Решение № 17669 от 02.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17669 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110121319 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, доуточнена с молба с вх. № 148639/29.05.2023 г., молба с вх. № 367439/20.12.2023 г. и молба с вх. № 14658/17.01.2024 г., подадени чрез процесуалния му представител – юрк. М.К., срещу М. И. Ж., с ЕГН:

**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца в качеството на наследник на лицето К. Ж. К., с ЕГН:

**********, починал на 12.06.2021 г., сумата от общо 82.86 лева, представляваща ½ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, както и стойността на услуга дялово разпределение, в общ размер от 165.71 лева, за топлоснабден обект – магазин № 2 с адрес: гр.

София, общ. Красно село, ул. Лайош Кошут № 33, формирана, както следва:

1/от сумата от 53.85 лева – главница стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2016 г. и сумата от 12,70 лева – обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от 31.08.2015 г. до 27.08.2018 г., 2/ от сумата от 13,75 лева – главница стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2016 г. и сумата от 2.56 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2015 г. до 27.08.2018 г., ведно със законна лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 58296/2018 г. – 03.09.2018 г. до окончателното плащане на сумите, с които суми по двете главници ответницата са е обогатила, доколкото е спестила разходи за топлинна енергия съответно услуга дялово разпределение, а 1 ищцовото за сметка на това е обедняло, доколкото е осигурило съответните доставка и услуга. Претендират се разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба и постъпилите към нея уточнения се твърди, че ответницата и наследодателят й К. Ж. К. ползвали топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е сключван договор за продажба на топлинна енергия, въпреки, че „Топлофикация София“ ЕАД е поканила ответниците. Посочва, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата и наследодателят й не изпълнили задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.

Сочи се, че съгласно чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ, продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от „Топлофикация София” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет.

Поддържа се, че за процесния период били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № 0У-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.

Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намирал в топлоснабдена сграда, като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата и наследодателят й не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.

Поради това намира, че ответницата са е обогатила със стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Уточнява се, че ответницата е ползвател на топлоснабдения обект за стопански нужди, а приживе наследодателят й К. Ж. К., бил другият ползвател - като е оставил за наследник само ответницата - тъй като другият му наследник Ж. К. К. се е отказала от наследството на баща си.

С исковата молба са представени: покана за плащане на дължими суми с обратни разписки, нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 59 от 20.08.2007 г., том VII, рег. № 18119, по нот.д. № 1167 от 2007 г., протокол от общо събрание на етажна собственост за избор на фирма за дялово разпределение, договор между етажната собственост и ФДР „Бруната България“ ООД, копие от извлечение от сметка, общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди и удостоверение за актуално състояние на ищцовото дружество.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, М. И.

Ж., чрез упълномощения й процесуален представител – адв. Б. К., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Обръща се внимание, че на ответницата не били връчени удостоверение за актуално състояние на ищцовото дружество, нито на ФДР, както и копие от документа извлечение от сметка и от ОУ за доставка на топлинна енергия за стопански нужди на ищеца.

На следващо място се твърди, че между страните по делото не била налице облигационна връзка. Доколкото процесният обект бил такъв за стопански нужди и приложими следвало да бъдат ОУ на дружеството за доставка на топлинна енергия за стопански нужди. В тази връзка и договорно правоотношение не можело да възникне въз основа на общите условия, а между страните следвало да има договор. В процесния случай обаче такъв не бил налице.

2

На следващо място се оспорва наличието на договор между СЕС и ФДР, както и между ищеца и ФДР. Оспорва се и че реално е доставена топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната стойност.

Прави се изрично възражение за погасяване по давност на процесните суми.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени.

С определение № 21535/23.05.2024 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Бруната“ ООД. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – изравнителна сметка и протокол за неосигурен достъп.

В хода на производството по делото са представени ОУ за стопански нужди на ищеца, фактури, кредитни и дебитни известия, извлечение от сметка и договор между ищеца и ФДР „Бруната“ ООД.

В съдебно заседание, проведено на 10.09.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Ответницата М. И. Ж., редовно призована, не се явява лично в насроченото открито съдебно заседание. Не се явява и упълномощеният й процесуален представител – адв. К..

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и още едно лице К. Ж. К. за пълния размер на вземанията, ½ част от които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 11.12.2018 г. по ч.гр.д. № 58296/2018 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника М. И. Ж., която не е депозирала възражение срещу същата досежно претендираните от нея ½ от сумите. Длъжникът К. Ж. К. обаче е починал в хода на делото – като досежно претендираните от него суми е депозирано възражение.

Видно от удостоверение за наследници на К. Ж. К., същият е починал на 12.06.2021 г., като е оставил за свои наследници: съпруга – ответницата М. И.

Ж. и дъщеря – Ж. К. К.. Съгласно съдебно удостоверение от 25.08.2021 г. обаче Ж. К. К. е направила отказ от наследството на баща си – със заявление с вх. № 44369/24.08.2021 г. Поради това и с молба с вх. № 14658/17.01.2024 г. ищецът е поискал за пълния размер на дължимите от К. Ж. К. суми или за ½ от общия размер на сумите за имота да бъде конституирана съпругата му М. И.

Ж. /което съдът е сторил с определение № 3140/22.01.2024 г./.

Страните не спорят, а и от представено по делото копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 59 от 20.08.2007 г., том VII, рег. № 18119, по нот.д. № 1167 от 2007 г., се установява, че на 20.08.2007 г. М. И. Ж. и К. Ж. К. са дарили на дъщеря си Ж.

3

К. К. собствен имот, придобит в режим на СИО – както следва: магазин № 2 с адрес: гр. София, общ. Красно село, ул. Лайош Кошут № 33 с площ от 37 кв.м.

Съгласно нотариалният акт обаче М. И. Ж. и К. Ж. К. са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота.

От представени по делото фактури се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: магазин № 2 с адрес: гр. София, общ. Красно село, ул. Лайош Кошут № 33, аб. № 416431; е ответницата М. И.

Ж.

От договор между СЕС и ФДР № ТС-645 от 15.10.2001 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 05.10.2001 г. се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Бруната“ ООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2001 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.

Налице е и договор /от 28.05.2018 г./ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години – който обаче не е действал в процесния период.

Липсва спор, че между ищеца и ползвателите на имота не е бил налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при ОУ.

От протокол за неосигурен достъп на ФДР съдът НЕ установи до процесния имот да не е осигурен достъп – доколкото в протокола са вписани само апартаменти, а не и магазин, а поначало и отсъства въобще обект под номер 2 /който е номерът на процесния магазин/.

По делото е приложено извлечение от сметка, съгласно което главницата за топлинна енергия възлиза на 107.70 лева, от които изравнителни сметки за отоплителен сезон 2014 – 2015 г. – в размер на 4.22 лева и 4.69 лева.

На последно място няма данни издадените по делото фактури да са връчени на ответника. Няма данни и писмото – покана от 19.02.2016 г. с дължими суми да е връчено на ответника, доколкото видно от обратна разписка същото е върнато като непотърсено.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения погоре имот – със стойността на които доставка и услуга ищецът е обеднял, а ответникът за сметка на това се е обогатил, за които е издадена заповед от 11.12.2018 г. по ч.гр.д. № 58296/2018 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

По допустимостта:

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за 4 предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.