Решение № 263018 от 12.05.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1675/2021
- Вид
- Решение № 263018
- Подписан
- 12.05.2021
- В сила
- 17.06.2021
- Състав
- ПЛАМЕН АНГЕЛОВ КОЛЕВ, МАРИЯ ЯНКОВА ВРАНЕСКУ, НИКОЛА ПЕТРОВ ЧОМПАЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р Е Ш Е Н И Е гр.София,……………..2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Колев
Никола Чомпалов при участието на секретаря ......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 1675 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по жалба на „Т.С.“ЕАД срещу Разпореждане от 22.01.2020 г. за разноски по и.д.№ 20209240401008 на ЧСИ Г.К., с което съдебният изпълнител след направено възражение е отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар до 200.00 лева.
В жалбата се твърди неправилност, основа на това, че приетият хонорар от страна на ЧСИ е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата, за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Смята, че възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от
Наредбата се дължи в случаите, когато са налице двете кумулативни предпоставки - извършено процесуално представителство, защита и съдействие от страна на упълномощения представител на взискателя по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, каквито в настоящия случай не са били извършвани от процесуалния представител на взискателя.
С оглед на горепосоченото счита, че адвокатско възнаграждение по т. 2 от чл. 10 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя, респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане е незаконосъобразно начислено от ЧСИ и недължимо, тъй като такива действия реално не са извършени от името и за сметка на взискателя. Към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение е извършено само действието по образуване на изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя, а след нея други действия не са били извършвани, вкл. никакви процесуални действия от последния по принудително изпълнение, тъй като от страна на „Т.С.“ ЕАД са заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.
Длъжникът е изразил становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че е извършил действия по процесуално представителство, като е подал молбата за образуване на изпълнителното дело, в която се е съдържало искане за налагане на запор върху банкови сметки.
ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Счита, че по делото са предприети действия по изпълнение, съответно се дължи възнаграждение не само за образуване, но и за процесуално представителство и защита.
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от лице с правен интерес –длъжника в изпълнителното производство, срещу акт на ЧСИ подлежащ на обжалване по смисъла на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на Л.Д.Й., въз основа на Изпълнителен лист издаден на 06.08.2020 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ, срещу длъжника Т.С. ЕАД С ЕИК*********, за сумата 256,40 лв. лв. разноски.
В молбата си от 09.11.2020 г. взискателят е посочил изпълнителен способ – запор върху парични вземания по банкови сметки на дружеството. Едновременно с това е предоставил на ЧСИ по негова преценка да извършва необходимите действия за събиране на дължимата сума, т.е. налице е възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
ПДИ, инкорпорираща постановлението за разноски в размер на 300 лв. адв. възнаграждение, е била връчена на дължника на 25.11.2020 г.
С възражение от 02.12.2020 г. длъжникът е поискал изменение на разноските за адв. възнаграждение и относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ Съгласно уведомително писмо от
ЦКБ АД, банката е превела по сметка на ЧСИ дължимата сума в пълен размер.
С Разпореждане от 22.12.2020 г.
ЧСИ е отказал да измени постановлението за адв.възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - пропорционална такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.
Нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто смисъл е Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. Следователно действието по подаване на молбата съставлява такова по образуване по делото, но не и за процесуално представителство и защита.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е съдържала посочване на изпълнителен способ, както и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ .Тя съставлява действие на пълномощника по образуване на изпълнителното дело, а изпълнителния способ се явява задължителен задължителна част от нейното съдържание. Следователно то не може да съставлява действие за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действие с цел удовлетворяване на парични вземания, а други такива не са предприемани. Това налага извода, че сума на това основание не се дължи.
С възражението е било направено искане за изменение на определената по т.26 от ТЗЧСИ относно пропоционалната такса, по което искане липсва произнасяне. Следователно в тази част жалбата е преждевременна, тъй като липсва предмет на обжалване.
Съдът намира, че в настоящото производство не следва да се присъждат разноски.
Страните не могат да претендират на общо основание присъждане на разноски за адвокатска защита в производството по чл.
248 ал.1 ГПК, предвид предмета му. Интересът в това производство е свързан с разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска комулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските” за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася . Противното ще противоречи на целта за закона , както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК(опред №683/21.12.2015 г. по т.д.№5089/2015 г. на III ГО на ВКС).
Тъй като предмета на настоящото производство е пряко свързан с производството по чл.248 ГПК, следва да се приложи даденото от ВКС разрешение.
Воден от горното Софийски градски съд
Р Е Ш И :
Отменя Разпореждане от 22.01.2020 г. по и.д.№ 20209240401008 на ЧСИ Г.К., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение до 200.00 лева, като ги намалява на 200 лв.
Оставя без разглеждане жалбата срещу Разпореждане от 22.01.2020 г. по и.д.№ 20209240401008 на ЧСИ Г.К., относно таксата по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 1 седм. срок само в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.