Решение № 3981 от 04.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3981 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ВАНЕСА АС. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110207070 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. И. Л., подадена чрез адв. Д. Р. против издаден срещу жалб. Л. електронен фиш серия К № *** от СДВР, с който на о с н о в а н и е чл. 189, ал. 4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, за нарушение на член 21, ал. 1 от ЗДвП .

В жалбата се поддържа, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и неправилен. Оспорва се фактическата обстановка, изложена във фиша, като се твърди, че нарушението не е извършено от жалбоподателя. Поддържа се, че ППС, посочено в обжалвания ЕФ е било предоставено от жалбоподателя на друго лице за ползване, но не се посочва кой е управлявал автомобила към твърдяната дата на извършване на нарушението. Поддържа се, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен и от процесуална страна, поради липса на подпис на лицето, което го е връчило, поради което се счита, че същият е нищожен.

Поддържа се, че ЕФ е незаконосъобразен и поради това, че не са спазени изискванията и редът за издаването му. С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ и за присъждане на направените в хода на производството 1 разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, като се представлява по пълномощие от адв. Р., който поддържа жалбата въз основа на изложените в нея съображения. Освен това посочва, че основен принцип в наказателното право е строго личният характер на отговорността, поради което счита за недопустимо ангажирането на отговорност само въз основа на една законова презумпция, като се накаже лице, съвсем различно от извършителя на деянието. Посочва, че в конкретния случай нарушителят не е установен и не е възможно да бъде установен, но това се дължи на факта, че ЕФ е връчен на жалбоподателя почти две години след датата на нарушението. За толкова време поддържа, че е трудно човек да си спомни на кого е предоставил автомобила си. С тези съображения моли за отмяна на обжалвания ЕФ и за присъждане на жалбоподателя на направените разноски в хода на производството за адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна не се представлява и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което същата заедно с административнонаказателната преписка е изпратена на съда е направено възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, с изложени съображения по същество и е направено искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалвания ЕФ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

Съдът, след като взе предвид събраните доказателства по делото, намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от справка от АИС на КАТ /л.11/ лек автомобил марка/модел "***“, с рег. № ***, е регистриран като собственост на ***.

На 07.10.2023 година, в 16:09 часа преносима видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ”Cordon M2” с № MD 1193 (временно разположена на участък от пътя), заснела лек автомобил марка/модел "***“, с рег. № ***, движещ се в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ до №421, с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Вл.

Вазов“, с превишена скорост – 86 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км./ч.

2 от реално измерената скорост от 89 км./ч.), при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км./ч., въведено с общото ограничение, предвидено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Приложен е снимков материал като веществено док. средство, от който са видни марката и регистрационният номер на процесното МПС.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с рег.№ ***, било установено, че същото е регистрирано на ***, поради което за извършеното нарушение бил съставен ЕФ серия К №*** на Я.А.А., след връчване на който на 24.02.2025 г. А. е подал декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, с която е декларирал, че на 07.10.2023 г. е предоставил посоченото МПС за управление на жалб. Е. И. Л., като е представил и копие от неговото СУМПС. С оглед на това и при съобразяване на разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП /в редакцията към датата на нарушението/, на 28.02.2025 г. е издаден обжалваният ЕФ на лицето, посочено в декларацията, а именно жалб. Е. И. Л..

По делото не е представено доказателство за датата на връчване на обжалвания ЕФ на жалб. Л., поради което съдът прие, че подадената по пощата на 22.04.2025 г. жалба срещу него е подадена в срока по чл.189, ал.8 ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка, т.е. е технически изправно. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени 3 доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено доказателствено средство.

От същите се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 86 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).

Представен е и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента на установяване на нарушението, съгласно член 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата. Следователно мястото на контрол и мястото на извършване на нарушението са категорично установени, включително и с оглед на посочените G P S координати на снимката, представляваща веществено док. средство по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП. Мястото на нарушението е ясно посочено и в обжалвания ЕФ, а именно: гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ до №421, с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Вл. Вазов“, което място съответства на посочените GPS координати.

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП : „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“

4

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до 5 позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, в случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено техническото средство не е в движение или в случаите, в които автоматизираното техническо средство се позиционира върху участък от пътя. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ.

Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което следва да е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство, чиято скорост е измерена от скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се заснемат, вида на автоматизираното техническо средство /преносима система за контрол на скоростта/ и данни за извършена периодична метрологична проверка, обективирана в представения протокол от проверка, издаден от БИМ. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от протокола, приложен по делото, системата за видеонаблюдение е преминала последваща метрологична проверка, установяваща както съответствие с метрологичните характеристики и изисквания, така и годност му за експлоатация към датата на заснемане на нарушението. Представени са и 6 доказателства за одобряване от БИМ на типа на уреда за измерване на скоростта.