Решение № 41 от 23.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Пазарджик, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20215200900174 по описа за 2021 година

Предявени са искове от „Т.” ЕООД, ЕИК: *******,със седалище и адрес на управление гр.В., ул.’’П. Б.” №**,представлявано от управителя В. А. И. против О. В., БУЛСТАТ ********,седалище и адрес на управление:гр.В.,бул.

„Х. А.“ №**, представлявана от К. К. К. с правно основание чл. 79,ал.1 вр.чл.266 от ЗЗД,съединени при условията на евентуалност с искове по чл.59,ал.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност с искове по чл.61 от ЗЗД.

Твърди се,че на 04.03.2020г.в гр.В. между О. В. като възложител и „Т.“ ЕООД като изпълнител на основание чл.112 от ЗОП и решение №**/21.01.2020г.на К. на О. В. е сключен договор №**/04.03,2020г.за възлагане на обществена поръчка за услуги,с който възложителя възлага,а изпълнителя приема да предостави,срещу възнаграждение и при условията на договора следните услуги:зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа и населени места в О. В. /без републиканската пътна мрежа в населените места/ за срок от 2 години.

Изпълнителят се задължава да предостави услугите в съответствие с техническата спецификация,техническото предложение и ценовото предложение.

За предоставяне на услугите възложителят се задължава да заплаща 1 възнаграждение на изпълнителя на база единичните цени, предложени от изпълнителя в ценовото му предложение, като максималната стойност на договора не може да надвишава 300 000лв.без ДЦС или 360 000лв.с ДДС.

Възложителят се задължава да плаща на изпълнителя цената по договора по следния начин:10% аванс от стойността на договора в срок от 30 дни след сключване на договора и издаване на фактура за стойността на аванса от изпълнителя и периодични плащания въз основа на представени от изпълнителя месечни отчети-в срок от 30 дни,считано от приемане изпълнението на услугите в съответния период,като от всяко периодично плащане се приспада съответната част от преведения аванс.

Всяко плащане по договора се извършва съобразно уговореното в чл.10,а именно,въз основа на предоставяне на следните документи-отчет за предоставените услуги за съответния период,представен от изпълнителя на възложителя,приемо- предавателен протокол за приемане на услугите за съответния период, подписан от възложителя и изпълнителя след получаване на отчета,при спазване на разпоредбите на раздел предаване и приемане на изпълнението от договора и фактура за дължимата сума за съответния период издадена от изпълнителя и представена на възложителя.

След извършване на всички възложени дейности,работата е приета от Възложителя без забележки.

За всяка от дейностите са издадени фактури,предоставени в О. В..

На 27.09.2021г.от ищеца било получено уведомление,с което О. В. отказва да осчетоводи фактури,издадени след

31.03.2021г.и стойност,надвишаваща сумата от 300 000 лева без ДДС.

След 31.03.2021 г. са издадени следните фактури:

1.Фактура № *******/26.04.2021г. на стойност 136092.72лв. с ДДС, по която О.та приема,че сумата от 113 854.92 лева с ДДС е сума,надвишаваща стойността на договора и няма основание да бъде платена.

2.Фактура № ********/29.04.2021 г. на стойност 31501.44лв. с ДДС.

Общата стойност на извършената работа по издадените фактури,непризнати от О.та е в размер на 145 356.36 лева,като се твърди,че това е сумата, надвишаваща общата стойност на сключеният договор.

Твърди се,че извършените от ищеца услуги по договора не са платени,което 2 поражда правния интерес от предявяване на настоящия иск за сумата от 145 356.36 лева.

В условията на евентуалност,ищецът предявява иск за неоснователно обогатяване с цена 145 356.36лв, ако съдът приеме, че за сумата над 360 000лв. не се дължи възнаграждение за извършените услуги на договорно основание и по тази причина отхвърли главния иск.

По евентуалния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД ищецът твърди,че със сумата О.та се е обогатила неоснователно,а ищеца е обеднял,тъй като е извършил услуги по зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа и населени места в О. В. и за тези услуги не е имало сключен договор по реда на ЗОП,но ищецът е извършил разходите,за да изпълни услугата, а ответника е спестил разходи за извършената услуга.

Когато изпълнителят извърши услуги надхвърлящи по стойност уговорената в договора сключен по реда на ЗОП цена отношенията между страните се уреждат от правилата на неоснователното обогатяване.

В условията на евентуалност,в случай че съдът отхвърли главния иск за претендираната сума и ако отхвърли иска за неоснователно обогатяване за сумата 145 356.36лв. ,ищецът предявява иск за обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие за сумата от 145 356.36 лева.

Ако съдът приеме, че сумата не се дължи на договорно основание, тъй като възлагането на допълнителните работи от ответника на ищеца е осъществено без страните да сключат допълнителен договор или анекс към съществуващия такъв и доколкото същите са извън неговия предметен обхват, но са извършени в интерес на ответника.Сумата от 145 356.36 лева се претендира като необходими и полезни разноски, на основание водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 61 от ЗЗД Съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да осъди О. В. да заплати на „Т.“ ЕООД сумата от 145356.36лв. представляваща цена на извършени и неплатени услуги по сключен договор № ***/04.03.2020г. за възлагане на обществена поръчка за услуги с предмет зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа и населени места в О. В. /без републиканската пътна мрежа в населените места/, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащан на главницата;при условията на евентуалност О. В. да бъде осъдена да заплати на „Т.“ ЕООД 3 сумата 145 356.36лв сумата, с която О. В. неоснователно се е обогатила за сметка на „Т.“ ЕООД за услуги по зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа и населени места в О. В.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата и при отхвърляне на този иск,при условията на евентуалност О.та да бъде осъдена да заплати сумата 145 356.36лв., представляваща сумата,с която О. В. неоснователно се е обогатила за сметка на „Т.“ ЕООД от водене на чужда работа без пълномощия за услуги по зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа и населени места в О. В.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Ищецът представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

Ответникът е депозирал писмен отговор в законния срок,в който оспорва предявения главен иск като неоснователен.

Твърди,че в договора за възлагане па обществена поръчка за услуги,съгласно раздел VIII Прекратяване на договора чл. 36, ал. I, т. I страните са уговорили, че съшия се прекратява с изтичане срока или с достигане па максимално допустимата му стойност.Твърди,че от счетоводна справка издадена от длъжностно лице в **** при Общинска администрация В. се установява,че към дата 31.03.2021г.е достигнат максималния лимит,а издадените фактури са след цитираната дата и касаят суми,които го надвишават.

Предвид гореизложеното ответникът счита,че фактури

№******/26.04.2021г.и ******/29.04.2021г., не са издадени на основание сключен договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № ***/04.03.2020 г.

Още повече О. В. е уведомила „Т." ЕООД с документ изх.№ *****/**** от 27.09.2021г.,че съгласно чл. 36, ал.1, т. от договор за възлагане на обществена поръчка за услуги №***/04.03.2020 г.,съшия се счита за прекратен към 31.03.2021г.

На следващо място,при прекратен към 31.03.2021г.договор за възлагане на обществена поръчка за услуги №****/04.03.2020г.и след като ищеца не е 4 посочил доказателства в исковата молба,не става ясно по какъв начин О. В. е възложила на „Т." ЕООД извършването на дейностите,за които са издадени двете фактури.Ответникът не оспорва извършването на работата от страна на ищеца,за заплащането на която е предявен настоящия осъдителен иск.

Не изразява становище по предявените при условията на евентуалност обективно съединени осъдителни искове.

Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна съдът прие за установено следното:

Представен като доказателство по делото е договор за възлагане на обществена поръчка за услуги по зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа и населените места в О. В.,сключен между страните на 04.03.2020г.със срок на действие две години .Не се спори,че договора е породил желаните от страните правни последици и реално е започнало изпълнението на поетите от тях насрещни задължения.В чл.7 договора е уговорено ищецът като изпълнител да има право на възнаграждение общо в размер на 360000,00лв.с ДДС за срока на действие на договора на база единични цени съгласно ценовото му предложение прието от възложителя като стойността на възнаграждението е максимална и не може да бъде надвишавана освен в случаите изрично уговорени в договора и в съответствие с разпоредбите на ЗОП-чл.7 ал.3 от договора.Уговорено е извършване на авансово плащане в размер на 10% от стойността на договора и последващи периодични такива при условия визирани в чл.9 и чл.10 от договора.

В чл.36 ал.1 от договора е предвидено като условие за прекратяване на договора достигането на максимално допустимата стойност на договора.

Ответникът твърди,а твърдения в тази насока излага и ищецът в исковата молба,че претендираната сума представлява такава надхвърляща цената по услугата визирана като максимална по договора в размер на 360000,00лв.с ДДС.Не е спорно между страните,че фактурираната работата на стойност 145 356.36лв.е извършена и не е заплатена от ответника.

Като доказателство по делото е представено Уведомление от 27.09.2021г.,изпратено от О.та до „Т.“ ЕООД,с което възложителя уведомява изпълнителя по договора за възлагане на обществена поръчка,че към 5

31.03.2021г.е достигнат максималния лимит на уговореното възнаграждение за изпълнителя и поради това и на основание чл.36 ал.1 от договора същия се счита прекратен,поради което не следва да се извърши плащане на фактурите издадени след 31.03.2021г.

По делото е допусната съдебно икономическа експертиза,която дава заключение за цената на извършената работа предмет на процесните фактуринеоспорени от ответната страна,извършена през месеците януари и м.април 2021г. Вещото лице установява,че част от цената на услугата извършена през м.януари 2021г.по фактура №****/26.04.2021г.в размер на 113854,92лв.е над лимита на договорената цена по договора,а работата извършена през м.април и за която е издадена фактура №*****/29.04.2021г.е изцяло над уговорената лимитна цена по договора за ОП.Експертизата установява,че стойността на извършеното и незаплатено количество работа надлимитна услуга възлиза на 145356,00лв.определена по единични цени съгласно параметрите по договора,на колкото възлиза и пазарната стойност на извършената работа предвид факта,че единичните цени са приети от ответника в процедура по възлагане на обществена поръчка и в този смисъл отразяват пазарната конюктура,включително и за периода на действие на договора.Така определената цена включва вложените от ищеца материали и труд,както и другите обичайни разходи във връзка с тях,включително и печалба за изпълнителя.

С оглед на горното от правна страна съдът приема следното:

Предявени са осъдителни обективно съединени искове,намиращи правното си основание в разпоредбите на правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД и при условията на евентуалност с иск по чл. 59 ал.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност по чл. 61 ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими.

Първият от предявените искове е неоснователен.Претендира се осъждане на ответника да заплати сумата 145356,00лв.като неизпълнено задължение да заплати договореното възнаграждение на ищеца като изпълнител по процесния договор за възлагане на обществена поръчка,сключен между страните по делото на 07.03.32020г.за срок от две години и по реда на чл.112 от ЗОП.За да има право на възнаграждение ищеца следва да докаже,че работата е извършена в рамките на действие на 6 договора,че е включена в неговия предмет като вид и цена.В настоящия случай не се спори по делото,че работата е извършена и че същата е идентична с услугата дължима от изпълнителя съгласно договора.Установява се обаче,че е възникнало основанието за прекратяване на договора визирано в чл.36 ал.1 от същия и същият е прекратен на основание чл.118 ал.1 от ЗОП като възложителят е упражнил правата си да прекрати договора за обществена поръчка на основание предвидените в договора случаи.Ищецът не излага твърдения в исковата молба във връзка с настъпването на ефекта на прекратяване на договора.С прекратяването на договора за страните отпада задължението да изпълняват уговорените в него насрещни престации.Ответникът не дължи плащане на извършената от ищеца работа на договорно основание,поради което предявения иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.