Решение № 2236 от 11.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2236 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. А.ова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мария В. А.ова Въззивно гражданско дело № 20231100501622 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7033/23.06.2022 г. по гр.д. № 32616/2021 г. на СРС, 53 състав, съдът е признал за установено, че Е. Т. П. дължи на „Хара Ауто България“ ЕООД, с предишни наименования „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо АлпеАдриа-Аутолизинг“ ООД, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ сумата от 7273,21евро, представляващи вземане по три броя записи на заповед, издадени от ответницата в полза на ищеца, както следва:

- от 04.12.2008 г., с падеж на 01.01.2009 г., за сумата от 2465,28 евро, предявен в цялост;

- от 04.12.2008 г., с падеж от 01.01.2010 г., за сумата от 2465,28 евро, предявен в цялост;

- от 04.12.2008 г., с падеж от 01.01.2011 г., предявен частично за сумата от 2342,65 евро от общо 2465,28 евро, ведно със законната лихва от 01.06.2011 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение от 27.06.2011 г. по ч.гр.д. № 23505/2011 г. на СРС, 53 състав.

Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил ответницата Е. Т. П. да заплати на ищеца „Хара Ауто България“ ЕООД, с предишни наименования „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД, сумата от 669,00 лева, представляващи разноски за заповедното и първоинстанционното исково производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Е. Т. П..

1

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че при недоказване на факта, че лизинговата вещ е предадена за ползване на лизингополучателя, следва да се приеме, че не е възникнало задължение за плащане на лизинговите вноски. Твърди се, че в отговора на исковата молба няма признание на изгодния юридически факт, че лизинговата вещ е била предадена. Сочи се, че в доклада по делото не е посочено, че ответницата признава предаването на лизинговата вещ. Твърди се, че експертизата по делото не дава заключение за това дали търговските книги на ищеца са водени редовно и поради това не е допустимо съдът да се позовава на тези счетоводни записи. Твърди се, че не са представени документи, оправдаващи извършените вписвания. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на претенциите. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемият – ищецът „Хара Ауто България“ ЕООД, оспорва жалбата.

Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че възражения за каузалното правоотношение са направени след изтичане на законоустановените срокове за това. Поддържа, че възражението, че договорът за финансов лизинг не е породил действие, е преклудирано, а дори и да е редовно направено, то още в отговора на исковата молба е посочено, че МПС е предоставено за ползване. Твърди, че изявлението не е с неясна формулировка. Сочи, че в първото съдебно заседание пред СРС въззивникът изрично е заявил, че няма възражения по доклада на делото и моли същият да бъде обявен за окончателен. Поддържа, че са преклудирани възраженията срещу изготвената пред СРС експертиза, срещу която не е възразявано от страните.

Предвид изложеното моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Софийски районен съд е сезиран с три обективно кумулативно съединени установителни иска с правно основание чл. 422ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

С исковата молба ищецът „Хара Ауто България“ ЕООД, с предишни наименования „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД и „Хипо Алпе-АдриаАутолизинг“ ООД, е твърдял, че в негова полза са издадени на 04.12.2008 г. от Е. Т. П. три записа на заповед с падежи съответно на 01.01.2009 г., 01.01.2010 г. и 01.01.2011 г.

Във връзка с това е поискано от съда да признае съществуването на следните вземания: вземане от 2465,28 евро по Запис на заповед от 04.12.2008 г., с падеж на 01.01.2009 г.; вземане от 2465,28 евро по Запис на заповед от 04.12.2008 г., с падеж на 2

01.01.2010 г.; вземане от 2342,65 евро по Запис на заповед от 04.12.2008 г., с падеж на 01.01.2011 г., ведно със законната лихва от 01.06.2011 г. до окончателното изплащане.

В подадения отговор на искова молба се възразява, че заповедите на заповед са издадени в полза на различно дружество от ищеца. Посочва се, че ответницата е била длъжник по Договор за лизинг на МПС, сключен през м. 12.2008 г., по силата на който „Хипо Алпе-Адриа Аутолизинг“ ЕООД е предоставило за временно и възмездно ползване МПС. Посочва се, че представените записи на заповед са обезпечавали изпълнението на поетите от ответницата задължения по договора за лизинг. Поддържа се, че отношенията по този договор за лизинг са уредени без претенции от страните.

Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Във връзка с това е поискано да се отхвърлят претенциите.

За уважаване на предявените по делото искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието на валидно издадени от ответната страна записи на заповед, по които ищецът се легитимира като поемател; 2/ настъпила изискуемост на вземанията по записите на заповед; 3/ наличието на валидно сключен договор за лизинг, обезпечен чрез издадените записи на заповед; 4/ че е изпълнил задължението си да предаде лизинговото имущество, поради което за ответника е възникнало задължение да заплати уговорените лизингови вноски.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията или че е върнал лизинговата вещ.

По делото е представен Запис на заповед от 04.12.2008 г., издаден от Е. Т. П. в полза на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД за сумата от 2465,28 евро. В записа е посочена дата на плащане на 01.01.2009 г. На същата дата записът на заповед е бил предявен на издателя.

По делото е представен Запис на заповед от 04.12.2008 г., издаден от Е. Т. П. в полза на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД за сумата от 2465,28 евро. В записа е посочена дата на плащане на 01.01.2010 г. На същата дата записът на заповед е бил предявен на издателя.

По делото е представен Запис на заповед от 04.12.2008 г., издаден от Е. Т. П. в полза на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД за сумата от 2465,28 евро. В записа е посочена дата на плащане на 01.01.2011 г. На същата дата записът на заповед е бил предявен на издателя.

Подписите на издателя в трите записа на заповед не са оспорвани.

По делото е представен Договор за финансов лизинг № 420104913, по силата на който „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД е поело задължение да предостави за временно и възмездно ползване на Е. Т. П. лек автомобил, представляващ „Тойота“, модел „Ярис 1.3.“, рама № VKKL96350А363630, двигател № 2SZ0930038. В приложение № 2 от договора е посочено, че задълженията се обезпечават със записи на заповед. Договорът е сключен за срок от 60 месеца. Лизингополучателят се е задължил да заплати първоначална вноска от 1755,59 евро и месечни вноски от 205,44 евро, като според договора в тези суми не е включен дължимият ДДС. В договора за лизинг е посочено, че същият е сключен при лихвен процент от 9,1 %. Посочено е също, че общата стойност по договора без ДДС възлиза на 14 081,99 евро (60 х 205,44 + 1 755,59 = 14 081,99).

В процесния договор за лизинг е посочено, че при изтичане на срока лизингополучателят може да придобие собствеността върху лизинговия автомобил чрез едностранно писмено изявление, отправено до лизингодателя в срок от 30 дена от датата на изтичане на договора. В този случай лизингодателят прехвърля собствеността чрез сделка във форма според приложимия закон.

3

Подписите върху представения договор за лизинг не са оспорвани.

Представен е и двустранно подписан погасителен план, в който е изчислено, че дължимите по договора суми, без първоначалната вноска, възлизат на 14 316,10 евро с вкл. ДДС.

В първото съдебно заседание пред СРС е отделено като безспорно обстоятелството, че трите записа на заповед са издадени във връзка с Договор за финансов лизинг № 420104913.

По делото е представен Протокол от 22.01.2015 г. от проведено общо събрание на съдружниците на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД, от който се установява, че е взето решение фирмата на дружеството да се промени на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД.

Представен е и Протокол от 11.05.2021 г. от взети решения от едноличния собственик на капитала на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД, от който е видно, че фирмата на дружеството е променена на „Хара Ауто България“ ЕООД.

В хода на производството пред СРС е изготвена съдебносчетоводна експертиза, от която се установява, че по счетоводни данни на ищеца ответницата е заплатила на ищеца общо сумата от 5723,34 лева. С посочената сума са погасени първоначална вноска от 4120,37 лева с вкл. ДДС, такса регистрация от 335,99 лева, такса управление от 412,03 лева с вкл. ДДС, междинна лихва от 118,03 лева, първа лизингова вноска от 453,26 лева, частично втора лизингова вноска от 283,65 лева.

В заключението е посочено, че непогасените месечни вноски по партидата на Е.

Т. П. по Договор за финансов лизинг № 420104213 от 04.12.2008 г. са 7955,71 евро.

Видно от таблица в заключението първоначалната вноска по договора за лизинг, както и таксите за регистрация и управление, са заплатени на 08.12.2008 г.

Първата и част от втората лизингова вноска са заплатени едва на 04.11.2009 г.

От таблицата на вещото лице е видно също така, че дължимите непогасени месечни вноски са начислени до 18.01.2012 г.

Заключението е прието без възражения от страните.

Във въззивното производство ищецът е бил задължен по реда на чл. 190 ГПК да представи Приемно-предавателен протокол за предаване на лизинговата вещ, респ. за нейното връщане. Указанията на съда са изпълнени с молба от 02.06.2023 г., като е представен Приемно-предавателен протокол, от който се установява, че лизингополучателят Е. Т. П. е потвърдила приемането от лизингодателя „Хипо АлпеАдриа-Аутолизинг“ ЕООД на лек автомобил „Тойота“, модел „Ярис 1.3“, рама № VKKL96350D3630, двигател № 2ЯЮ0930038. В приемно-предавателния протокол не е посочена дата на неговото подписване. Протоколът е подписан от лизингодателя, лизингополучателя и доставчика на МПС – „ТМ Ауто“ ЕООД.

Към горепосочената молба е представен и Протокол за доброволно предаване на лизингов обект от 18.01.2012 г., от който се установява, че Е. Т. П. е върнала на лизингодателя лек автомобил „Тойота“, модел „Ярис 1.3“, рама № VNKKL96350A363630, рег. № СА****НН. Представен е и голям талон, в който като ползвател на лек автомобил „Тойота“, модел „Ярис 1.3“, рама № VNKKL96350A363630, рег. № СА****НН, е посочена Е. Т. П..

Във въззивното производство е изготвена графическа експертиза от вещото лице С. Х.. В експертизата вещото лице е посочило, че му е предоставен от юрк. О. оригинал на Приемно-предавателен протокол, подписан от лизингодателя „ХипоАлпе-Адриа-Аутолизинг“ ЕООД, доставчика „ТМ Ауто“ ЕООД и лизингодателя Е. Т.