Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 854 от 17.06.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 461/2024
Вид
Решение № 854
Подписан
17.06.2025
В сила
27.11.2025
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Велико Търново, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110100461 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание иск по чл.215 от КТ и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на трудов договор от **** ищецът работел в ответното дружество на длъжност „*****“, който трудов договор бил прекратен със Заповед ****** след предизвестие от страна на работника. Сочи, че по време на трудовото правоотношение ищецът пътувал на курсове в чужбина, но за периода 01.10.2023г.-07.12.2023г. ответникът не му начислил и изплатил коректно полагащото му се трудово възнаграждение при командироване в чужбина. В уточняваща молба по делото заявява, че допълнителното възнаграждение за командировъчни за м.октомври 2023г, при командироване в Г, е 1700лв., а за месец ноември 2023г. е 1900лв., договорени в чл.15 от трудовия договор. Ищецът отправя искане съдът да осъди ответното дружество да му заплати сумата 1700лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение над основната заплата, за командироване в чужбина, за м.октомври 2023г., сумата 30лв.-лихва за забава върху главницата от 1700лв., считано от датата на падежа на получаване на възнаграждението до подаване на исковата молба; сумата 1900лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение над основната заплата, за командироване в чужбина, за м.ноември 2023г., сумата 20 лв.-лихва за забава върху главницата от 1700лв., считано от датата на падежа на получаване на възнаграждението до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът е оспорил исковите претенции. Твърди, че е изплатил на ищеца всички дължими трудови възнаграждения и командировъчни за периода на трудовия договор. Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът И. М. В. е работил по трудово правоотношение при ответника **** на длъжност „****”, въз основа на трудов договор от 27.01.2022г., при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650лв.

Със заповед ****. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество, на основание чл.326 ал.1 от КТ, считано от 07.12.2023г., след предизвестие отправено от ищеца до работодателя.

По делото са представени пътни листи за проведени международни превози и отчети за месеците октомври 2023г и ноември 2023г.

Представени са вътрешни правила за работната заплата, командировки и др. възнаграждения в „****“.

Със заповед ****ищецът е командирован за извършване на международен превоз на товари до ****и обратно за 10 дни, считано от 08.10.2023г., като в заповедта е посочена сумата 2155,83лв. за разходи за дневни, пътни-гориво, пътни такси.

Със заповед *****ищецът е командирован за извършване на международен превоз на товари до Г и обратно за 3 дни, считано от 15.11.2023г., като в заповедта е посочена сумата 586,75 лв. за разходи за дневни, пътни-гориво, пътни такси. Представени са пътни листи към горепосочените курсове.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. К., А А, Х Н и И Д. Свидетелят К., разпитан каза, че работи като ******* в ответното дружество и организира товаро-разтоварната дейност, комуникира със шофьорите. Свидетелят заяви, че е възможно да е изпратено съобщение по „Вайбър“ до шофьорите във връзка с промяна начина на заплащане, но заплащането се определя от управителя на фирмата. Свидетелят каза, че някои курсове се заплащали предварително, други-по време или след провеждането им. Свидетелят заяви, че на него не му е известно да е регламентирано от работодателя, че заплащането на курсовете ще се извършва на километър. Свидетелят А, разпитан каза, че е работил в ответното дружество на длъжност „шофьор“, като по време на работата си контактувал с лицето Д. К., който е д*****. В края на м.септември 2023г. шофьорите получили съобщение във „Вайбър“ за промяна в начина на заплащане, като до този момент се заплащало след всеки курс, а след края на септември се заплащал курс назад. Заплащането било 48 стотинки на километър. Свидетелят Н заяви, че е работил в ответното дружество, като заплащането на курсовете ставало след представяне на отчет, след направен още един курс. Според свидетеля, на различните шофьори различно се заплащало, но заплащането ставало на километър. За всеки курс имало пътен лист. Свидетелят заяви , че в трудовия 2 договор била посочено минималната заплата, но заплащането се извършвало „стотинки на километър“.Свидетелят Д, счетоводител в счетоводна кантора, която води счетоводство на ответното дружество, разпитана каза, че служителите в ответното дружество получават възнаграждение за положения от тях труд и командировъчни пари въз основа на заповед за командировка, в която е определен конкретния размер за съответния транспорт.

Свидетелката заяви, че тя не е виждала документ, удостоверяващ плащане в ответното дружество, извършено на база „стотинки на километър“. Свидетелката каза, че командировъчните не са фиксирани, а зависят от нормативно определения минимум и от максимума, допустим от закона, както и от цената, на която е уговорен превозът между възложителя и изпълнителя.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че полагащите се на ищеца трудови възнаграждения и командировъчни пари за периода м.октомври 2023г.- до 07.12.2023г. се изчисляват на обща стойност, както следва: за м.октомври 2023г.-сума за изплащане/трудово възнаграждение и командировъчни/2960,43лв.; за м.ноември 2023г.- .-сума за изплащане/трудово възнаграждение и командировъчни/-1199,36; за м.декември 2023г.-сума за получаване 341,86лв. Вещото лице е посочило в заключението, че за периода от м.октомври 2023г.-до 07.12.2023г. не са установени неизплатени трудови възнаграждения и командировъчни на ищеца. Вещото лице е отразило в заключението, че стойността на командировъчните пари за периода м.октомври 2023г.-м.м ноември 2023г. е както следва: за м.октомври 2023г.-дневни пари за командировка за 12 дни-2347лв., за м.ноември 2023г.-дневни пари за командировка за 3 дни-586,75лв., като за посочения период вещото лице не е установило неизплатени суми за командировъчни пари.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице М.

П. се установява, че броя на банковите преводи направени от ответника до ищеца съответства на броя на извършените от ищеца курсове до м.септември 2023г. Вещото лице е посочило ,че при изминат пробег 6 175 км., по представения от ищеца на ответника пътен лист, умножен по 0,48 лв. на километър/или 2964лв./ и добавено към него трудово възнаграждение на ищеца за м.септември 2023г. в нетен размер на 637,46лв., общата сума за получаване е 3601,46лв., която е със 621,46лв. повече от предената на ищеца на 25.10.2023г. от ответника сума в размер на 2980лв. В допълнителното заключение вещото лице П. е посочил, че при съпоставка на сумите по банковите преводи, които са 16 на брой, с пробега на километри по всеки пътен лист, умножен по 0,48 лв.на километър се установява разлика в изплатеното в по-малко 2006,92лв.

С протоколно определение от 10.03.2025г. съдът, по искане на ищеца е допуснал изменение на предявените от ищеца искове чрез увеличаване на исковите претенции както следва: увеличаване на исковата претенция за допълнително трудово възнаграждение над основната заплата, за командироване в чужбина за месец октомври 2023 г. от 1700 лева на 1936,65 лева; увеличаване на размера на мораторната лихва от 30 лева на 54,24 лева; увеличаване на размера на претендираното допълнително трудово възнаграждение над 3 основната заплата, за командироване в чужбина за месец ноември 2023 г. от 1900 лева на 1958,05 лева; увеличаване на мораторната лихва от 20 лева на 49,12 лева, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, на длъжност „********* който трудов договор е прекратен, считано от**** Няма спор между страните по делото, че ищецът е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, поради което за ответника е възникнало задължението да му заплати уговореното трудово възнаграждение за процесния период. Не е спорно ,че ищецът е осъществял курсове извън страната.

Според нормата на чл. 215 от КТ при командироване, работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. По дефиниция командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото правоотношение. Редът за командироването в чужбина е определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ бр.50/2004г.).

За да бъде уважен искът по чл. 215 от Кодекса на труда за присъждане на незаплатени командировъчни пари е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е бил командирован в посочения период, къде, при какви условия, колко дни и размера на командировъчните пари, че е осъществил командировката и е полагал труд по време на същата. В тежест на ответната страна, при установяване на горните обстоятелства, е да установи, че вземанията са погасени поради плащане.

В рамките на законовата делегация е издадена Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /уредена като действащо право между страните/, която урежда условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 Наредбата предвижда, че персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Последното пък предвижда, че размерите на командировъчни пари, включително квартирни такива, дължими на персонала на сухоземни транспортни средства и специални средства, като шофьори и стюардеси при автомобилни превози, при командироването им в чужбина са както следва: при единична езда /когато по време на превоза товарният автомобил се управлява само от един шофьор/ до 50.00 евро на ден, а при двойна езда /когато товарният автомобил се управлява от двама шофьори/ до 45.00 евро на ден. В разпоредбата на чл. 31, ал. 6 от Наредбата е предвидена възможността на ръководителите на предприятия да могат да определят размери на командировъчните 4 пари, различни от определените в Приложение № 3, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове. В цитираната разпоредба на практика е предвидена правната възможност командировъчните пари да се определят от работодателя по начин, различен от уредената в Приложение № 3, т. 1 от Наредбата методика, а именно чрез въвеждане на единна ставка, която съгласно чл. 32, ал. 1 се обвързва с пропътуваните километри и други специфични показатели въз основа на заповед на ръководителя на ведомството или предприятието. Трайна и безпротиворечива е практиката на ВКС, че издадените на основание чл. 215 КТ наредби на МС могат да определят само минималния размер на обезщетенията при командироване, съответно при определяне на размера им, работодателят не може да ги фиксира под предвиденото в наредбите. Нормата на чл. 31, ал. 6 от Наредбата следва да се тълкува в смисъл, че работодателят може да определи по-голям размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-малък такъв.