Решение № 72 от 23.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600077 по описа за 2025 година Производство по Глава 21 НПК.

С присъда № 72/17.10.2024г., постановена по НОХД № 2443/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив подсъдимия Е. Ю. А. е признат за виновен в това, че на 01.12.2022 г. в гр.*, обл.*, на бул.“*“ срещу № *, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „*“, модел „*“ с регистрационен № *, е нарушил правилата за движение, а именно чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и чл.116 от Закона за движение по пътищата – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепоглухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“ и с това по непредпазливост е причинил смъртта на Ц. Г. М., ЕГН ********** от гр.*, като след извършване на деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради 1 което и на основание чл.343а ал.1 б. „б“, вр. чл.343 ал.1 б. „в“, вр. чл.342 ал.1 предл. 3-то НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343 ал.1 б. „в“, вр. чл. 342 ал.1 от НК.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия Е. Ю. А. наказание от шест месеца лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия Е. Ю. А. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия Е. Ю. А. са възложени направените по делото от държавата и от частните обвинители разноски.

Присъдата е обжалвана от адв.Х. Р.- защитник на подс. Е. Ю. А., като в жалбата и допълнението към нея са изложени подробни съображения за това, че е неправилна и необоснована, постановена в разрез с установените по делото факти, обстоятелства и експертни заключения, поради което моли да се отмени и подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение като се приеме, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Жалба против присъдата в оправдателната й част и относно размера на наложеното на подс.Е. А. наказание е постъпила от адв.Г. С. като повереник на частния обвинител В. Г. М., поради което моли да се отмени и подсъдимият бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание в размер на пет години лишаване от свобода.

Прокурорът от Апелативна прокуратура- Пловдив предлага обжалваната присъда да се потвърди като правилна и законосъобразна.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното:

Въззивните жалби са неоснователни.

Въз основа на приложените по делото доказателствени източници и експертни заключения, окръжният съд правилно е приел за установена по несъмнен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Е. Ю. А. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС, категория „В“ от м. юни 2002 г. и категория „ВЕ“ от 2018 г.

На 30.11.2022 г. подсъдимият А. бил при приятелката си в кв. „*“ в гр. *. На другия ден – 01.12.2022г. рано сутринта, около 06.00ч., подс. А. тръгнал за работа от дома на приятелката си в посока бул. „*“, където се намирал офисът на фирмата, в която работил – „*“ ЕООД с управлявания от него лек автомобил марка „*“, модел „*“ с ДКН *, собственост на баба му –С. К.. От бул. „*“ завил към *, след което на кръстовището с бул. „*“, завил надясно в посока ж.п. прелеза на линията гр. * – гр. *. Времето било дъждовно, валял 2 силен дъжд, сумрачно, все още в тъмната част на денонощието. В насрещното платно по бул.„*“ също се движили автомобили, като пътната настилка била мокра.

Подсъдимият управлявал автомобила си със скорост около 45 км/ч на къси светлини на автомобилните фарове, като чистачката на предното обзорно стъкло била включена на средна степен. Подсъдимият преминал светофара до * и продължил към кръстовището с бул. „*“, движейки се в дясната лента на южната половина на платното за движение по бул. „*“ в посока запад – изтоккъм ж.п.прелеза.

На инкриминираната дата, преди да отиде на работа, около 07.00 ч. сутринта, пострадалата Ц. М., която живеела наблизо – на бул. „*“ № * извела кучето си, порода порода „*“ с бяла окраска на косъма, на ежедневната сутрешна разходка по обичайния си маршрут. В един момент, без да се намира на пешеходна пътека, пешеходката започнала да пресича бул.„*“ в посока от север на юг, пред управлявания от подсъдимия А. автомобил, отляво надясно на неговата посока за движение в средата на дясната лента.

Подсъдимият Е. А. не реагирал своевременно на опасността като намали скоростта си на движение и спре преди да я достигне, въпреки че при пресичането на платното за движение, пострадалата Ц. М. е била видима за него и е имал обективна възможност да я възприеме в обхвата на осветената зона от фаровете на къси светлини. Забелязвайки я в последния момент, за да избегне удар с нея завил волана наляво и рязко натиснал спирачките, за да може да спре. Въпреки това последвал удар между пешеходката М. и автомобила на подсъдимия в дясната му част и в предното обзорно стъкло в десния му ъгъл.

Подсъдимият А. излязъл веднага от автомобила и видял, че до предния десен ъгъл до бронята лежи възрастна жена, облечена в черни дрехи. М. била контактна и в съзнание, след което подс. А. разпънал и сложил над главата на пострадалата намиращият се до нея чадър.

Пострадалата М. седнала на бордюра и дала на подсъдимия своя мобилен телефон, за да се обади на сина й – свидетелят В. М.. Подсъдимият се свързал със сина на пострадалата, обяснил му за случая, след което се обадил на тел.

112 и повикал „Бърза помощ“ и Полиция. А. поставил зад автомобила светлоотразителен триъгълник и останал да чака линейка и полиция. Найнапред дошла кола на БМП, която откарала пострадалата в болнично заведение, но въпреки положените усилия от медицинския екип, тя починала.

В резултат на удара в автомобила пострадалата Ц. М. получила множествена, съчетана травма –тежка гръдна травма, представена от счупвания на първо – осмо ребра вдясно и на седмо ребро вляво, обширна контузия на всички лобове на двата бели дроба, излив на кръв в дясната гръдна половина; травма на опорно-двигателния апарат, представена от счупвания на дясната малка и на дясната голяма пищялна кост на дяната лопатка, на дясната ключица и на дясната раменна кост; мастна емболия в белите дробове; кръвонасядания на черепа; разкъсно-контузна рана на главата, тилно вдясно; кръвонасядания по 3 поясната област, по двата долни и двата горни крайника; охлузване по десния горен крайник.

От заключението на СМЕ на труп се установява, че непосредствена причина за смъртта на М. е причинената множествена съчетана травма, представена от тежка гръдна травма със счупвания на ребра двустранно и с контузия на двата бели дроба и травма на опорно-двигателния апарат със счупвания на кост – в дясната малка и на дясната голяма пищялни кости, на дясната лопатка, на дясната ключица и на дясната раменна кост, с развитие на мастна емболия в белите дробове. Тези травми по същество са довели до развитие на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.

Получените увреждания на пострадалата и в частност тежката гръдна травма и травма на опорно-двигателния апарат с развитие на мастна емболия, както поотделно, така и в съвкупността си, са състояния, водещи до възникване на опасност за живота, като в конкретния случай именно те са довели до настъпване на летален изход за пострадалата М.. Налице е причинноследствена връзка между причинените травматични увреждания и настъпилата смърт.

Заключението на назначената по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л. 90 –137 от ДП/, изготвена от вещите лица С. М. и д-р И. Ц., установява следното от техническа страна: Подсъдимият А. е управлявал автомобила със скорост около 45 км/ч в момента на удара, която е била технически съобразена при движение на късите светлини на фаровете / автоекспертът е изчислил, че в конкретната пътно-климатична обстановка и при движение на късите светлини технически съобразената скорост е 75км/ч /.

Също така е обяснил в експертизата, както и при разпита си пред съдебния състав, че технически съобразената скорост с далечината на видимост е тази скорост, която осигурява техническа възможност водачът да спре автомобила преди да измине път, равен на далечината на видимост. Т.е. може да се приеме, при липса на други данни, че при движение на светлината на автомобилни фарове, далечината на видимост е равна на далечината на осветената зона пред автомобила. Според европейската асиметрична система на късите светлини, средната дължина на осветената зона пред автомобила е около 70-80 метра, а на дълги светлини и над 150м. Според експертното заключение при движение с избраната скорост от 45км/ч в конкретната пътноклиматична обстановка, дължината на пълния спирачен път/ опасната зона / е била 37,25 м. Определена е и средната стойност на дължината на видимост към пешеходец с тъмни дрехи на къси светлини около 54 м, а към куче със светла козина /приравнено на пешеходец със светли дрехи / е около 88 м. При тези технически данни и изчислени параметри с оглед на проучените и изследвани по делото доказателствени материали, вещите лица правят извод, че когато мястото на удара е било извън опасната зона за спиране на автомобила, т.е. на повече от 37,25 м, пешеходката Ц. М. е била около средата на платното за движение, била е видима за водача на автомобила в обхвата на осветената зона от фаровете на късите светлини, при което Е. А. при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа 4 възможност да избегне удара като спре преди да достигне до пешеходката.

Това е и една от причините от техническа гледна точка за настъпване на процесното ПТП- водачът на л.а.“*.“ не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката, която е била видима за него при движението си на платното, на разстояние по-голямо от дължината на пълния спирачен път / опасната зона /. ПТП е настъпило и заради това, че пешеходката Ц. М. е предприела пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия се л.а.“*“.

В хода на съдебното следствие са назначени две допълнителни комплексни СМАТЕ на същите вещи лица по искане и със задачи поставени от защитниците на подс.А.. Според първото допълнително заключение, което на практика преповтаря изводите на КСМАТЕ от досъдебното производство, като акцентът е бил върху скоростта на движение на пешеходката М. при пресичането й на платното за движение с оглед на възможността за избягване на удара, във всички случаи на движение на пешеходката с бавен, спокоен, бърз ход, бягане или бързо бягане и при всеки произволен ъгъл на движение от момента, в който е навлязла на платното за движение, водачът на МПС – подсъдимият А. при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническата възможност да спре автомобила преди мястото на удара и по такъв начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила.