Решение № 236 от 02.12.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Разлог, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20231240200656 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР. Образувано е по жалба на В.И.Д., ЕГН*, адрес: г.Б., ж..„Е.“, б.164, е.5, а.13, против Заповед за задържане на лице от 16.11.2023 г. с рег. №* от 16.11.2023 г., издадена от М.И.М. - мл. инспектор при РУ-Р.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна поради издаването й при неспазване изискванията за форма и съдържание, съществени нарушения на адм. производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че заповедта не съдържала необходимите реквизити – не били посочени фактическите основания за издаването й и от нея не ставало ясно кои факти АО е приел за осъществени за да приложи соченото в нея правно основание. Иска се отмяна на Заповед за задържане на лице от 16.11.2023 г. с рег. №* от 16.11.2023 г., издадена от М.И.М. - мл. инспектор при РУ-Р.

Ответникът – мл. полицейски инспектор М.М. при РУ-Р., заема становище за неоснователност на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2023 г. в 11.20 часа, В.И.Д. - жалбоподател по делото, е задържан от полицейски орган - мл. полицейски инспектор М.М. при РУ-Р. със Заповед за задържане на лице от 16.11.2023 г. с рег. №* от 16.11.2023 г., издадена от М.И.М. - мл. инспектор при РУ-Р. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Б. В заповедта като правно основание за задържането са посочени чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, а като фактическо основание е посочено: „лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, във вр. с ДЗ №*/16.11.2023 г.“ Посочено е, че задържания В.Д. е освободен на 16.11.2023 г. в 16.15 часа.

По делото са приобщени като доказателства протокол за личен обиск на лице, докладна записка №*/16.11.2023 г., докладна записка с изх. №*/17.11.2023 г., сведения от лицата А.П., Б.И., М.Ц., А.А.-Ч..

По делото е приложена кадрова справка, издадена от Н-к Сектор КАПОЧР при ОД на МВРБ., от която е видно, че жалбоподателя В.Д. е служител на МВР от 2005 г., като към 16.11.2023 г. (и към момента) заема длъжността „ст. полицай в група „ППД“ на с.„ОП“ при ПРУ-Б. при ОД на МВР-Б.

За изясняване на обстоятелствата по делото, са събрани гласни доказателства, като са 1 разпитани 2 групи свидетели. От една страна са събрани показанията на полицейския служител А.К. и на служителите от Д„ИТ“-Б. – свидетелите И., Ц. и А.-Ч.. От показанията на А.К. – служител при РУ-Р. се установява, че били изпратени ч/з ОДЧ за съдействие на Д„ИТ“-Б. при извършване на проверка на строителен обект, в с.Б. Обектът бил къща на у.

„В.“. Заедно с колегата си М.М. влезли в помещение – гараж, като колегата му К. останал отвън. От съседното помещение излязъл жалбоподателя и им казал, че „нямат работа там и да напуснат строителния обект, заедно със служителите на ДИТ“. Свидетелят посочва, че разпоредели на жалбоподателя да не пречи на изпълнение на служебните им задължения и да представи документ за самоличност. Той обаче нямал документ за самоличност. След няколко минути жалбоподателя казал на полицейския служител К., че документите му са в автомобил, с който е пристигнал на работа и че е служител в МВР. Същият представил документите си като била установена неговата самоличност. В тази насока са и показанията на служителите от Д„ИТ“-Б. – свидетелите И., Ц. и А.-Ч.. Безспорно от техните показания се установи, че на 16.11.2023 г. са извършили последваща проверка на обект СМР – къща в с.Б., като поискали съдействие от полицейските органи за извършване на проверката. В показанията си свидетелката Б.И. сочи, че по време на проверката дошъл жалбоподателя, заедно с техническия ръководител на обекта. Не им предоставили възможност да им обяснят, че това е последваща проверка като им казали, че няма какво да правят там и ги изгонили от обекта. Свидетелката сочи, че не знае дали за обекта има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Не й е известно дали къщата е частен дом или търговски обект. Изгонили ги и затворили вратата на гаража. Д. бил задържан вътре в гаража, след това вратата била затворена. В тази насока са и показанията на свидетелката А.А.-Ч., която в показанията си сочи, че към къщата има топла връзка откъм гаража. Видяла жалбоподателя и техническия ръководител да слизат към гаража. Те слезли от 2-рия етаж и казали „тук нямате работа, това не е строителен обект, така че излизайте“. Техническият ръководител говорел на висок тон. Д. казал „тук нямате работа“. Няма конкретен спомен дали комуникирал със свидетелката К. Тогава единият от полицаите хванал Д. и го извел навън. Няма спомен дали е оказвал съпротива при задържането си. В показанията на свидетелката М.Ц. сочи, че видяла двама полицаи да излизат и да извеждат Д. който говорел на висок тон. Сочи, че не е разбрала какво е наложило да го задържат.

Втората група свидетелски показания са на свидетелите С.К., И.П., В.В. и А.П. В показанията си свидетеля П. установява, че е роднина по сватовство с жалбоподателя.

Твърди, че е собственик на къщата, на която се извършвала проверката от страна на Д„ИТ“Б.. Сочи, че не е присъствал на проверката като за нея разбрал, след като му се обадил свидетеля П. Твърди, че полицаите изискали лични документи и зет му Д. не е могъл да ги предостави. Твърди, че къщата е въведена в експлоатация с акт №* от 04.09.2023 г. На датата на проверката бил помолил В.Д. да вземе и донесе негови лични вещи от Б. до къщата му в с.Б. Излага доводи, че към момента на проверката, в обекта се е намирал техническия ръководител, тъй като бил констатирал некачествено строителство – теч в къщата, за да си отстрани нещата. На място се намирал и И.П., който следвало да си премахне скелето. На място се изпълнявали довършителни работи от ф-ма „Т.“, с която имал договор.

От показанията на свидетеля С.К. се установява, че е технически ръководител на обекта на проверката. На датата на проверката бил изпратен да провери евентуален проблем във ВиК инсталацията. Видял представители на Д„ИТ“-Б. и на полицията. Свидетелят твърди, че им обяснил, че това не е строителна площадка, тъй като обекта е въведен в експлоатация.

Твърди, че ги помолил да излязат отвън, за да им покаже документацията. Докато им показал документите, чул че нещо става от другия край на гаража и видял да извеждат жалбоподателя. В.Д. поискал да предостави личната и служебната си карта, но не му била предоставена такава възможност.

В своите показания свидетеля И.П. твърди, че към момента на проверката се намирал пред къщата, където събирал инструментите си. Твърди че е управител на фирмата, която правила 2 каменната облицовка на къщата си. В момента на проверката махали скелето от обекта.

Тогава на място дошли представители на ИТ, които дали декларация за попълване на служител на фирмата на свидетеля. Свидетелят посочва, че бил отвън, когато видял да извеждат жалбоподателя, като му търсили лична карта. Твърди, че Д. казал, че ще я представи. Твърди, че не е видял някой да буйства или да се държи агресивно.

В показанията си свидетеля А.П. твърди, че е присъствал на проверката на Д„ИТ“-Б..

Посочва, че у него били ключовете за къщата и следвало да отвори на техническия ръководител. Твърди, че помолил проверяващите да напуснат, защото къщата има Акт 16 и е частен дом. В.Д. също казал, че това е частен дом. Спомня си, че полицаите му поискали документи, като той казал, че са му в колата. Твърди, че не го пуснали да отиде до колата за да си вземе документите. Полицаите го извели на улицата.

Съдът кредитира показанията и на двете групи свидетелски показания, които са еднопосочни относно горепосочените факти, че жалбоподателя се е намирал на описания от свидетелите обект към момента на извършвана проверка от Д„ИТ“-Б. със съдействието на полицейските органи; че е казвал на проверяващите да напуснат къщата, тъй като е частен дом и за обекта има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Също така се установява, че на жалбоподателя са поискани документи за самоличност, като документите са се намирали в автомобила му и са били предоставени на полицейските органи след извеждането му от обекта. Останалите факти, дали на място действително е извършвана трудова дейност от установените лица, не е предмет на изследване на настоящето производство.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във вр. с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения адм. акт на основание чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена на 20.11.2023 г. в законово установения 14-дневен срок. Оспорването е спрямо акт, подлежащ на съд. обжалване и контрол за законосъобразност, изхожда от лице с правен интерес от оспорването, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което препятства да изпълняват функциите си. Задържането за срок от 24 часа е принудителна адм. мярка, чиято правна уредба се съдържа в чл.72 и сл. от ЗМВР и инструкция №5438 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР. Съгласно чл.11, ал.1 от Инструкцията, за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето.

Оспорената инструкция №5438 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР.

Съгласно чл.11, ал.1 от Инструкцията, за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган е в надлежна писмена форма, но не съответства на императивното изискване, предвидено в чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, да съдържа фактическото основание за задържането на лицето.

За да бъде задържано лице на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, е необходимо да са изпълнени 2 предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции. Както се посочва и в трайната съдебна практика на ВАС - напр.

Решение №10415 от 8.10.2015 г. на ВАС, по адм. дело №13348/2014 г., смисълът на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, оправомощаваща полицейските органи да задържат ФЛ за срок, не по-дълъг от 24 часа, е да се предостави възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането на тези лица, които и след 3 предупреждение, не преустановяват възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции поведението, има за цел да отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде възможност да изпълни възложените му задачи.

В конкретния случай, в оспорената заповед за задържане не са описани конкретните факти въз основа на които е прието, че В.Д. пречи на полицейските служители да изпълняват функциите си, а единствено дословно е възпроизведен теста на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.

Липсва каквото и да е било фактическо описание на конкретните действия на задържаното лице, които полицейския орган е възприел като „пречене“ да изпълни задълженията си по служба.

Липсва посочване и на другия елемент от фактическия състав на правната норма - надлежно предупреждение от органа до лицето и субективният признак на деянието, което следва да бъде извършено "съзнателно".

С това си съдържание оспорената заповед за задържане не отговаря на изискването за форма. Разпоредбата на чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР въвежда императивно изискване за посочване на основанията за задържането. Има се предвид не само правните, но така и фактическите основания, каквото тълкуване е възприето от съд. практика по ЗМВР Решение №*/2013 г. по адм. дело №14598/2012 г. на ВАС, Решение №15574/2012 г. по адм. дело №425/2012 г. на ВАС. Именно те са юридическите факти, подлежащи на проверка от съда, за да бъде извършена преценка за осъществяване на хипотезата на правната норма. Не посочването им е съществено процесуално нарушение и нарушение на изискването за форма, което ограничава правото на защита на засегнатото лице и препятства съд. контрол.