаж, в дъното на коридора в последната врата вляво, до която винаги е бил воден от Г. Димитрова, която е водила с тях и служител с име „Деси“, или Ивелина за подписване на квитанциите и получаване на парите. В тази връзка моли за извършване на оглед с цел установяване съществуването на такава стая на втория етаж в офиса на ответника. Моли за задължаване на Г. Й. да представи оригиналите на процесните три броя квитанции, както и същата да бъде призована като свидетел. За обосноваване на твърденията за водени между страните преговори се позовава на приложени към ДИМ разпечатки от получени от Г. Й. имейли, с които същата е изпратила на електронната поща на съпругата му Предварителен договор от 04.06.2013 год. с предмет придобиване собствеността на студио № 19, както и Анекс към него от 05.06.2013 год.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът, чрез адв. М., подава втора допълнителна искова молба от 07.09.2018 год., с която допълва, че и трите представени квитанции са от един и същи кочан с бар код 3800146800307. Освен това, сочи че от представената нотариално заверена квитанция от 10.09.2013 год. за заплатена стойност на ток за студио № 19 от „РИК 2012“ ООД също е видно, че съществува практика за издаване на квитанции като процесните, още повече, че имейл с искане за заплащане на сумата за ток е изпратен до ищеца, чрез електронната поща на съпругата му. Аргументира качеството частен документ на представените квитанции, като не на последно място излага, че наличието на нотариална заверка на представените преписи, удостоверява, че частният документ е съществувал оригинал, позовавайки се на Решение № 19/12.02.2013 год. по гр.д. № 864/2012 год. на ВКС.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът „МИГ – МАРКЕТ“ ООД е подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който излага фактически твърдения в посока получаване на процесните суми, но възразява, че поради липсата на възникнали договорни отношения с ищеца, платеното от него му е било върнато. Излага, че в края на 2012 год. и началото на 2013 год. ищецът се е свързал с него и е проявил интерес да закупи в бъдеще (лично за себе си, чрез съпругата си Милена М. или чрез „РИК 2012“ ООД, чийто пълномощник бил) различни самостоятелни обекти, собственост на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, находящи се в комплекс „Силвър Бийч – корпус А“, гр. ****, обл. Варна, м-ст „Лагерите, ул. ****“ № 1.

Сочи, че сред тези обекти било и процесното студио № 19, като към онзи момент ищецът нямал яснота дали ще закупи последното лично за себе си, или за други физически или юридически лица. Твърди, че въпреки това било постигнато съгласие С. да преведе на ответника гаранционен депозит в размер на 54 249.97 лева, срещу който ответникът се задължил да не предлага за продажба на трети лица посоченото студио, докато С. вземе окончателно решение. Потвърждава изложеното още с исковата молба твърдение за извършени три вноски по депозита от съответните дати: 04.06.2013 год. – 29 350 лева, от 07.06.2013 год. – 15 600 лева и от 01.07.2013 год. – 9 299.97 лева, като потвърждава още и че за вноските са били издадени три квитанции към ПКО, които се представени от ищеца и които той също прилага към допълнителния отговор.