Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 488 от 29.06.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 363/2026
Вид
Определение № 488
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Катя Николова Гердова, Мира Руменова Джонева

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Враца, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500363 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, район Люлин, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, подадена чрез юрисконсулт И.Н. против Определение № 386/16.04.2026№ 409/22.04.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 500/2026 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което е върнато подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.

И. Д. и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.

Навеждат се доводи, че разпоредбите на чл.410, ал.3 и чл.411, ал.2, т.3 ГПК имат за цел да дадат възможност на заповедния съд да извърши служебна проверка дали е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ето защо първата от тези норми въвежда изключение от общото правило при подаване на заявление по чл.410 ГПК да не се представят доказателства за съществуване на вземането, като въвежда изискване да се представя потребителския договор, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Според жалбоподателя тази разпоредба не предвижда задължение за представяне на договор за цесия и уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, поради което липсата на такива документи не представлява нередовност на заявлението, подлежаща на отстраняване по реда на чл.411, ал.2, т.1 ГПК.

Излагат се съображения, че договорът за цесия представлява самостоятелен договор между цедента и цесионера и не представлява нито договор с потребител, нито изменение или приложение към потребителския договор. Посочва се също, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не е условие за неговата действителност, а има значение единствено относно противопоставимостта на прехвърлянето.

Жалбоподателят посочва, че действително договорът за цесия има връзка с установяване на изменение на правоотношението, от което е възникнало вземането на първоначалния кредитор спрямо длъжника, и дали е настъпило частно правоприемство на 1 страната на кредитора, но счита, че това са въпроси по същество, които следва да бъдат разглеждани в исково производство при евентуално подадено възражение от длъжника, а не в рамките на заповедното производство. В тази връзка се позовава и на съдебна практика на окръжни съдилища.

При тези съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, а въззивният съд да се произнесе по същество.

Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна, съгласно чл.413, ал.2 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на същата, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М. И.

Д., за следните суми: 349.47 евро –главница за периода от 22.07.2023 г. до 11.12.2025 г.; 45.44 евро – договорна лихва за периода от 22.07.2023 г. до 11.12.2025 г.; 9.18 евро – мораторна лихва за периода от 12.12.2025 г. до 11.03.2026 г.; законна лихва върху главницата, считано от 11.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира се присъждане на разноски в заповедното производство в размер на 10,86 евро - заплатена държавна такса и 25,56 евро - юрисконсултско възнаграждение.

В графа 3.2. на заявлението като обстоятелство, от което произтича вземането е посочен Договор за потребителски кредит № CARD-20110078 от 22.07.2023г. Направено е и пояснение, че на 12.12.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Юробанк България“ АД, по силата на който вземането на „Юробанк България“ АД срещу М. И. Д., произтичащо от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-20110078 от дата 22.07.2023 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като уведомително писмо изх.

№ УПЦ-П-БНП/CARD-20110078 от 21.01.2026 г. е изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

В графа 5 на заявлението е предоставена допълнителна информация, съгласно която на 22.07.2023 г. между „Юробанк България“ АД и М. И. Д. е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD20110078, по силата на който на длъжника е предоставен револвиращ кредит в размер на 1 500 лв. Същият се е задължил да погаси кредита, заедно с договорената възнаградителна лихва в размер на 88,87 лв. за периода от 22.07.2023 г. до 11.12.2025 г.

В изпълнение на договора кредиторът е издал и предоставил на кредитополучателя кредитна карта „Mastercard“ с персонален идентификационен номер (ПИН). Картата предоставя възможност за теглене на парични средства чрез автоматизирани устройства за самообслужване (АТМ), извършване на плащания чрез ПОС терминални устройства в страната и чужбина, както и ползване на други услуги, достъпни посредством АТМ и ПОС устройства.

Съгласно договорените условия кредитополучателят има право да усвоява предоставения кредитен лимит и чрез услугата „превод на средства по сметка“ в рамките на наличния кредитен лимит, както и чрез услугата „покупка на изплащане“ в търговската мрежа на партньори на кредитора.

Към заявлението са приложени: Договор за отпускане на револвиращ потребителски 2 кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD20512722/29.03.2024 г., сключен между Юробанк България“ АД и длъжника Д.П. И., договор за застраховка, ведно с ОУ, СЕФ и съответните декларации, както и пълномощно на подалия жалбата юрисконсулт.

Към заявлението са приложени: Договор за потребителски кредит № CARD-20110078 от 22.07.2023г., сключен между „Юробанк България“ АД и М. И. Д., ведно с Приложение № 1 към същия, съдържащо погасителен план; издаване и ползване на кредитна карта № CARD-20110078, съгласие за обработка на личните данни на кредитополучателя, застраховка за картодържатели, сертификат № CARD-20110078, Общи условия за застрахователна програма, декларация за произход на средствата, фактура № 817/22.07 .2023г. за сумата 1008 лв. и копие от личната карта на длъжника, както и пълномощно на подалия жалбата юрисконсулт.

Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 500/2026 г. по описа на РСКозлодуй и с Разпореждане № 964/11.03.2026 г. заповедният съд е дал указания на заявителя да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на РС-Козлодуй в размер на 10,86 евро, както и посочените в заявлението Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2025 г. и Приложение 1 към същия.

Заявителят е депозирал молба вх. № 2010/16.03.2026г, с която приложил документ за внесена дължимата държавна такса.

С нова молба вх. № 2170/19.03.2026г. заявителя развива съображения, че не е необходимо прилагането на договора за цесия.

С атакуваното Определение № 386/16.04.2026г. Районен съд-Козлодуй е постановил връщане на заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и е прекратил производството по делото.

В своите мотиви, съдът е посочил, че заявителят основава качеството си на кредитор на Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Изложил е мотиви, че договорът за цесия е правен способ за субективно изменение на кредитора и в този смисъл представлява изменение на договора за кредит в тази му част, поради което следва да бъде приложен съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК, поради което като не е изпълнил указанията на съда заявителят не е установил активната си процесуална легитимация.

Въззивният съд намира, че така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно при следните съображения:

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се основава на договор за потребителски кредит, сключен между „Юробанк България“ АД като кредитор и М. И. Д. като кредитополучател. Длъжникът е физическо лице, като по делото липсват данни при сключване на договора да е действал в рамките на търговска или професионална дейност. Ето защо същият има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да бъдат приложени договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Посочената разпоредба въвежда изключение от общото правило в производството по чл. 410 ГПК да не се представят доказателства за съществуване на вземането, като целта е да осигури ефективна служебна проверка от съда за наличие на неравноправни клаузи и за допустимостта на претенцията срещу потребителя. е представил единствено договора за кредит и договора за застраховка, но не и посочените в заявлението Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” 3

ЕАД и „Юробанк България“ АД, Приложение № 1 към същия от 12.12.2025 г. и уведомление до длъжника за извършената цесия. Основният спор пред въззивната инстанция се свежда до това дали договорът за цесия е следвало да бъде приложен към заявлението.

В случая „АСВ“ ЕАД със заявлението е представил единствено договора за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD20110078 от 22.07.2023 г., ведно с приложимите към него документи, удостоверяващи параметрите на първоначалното кредитно правоотношение. Не са представени посочените в заявлението Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Юробанк България“ АД, Приложение № 1 към същия от 12.12.2025 г. и уведомление до длъжника за извършената цесия

Основният спор пред въззивната инстанция се свежда до това дали договорът за цесия е следвало да бъде приложен към заявлението.

По своята правна същност прехвърлянето на вземането /цесията/ представлява правопроменящ юридически факт, който заварва едно вече съществуващо облигационно правоотношение и въздейства върху него, като се свързва с промяна на правното качество.

Макар договорът за цесия да е самостоятелна правна сделка между цедента и цесионера и да не представлява договор, сключен с потребителя, в конкретния случай именно на него заявителят основава качеството си на кредитор. Следователно цесията не е ирелевантен за заповедното производство факт, а правопораждащ за активната легитимация на заявителя юридически факт. Без представянето на документите, удостоверяващи прехвърлянето на конкретното вземане, съдът не може да извърши дори формална проверка дали заявителят е носител на претендираното право.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че въпросът за частното правоприемство е изцяло въпрос по съществото на спора и следва да се разглежда единствено в евентуално исково производство. В заповедното производство съдът не разрешава материалноправния спор със сила на пресъдено нещо, но е длъжен да провери дали са налице процесуалните предпоставки за издаване на заповед за изпълнение. Когато заявителят не е първоначалният кредитор, а твърди, че е придобил вземането чрез цесия, доказването на това частно правоприемство е необходимо за установяване на активната му процесуална легитимация.