Решение № 3735 от 22.04.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3735

Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ административно дело № 20257180700187 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба на В. И. С. от [населено място] против Решение № 1040-15-6/08.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив с което е отхвърлена като неоснователна жалба вх. № 1012-15-518/18.12.2024г. против Разпореждане № 151-00-10483-3 от 04.12.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното Решение, като се иска неговата отмяна и уважаване искането на жалбоподателя за отпускане на парично обезщетение за безработица;

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лица имащи правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната допустимост.

Административното производство пред Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е инициирано въз основа на постъпило от жалбоподателя чрез ДБТ - Пловдив заявление вх. № 611-8147/07.10.2024г. за отпускане на ПОБ, регистрирано в ТП на НОИ - Пловдив с peг. № 151-00-10483/07.10.2024 г., в което е посочено че молителят упражнявал трудова дейност в Ирландия от 13.08.2019г. до 03.10.2024г. Към същото е приложено копие на документ относно упражнявана трудова дейност в Ирландия. Допълнително е представено със заявление вх. № 1029-15-40615/21.10.2024г. за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004г. от 21.10.2024г. и копия на документи за трудовата й дейност в Ирландия. В представената декларация жалбоподателят С. е посочила, че през периода си на заетост е работила в Ирландия от 13.08.2019г. до 03.10.2024г., живяла и работила със своя съпруг в Ирландия, няма деца под 18 години, роднините й живеят в Р.България, през периода на последната си заетост е живяла в жилище под наем, заплащала е данъци върху доходите си в държавата по последната си заетост, завръщала се е в България няколко пъти в годината по време на отпуск и няма намерение да се установява в Ирландия.

От страна на ответника до КИ на Ирландия е изпратен формуляр СЕД U001CВ за удостоверяване на декларираните от лицето осигурителни периоди. До получаване на отговор от ирландската служба производството по отпускане на обезщетение за безработица е спряно на основание чл. 54г., ал.4 КСО с разпореждане № 151-00-10483-1/25.10.2024г. на ръкводителя на осигуряването за безработица в ТП на нои – Пловдив. На 13.11.2024г. е получен СЕД U017 рег. вх. № 3209-15964 с който е удостоверен осигурителен период и причината за прекратяването на осигуряването на жалбоподателя С. в Ирландия. Подадено е заявление вх. № 3209-15-964#1/13.11.2024г. ведно с приложен преносим документ U1 за удостоверяване на осигурителни периоди, доход и причина за прекратяване на правоотношението с работодател от Ирландия. Изискана е справка за задграничните пътувания на жалбоподателя С. и съпруга й за времето от 01.01.2019г. до 14.11.2024г. като е получено писмо вх. № 3209-15-964#3/21.11.2024г. от което е установено, че през периода на заетост в Ирландия жалбоподателката и съпруга й са осъществявали краткосрочни пътувания до Р.България / веднъж годишно, с изключение на 2021г./ Данни са представени в табличен вид за преминаване на териториалната граница на страната от лицата.

С разпореждане № 151-00-10483-2/25.11.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив производството по отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от Административно-процесуалния кодекс АПК).

Ответникът е приел, че жалбоподателят не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004 г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост съвпадат. Като резултат е издадено и обжалваното по административен ред Разпореждане № 151-00-10483- 3/04.12.2024 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, §3, б.”а” и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото заявление вх. № 611-8147/07.10.2024г г.

При осъщественото административно обжалване разпореждането е потвърдено с Решение № 1040-15-6/08.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив като е прието от правна страна, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004 г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост съвпадат.

В хода на съдебното обжалване е установено от показанията на разпитаните по делото св. Г. Д. и Ж. Н. че жалбоподателката С. иска да се устрои в [населено място], мечта й било да закупи свое жилище и заради това заминала на работа в Ирландия, жилището било закупено с парите от работата в чужбина, никога не е имала намерение да живее за постоянно в Ирландия, само да изкара някой лев и да си купи жилище. Има личен лекар, със съпруга й живеят в жилището и нямат намерение да се връщат в Ирландия. Жалбоподателката се грижела за майка си, била в добри отношения с братята и сестрите си, подпомагала я финансово, когато била в чужбина и не е губила връзката със семейството си.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното.

По правило всяко лице, което осъществява дейност като наето лице или самостоятелно заето лице в дадена държава-членка, се подчинява на първо място на законодателството на държавата, в която действително осъществява икономическа дейност (член 11, пар. 3, буква „а" от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В този случай, съгласно чл. 65, параграф 5, буква „а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, това лице получава парично обезщетение за безработица в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно заето лице. Това обезщетение се предоставя от институцията по пребиваване.

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ - [населено място], е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 54ж, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. По делото не се формира спор по установените факти. Спорът в случая е за правото, като касае компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица.

За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т.н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004г.

Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е., съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по смисъла на чл. 1, б. „л“) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, § 1, б.“з“).

Няма спор по делото, че жалбоподателят е гражданин на Република България, съответно е гражданин на държава - членка на ЕС, поради което е и лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004г. (чл. 2 от Регламента), с който са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите - членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., сред които е и правилото на § 2, в който е уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Легална дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, § 3, б. „й“ от цитирания Регламент, а именно - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (Регламента по прилагането), с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма.