Решение № 23841 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23841 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110176646 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против К. П. Ч.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1801,30 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 20.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,328,13 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.,сумата от 43,11 лева за дялово разпределение за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,10,41 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г.

В исковата молба се твърди,че ответникът Ч. е клиент на топлинна енергия за имот в *****,при което отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия в срока,предвиден според общите условия на дружеството доставчик. Сочи се,че реално доставеното количество топлинна енергия възлиза на 1801,30 лева,която парична сума не е заплатена. Ищецът поддържа,че предвид липсата на плащане в срок на паричната сума е начислявана и мораторна лихва и претендира такава в размер от 328,13 лева. С исковата молба са заявени и искови претенции за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от 43,11 лева и 10,41 лева мораторна лихва.

Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което 1 да уважи исковете.

В срока за подаване на писмен отговор ответникът К. Ч. чрез назначения особен представител оспорва исковете като твърди,че не е доказано ответникът да е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия,сочи се,че исковете са основани на частни документи. Моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Д“ЕООД намира исковете за доказани по основание и по размер.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от К. П.

Ч. сумите от 1801,30 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,328,13 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.,43,11 лева сума за дялово разпределение за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,10,41 лева мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 63577/2023 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.03.1981 г. П И Ч. се легитимира като собственик на *****.

Според писмо от Столична община район „В“ ***** е продаден на П И Ч..

Установява се,че през 2017 г. ЧСИ С Я е поискал вписване на възбрана върху недвижим имот,собственост на К. П. Ч. – *****.

С писмо от Столична община район „Н“ се удостоверява идентичност между сграда – ***** в ж.к.“Н“3 и **** на ж.к.“Н“3.

Представени са съобщения към фактури,издадени от „Т С“ЕАД за топлоснабдения имот от 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г.

Видно от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Д“ЕООД,постигнато е съгласие страните да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Д“ЕООД приема да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.

От справки от НБД „Население“ се установява,че К. П. Ч. е единствен наследник по закон на П И Ч. и С С Ч.

От документите за главен отчет се установява,че отразяват показания и носят подпис за абонат.

От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява,че общият топломер е отчитан на първо число всеки месец,след което са приспадани технологичните разходи,топломерът е преминавал 2 периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба и размерът на задължението възлиза на 1813,89 лева.

Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза прогнозните задължения по месечните фактури са сторнирани,а на 31 юли 2021 и 2022 г. са издадени общи фактури,общият размер на незаплатени задължения възлиза на 1801,30 лева,а размерът на мораторна лихва е 328,22 лева,сумата за дялово разпределение е 43,11 лева,а мораторната лихва е 10,41 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение или заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да докаже,че съществува вземане,основано на договор за доставка и продажба на топлинна енергия като установи стойността на доставеното количество топлинна енергия. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът е предявен на 20.11.2023 г.

Софийският районен съд намира за неоснователни твърденията на ответника чрез особения му представител,че е налице нередовност на заявлението по чл.410 от ГПК,както и на исковата молба поради това,че пълномощното на юрисконсулта не е с нотариална заверка на подписите. На първо място,следва да бъде отчетено,че на пороци при представителството може да се позове само представляваното лице,но не е насрещната страна в производството,а на второ място,дори да бъде счетено,че ответната страна може да се позовава на пороци при учредяване на представителна власт,в конкретния случай не може да бъде счетено,че са налице такива пороци,защото е представено пълномощно в писмена форма,а законът не изисква пълномощното да е с нотариална заверка. Съдът приема за неоснователни и доводите на ответника чрез особения представител,че е налице нередовност на исковата молба поради липсата на описание на всяко отделно задължение – напр.за топлинна енергия,за битово горещо водоснабдяване,за сградна инсталация за всеки месец поотделно,тъй като дружеството ищец като продавач и доставчик на топлинна енергия има правото да претендира заплащане стойността на доставена топлинна енергия съвкупно за всички компоненти,без да съществува задължение стойността на топлинна енергия да бъде посочена поотделно за топла вода,отопление и др.

Така мотивиран,съдът намира,че производството се развива по редовна искова молба.

Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на производството доказателства може да бъде възприето,че страните се намират в договорно правоотношение – ищецът е дружество,което продава и доставя топлинна 3 енергия,а ответникът Ч. е клиент на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот. За да счете,че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия,съдът взе предвид,че ответникът е единствен наследник по закон на своите родители,които са придобили право на собственост върху имота с договор за продажба на държавен имот,а и в подкрепа на същия извод е искането за вписване на възбрана върху имота за обезпечаване задължения на ответника Ч. по изпълнително дело. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,т.е. ответникът Ч. има качеството клиент на топлинна енергия,в подкрепа на което е и обстоятелството,че вписаните постоянен и настоящ адрес на ответника също са на адрес,съвпадащ с адреса на топлоснабдения имот. Законът не поставя изискването за наличието на формален договор,а по отношение на топлоснабдените имоти към влизане в сила на закона договорното правоотношение се счита възникнало с оглед притежаваното право на собственост или вещно право на ползване.

Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ урежда,че правата и задълженията на страните се определят според общите условия на дружеството доставчик,а в конкретния случай страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,отличаващи се от общите условия. Това означава,че за да бъде изпълнението на задължението за заплащане стойност на топлинна енергия точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да бъде заплатена в срока по общите условия. Доказването факта на плащане стойността на доставена топлинна енергия е възложено на ответника като възражение,което изключва основателността на исковата претенция. Ответникът Ч. не доказва да е заплатил цената на доставена топлинна енеригя или част от същата,поради което предявената искова претенция за главница за топлинна енергия подлежи изцяло на уважаване.

От събраните в хода на производството доказателства може да бъде възприето,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е веведена система за дялово разпределение,което означава,че собственикът на имот заплаща стойността на топлинна енергия,определена от дялово разпределение. Наличието на документи за главен отчет,подписани за абонат,съставянето на изравнителни сметки,както и заключението по съдебно-техническата експертиза,според което дялово разпределение е реализирано в съответствие с нормативната уредба,позволяват на съда да бъде възприето,че искът е доказан по основание,а и по размер за предявената с исковата молба сума от 1801,30 лева,тъй като според заключението по съдебно-техническата експертиза стойността на топлинна енергия за процесния период е дори в по-висок размер. Изводът на съда за основателност на иска не се променя предвид довода на ответника чрез особения му представител,че исковата претенция е основана на частни документи,тъй като макар частните документи да нямат обвързваща сила като официалните документи,същите имат доказателствено значение при съпоставянето им с останалите доказателства,а в настоящия случай от съвкупния анализ на доказателствата може да бъде възприето,че исковата претенция е доказана по основание и по размер. Съдът счита,че е доказан и искът за заплащане сума за дялово разпределение в размер от 43,11 лева,за което съдът кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза,както и отчита клаузите на чл.12 и чл.36 от общите условия на 4 дружеството доставчик,според които купувачът на топлинна енергия заплаща стойността на доставена топлинна енергия на доставчика,който впоследствие превежда паричната сума на дружеството,реализирало дялово разпределение.

Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от доказване,че парично вземане не е заплатено в срок,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане обезщетение за забава. Когато задължението има срок или падеж,считано от деня,следващ последния ден от срока или падежната дата,длъжникът изпада в забава,докато ако задължението няма падеж,за да постави длъжника в забава,кредиторът е длъжен да изпрати покана. Съдът счита,че задълженията за заплащане главница за топлинна енергия са възникнали като срочни – общите условия регламентират срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката,както и с оглед това,че ищецът претендира заплащане на мораторна лихва,считано от по-късна начална дата,съдът приема,че исковата претенция за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване – за сумата от 328,13 лева,за която искът е предявен,тъй като според заключението по съдебно-счетоводната експертиза размерът на мораторна лихва е в по-висок размер. Софийският районен съд приема,че искът за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне – общите условия на дружеството ищец не предвиждат срок за изпълнение на задължението за заплащане сума за дялово разпределение,а ищецът не доказва да е канил ответника да изпълни,с което да го е поставил в забава. При това положение искът за сумата от 10,41 лева мораторна лихва подлежи на отхвърляне.