Решение № 285 от 23.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Пазарджик, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200466 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Г. Г. от гр. Пловдив против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 12224797, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 51,13 евро/100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в електронния фиш не е посочена по ясен начин посоката на движение на автомобила, като вместо това е записано, че същият се движи „от и за Пазарджик“, което обективно не може да се осъществи едновременно от едно и също МПС. Поддържа се и че от снимковия материал се установява наличие на автомобили, движещи се в противоположни посоки, поради което от съдържанието на ЕФ не може да се установи по категоричен начин при каква конкретна пътна обстановка и спрямо кой знак В26 е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Претендират се разноски.

1

В съдебни заседания жалбоподателят и процесуалният му представител, редовно призовани, не се явяват. От надлежно упълномощеният му процесуален представител е постъпила молба делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, като се иска отмяна на оспорения електронен фиш и присъждане на сторените разноски.

Ответникът по жалбата – ОД на МВР Пазарджик, не изпраща представител. От надлежно упълномощен процесуален представител е постъпило писмено становище, с което се иска жалбата да бъде оставена без уважение и ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е наказан за това, че на 14.02.2026 г. в 10:50 часа, в обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, на път първи клас № 8, път I-8, км 195+240, с посока на движение, отразена в електронния фиш като „от и за гр. Пазарджик“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В26, с лек автомобил „С.“ с рег. № ... е извършено нарушение на скоростта, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 № 1250b2d. При разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 86 км/ч., след отчитане на толеранса, или превишение с 26 км/ч.

От приложените по административнонаказателната преписка доказателства се установява, че техническото средство ARH CAM S1 № 1250b2d е от одобрен тип и е преминало изискуемата метрологична проверка.

Представен е и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., ведно със снимка на разположението му и снимков материал от извършения контрол. В хода на съдебното следствие съдът е изискал от ОПУ – Пазарджик информация относно наличието на пътни знаци В26 в двете посоки, точното им местоположение и зоната им на действие. От постъпилото и прието по делото писмо на ОПУ – Пазарджик се установява, че на републикански път I-8 при км 195+045 дясно, в посока на движение към гр. Пловдив, е поставен 2 пътен знак В26 (60), чието действие продължава до км 195+465 дясно, където е монтиран знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци“. В обратната посока – към гр. Пазарджик – при км 195+465 ляво е поставен знак В26 (60), чието действие продължава до км 195+045 ляво, където е поставен знак В34. Следователно и в двете посоки ограничението от 60 км/ч действа в участъка между км 195+045 и км 195+465, но началото на действието му е различно в зависимост от конкретната посока на движение.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима – подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаването му. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази насока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.

В конкретния случай съдът не констатира порок във връзка с принципната техническа годност на използваното АТСС. Спорът е дали посредством представените доказателства може по несъмнен начин да се установи, че точно автомобилът на жалбоподателя, движейки се в конкретно определена посока, се е намирал на посоченото в ЕФ място – път I-8, км 195+240 – и в този момент спрямо него е действало ограничението от 60 км/ч, въведено с относимия за неговата посока пътен знак В26. Именно тези обстоятелства не са доказани по необходимия категоричен начин.

На първо място, в атакувания ЕФ не е индивидуализирана еднозначно 3 посоката на движение на автомобила.

Напротив

– административнонаказващият орган е посочил, че МПС се е движило „от и за гр. Пазарджик“. Подобно описание едновременно включва две противоположни направления на движение и обективно не може да характеризира движението на един и същи автомобил в един и същи момент.

Самият ЕФ действително индивидуализира мястото като км 195+240, но посоката е отразена именно по този противоречив начин. Този порок има съществено значение в конкретния случай, тъй като от събраната от ОПУ – Пазарджик информация се установява, че ограничението от 60 км/ч е въведено с различни пътни знаци за двете противоположни направления. При движение към гр. Пловдив знак В26 е поставен при км 195+045 и действа до км 195+465, докато в обратната посока – към гр. Пазарджик – знакът В26 е поставен при км 195+465 и действието му продължава до км 195+045.

Следователно от посоката на движение зависи кой от двата пътни знака е породил задължението на конкретния водач и откъде за него е започнало действието на въведеното ограничение. Посоката би могла евентуално да бъде извеждана посредством събраните доказателства, включително от характеристиките на заснемането и от това дали автомобилът е бил приближаващ или отдалечаващ се спрямо АТСС. Това обаче би означавало съдът едва в хода на съдебното производство да отстранява противоречието във фактическото описание на нарушението и сам да определя коя от двете посоки е имал предвид административнонаказващият орган. Подобен подход е недопустим, когато посоката е пряко свързана с определянето на относимия пътен знак и началото на зоната на ограничението.

На следващо място, представеният протокол за използване на АТСС не е надлежно попълнен по отношение на друго съществено за настоящия казус обстоятелство. Макар да е отбелязано, че ограничението от 60 км/ч е въведено с пътен знак, не е попълнена съответната графа за разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри. Този пропуск не представлява само формално нарушение без значение за установяване на деянието. При ангажиране на административно-наказателна отговорност за неспазване на ограничение, въведено с пътен знак по смисъла на чл.21, ал.2 ЗДвП, местоположението на техническото средство спрямо знака е пряко свързано с възможността да се извърши проверка къде спрямо началото и края на зоната на ограничението се е намирал заснетият автомобил. Значението на този 4 пропуск е още по-съществено в настоящия случай, тъй като от GPS координатите на техническото средство, снимката на разположението му и данните за пътната сигнализация може да се направи извод, че самото АТСС е било разположено извън зоната на действие на ограничението от 60 км/ч.

Само по себе си това обстоятелство не означава, че техническото средство не може законосъобразно да установи скоростта на автомобил, който се намира в зоната на ограничението. Възможно е АТСС да е позиционирано извън тази зона, а измерваният автомобил да се намира вътре в нея. Именно поради това обаче е необходимо от доказателствата да може безпротиворечиво да бъде установено положението на автомобила спрямо техническото средство и спрямо началото на действие на съответния знак В26. В тази връзка съдът съобрази и съдържащите се в снимковия материал данни, че разстоянието между техническото средство и заснетия автомобил към момента на измерването е 176 метра. Това обстоятелство е относимо към спора, но не преодолява посочените по-горе неясноти. От техническата документация на използваната система се установява, че ARH CAM S1 измерва както скоростта, така и разстоянието до преминаващото моторно превозно средство, като посредством лазерния модул се определя разстоянието до контролирания обект. Следователно стойността от 176 метра характеризира дистанцията между АТСС, което се намира разположено встрани от пътя и заснетия автомобил в момента на измерването, а не представлява сама по себе си обозначение на километражното положение на автомобила по път I-8. Поради това от факта, че автомобилът е бил на 176 метра от камерата, не следва автоматично, че той се е намирал на посочения в електронния фиш км 195+240. За да бъде направен подобен извод, е необходимо да са установени по несъмнен начин най-малко две допълнителни обстоятелства – точното положение на техническото средство спрямо километража на пътя и конкретната посока, в която спрямо него се е намирал процесният автомобил.

Точно второто от тези обстоятелства остава неясно от съдържанието на ЕФ, в който едновременно са посочени двете противоположни направления „от и за гр. Пазарджик“. Това е съществено, защото автомобил, намиращ се на разстояние 176 метра от определена точка, би могъл да се намира и в двете направление спрямо нея. А двете хипотези пък водят до различно местоположение на автомобила по протежението на пътя и до различно положение спрямо началото на действие на съответния знак В26. При това 5 положение данните за 176 метра не отстраняват необходимостта от еднозначно установяване на посоката, а напротив – показват допълнително защо тя е необходима, за да бъде извършена проверката дали твърдяното в ЕФ местоположение на автомобила е доказано. Не следва също така разстоянието от 176 метра, измерено от техническото средство до контролирания обект, без допълнителни доказателства да се отъждествява механично със 176 метра по километража на път I-8. Техническата документация установява измерване на разстоянието до обекта, а не сама по себе си километражната координата на последния. Или иначе казано – техническото средство, знакът за ограничение и автомобилът представляват трите върха на един триъгълник, при това триъгълник с различни ъгли - разстоянието между всеки от върховете при това положение всякога е различно и не може да се приравнява механично едно на друго. Ето защо в настоящия случай следва ясно да бъдат разграничени две отделни обстоятелства. От една страна, административнонаказващият орган е посочил конкретно място на нарушението – км 195+240. Следователно в случая не е налице порок, изразяващ се в непосочване на конкретния метър на извършване на нарушението. От друга страна обаче, посочването на км 195+240 в

ЕФ представлява фактическо твърдение на административнонаказващия орган, което подлежи на доказване чрез събраните по преписката доказателства. Самото вписване на този километър и метър в ЕФ не доказва, че автомобилът действително се е намирал там в момента, в който техническото средство е измерило скоростта му. Безспорно е също, че км 195+240 като географска точка попада между км 195+045 и км 195+465, тоест в участъка, в който съществува ограничение от 60 км/ч и в двете посоки на движение. Следователно проблемът не е, че посоченият в ЕФ км 195+240 се намира извън зоната на ограничението. Проблемът е, че от събраните доказателства не може по безспорен и категоричен начин да бъде проверено, че заснетият автомобил на разстояние 176 метра от разположеното извън зоната на действие на знака за ограничение на скоростта АТСС действително се е намирал именно на км 195+240 на път I-8.