Решение № 9795 от 24.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 9795

Варна, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20267050700400 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви „а“, „в“ – „е“ и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия Регламент (Наредба № 4 от 25.10.2024 г.).

Образувано е по жалба от Л. В. Л., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. Д. С.. С. с посочен съдебен адрес [населено място], [улица], ет.*, ап. *срещу Решение № 13-265-РД/194 от 11.11.2025г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с което е постановен отказ от финансиране по заявление за подпомагане № 070225/800905/113661/91806 по интервенция „II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) на Република България за периода 2023-2027 година. С жалбата административният акт се оспорва като незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се също, че в хода на производството органът неправилно е установил фактите – оспорва основният аргумент на ответника, посочен от него като основание за издаване на оспореното Решение, а именно, че не е допустим кандидат за участие в конкретната интервенция с оглед на обстоятелството, че, съобразно данни от регистри на БАБХ, оспорващият Л. Л. е имал регистриран животновъден обект (ЖО) с № 9160-0009р. Девня за периода от 17.08.2008г. до 30.12.2022г. Счита, че тези неправилни установявания са довели до формиране на неправилни изводи, съответно - неправилно е приложен материалният закон. Твърди, че при провеждане на административното производство са нарушени основни принципи в административното право, каквито са принципът на истинност и този за служебното начало, закрепени от законодателя в чл. 7 и чл. 9 от АПК. Въз основа на посочените аргументи моли съда да отмени оспореното Решение на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ като незаконосъобразно. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна – Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Варна, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.02.2025г. от Л. В. Л., [ЕГН] е подадено заявление за подпомагане с рег. № в СЕУ 070225/800905/11366/91806 и ИД № 03/Д.3/01/000286 в И. по интервенция „II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) на Република България за периода 2023-2027година. Към заявлението е приложен бизнес-план, от който е видно, че началният икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) е 38 017,91 ( тридесет и осем хиляди евро и деветдесет и един евроцента). Във формуляра кандидатът е посочил, че предвижда с участието си в интервенцията да увеличи икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО към периода за проверка изпълнението на бизнес-плана чрез планирано увеличаване с 20 (двадесет) декара на обработваните от него площи, засети със слънчоглед, и с увеличение с 15 (петнадесет) декара на площите, засети с пшеница – СПО 2594,81 евро (Раздел „Критерии за оценка“ – четвърта колона от ляво надясно – л. 62 от делото). Посочен е в същия формуляр, че към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес-плана предвиждането е икономическият размер на стопанството на заявителя (измерен в СПО) да е 40656,18 евро.

Бизнес-планът обхваща пет стопански години – стопанската година, в която е подадено заявлението 2024г. -2025г., 2025г. – 2026г., 2026г. – 2027г., 2027г. – 2028г. и 2028г. – 2029 година.

В Раздел „Текущо състояние на земеделското стопанство към дата на кандидатстване“ Л. Л. подробно е описал земеделските имоти, в които извършва дейността си – 50 на брой, находящи се в землищата на [населено място], община Ветрино, на [населено място], община Девня и на [населено място], община Девня. Общата площ на обработваемата от заявителя Л. Л. земя е 534,266 декара. В Раздел А.3 от формуляра - „Налични животни по видове“, няма посочени такива.

Във връзка с обработката на заявлението на Л.В. Л. от служители на ДФЗ на 20.05.2025г. е извършена проверка на място, резултатите от която са отразени в приложения към административната преписка Контролен лист. Заключението на проверяващите е, че е налице съответствие между декларираните от заявителя данни за СПО с установеното при посещението на място. Това обстоятелство е надлежно отразено от органа и в електронното досие по заявката в И. – Регистър.

При проверка на заявлението ответникът е извършил справка в „Регистър животни и пчелини“ на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в И., при която е установено, че в периода от 17.08.2008г. до 30.12.2022г. кандидатът е имал регистриран животновъден обект (ЖО) с № 9160-0009 в [населено място], община Девня, област Варна, за който липсва информация в подаденото заявление.

С оглед горната констатация до заявителя Л. Л. е изпратено уведомително писмо изх. № 13-265-6500/118 от 14.07.2025г., с което от същия е изискано обяснение относно регистрацията и дейността на посочения ЖО – колко и какъв вид животни са отглеждани в него, копие от документ за собственост и/или копие от документ за ползване на същия и др.

За изясняване на обстоятелствата относно посочения в уведомителното писмо животновъден обект на 18.07.2025г. заявителят е внесъл в Областна дирекция – Варна на БАБХ молба вх. № ЗЖ-4319. В отговор е получено писмо изх. № ЗЖ-4319 от 22.07.2025г., в което е посочено, че при извършена справка в Интегрираната информационна система на БАБХ Вет ИС е установено, че за лицето Л. Л. с посочено ЕГН, съответстващо на ЕГН на заявителя, съществуват записи за вписан животновъден обект и животни, който ЖО към датата на изготвяне на писмото е неактивен и няма налични животни. Изрично е посочено, че за същото лице няма издадено от ОДБХ – Варна Удостоверение за регистрация на животновъден обект по реда на чл. 137 от ЗВМД.

На 25.07.2025г. оспорващият Л. Л. е изпратил отговор на уведомителното писмо, в който отново заявява, че никога не е купувал, гледал и продавал животни и не е получавал подпомагане по програми на ДФЗ за животновъдство. Към писмото-отговор е приложено копие от писмото на ОД – Варна на БАБХ.

При горните фактически установявания и на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Наредба № 4 от 25 октомври 2024г. и във връзка с т. 2.2 и т. 3 и от I „Критерии за допустимост на кандидатите“ от раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициенти“ от Условията за кандидатстване по интервенция II.Д.З. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от СПРЗСР 2023-2027г., заявление за подпомагане с peг. № ОЗ/Д.З/01/000286 в И. и СЕУ № 070225/800905/113661/91806, подадено от Л. В. Л. е получило пълен отказ от финансиране, обективиран в Решение за отказ № 13-265-РД/1 94 от 11.11.2025година. Основният аргумент, посочен от органа като основание за постановяване на отказа, е резултатът от извършената справка в „Регистър животни и пчелини“ на БАБХ, според която в периода 17.08.2008г. – 30.12.2022г. кандидатът е имал регистриран животновъден обект с № 9160-0009 в [населено място], като за периода от 17.08.2008г. до 09.05.2015г. в обекта са отглеждани шест броя едри преживни животни, а за периода от 10.05.2015г. до 30.12.2022г. е отглеждано едно говедо.

За издаване на административния акт кандидатът е уведомен на 11.11.2025г. чрез Системата за електронно управление. Предприето е оспорването му по съдебен ред.

За установяване на релевантните факти по същество на повдигнатия правен спор съдът е изискал от БАБХ, като трето неучастващо лице, цялата документация по регистрацията, воденето и закриването на животновъдния обект в [населено място], за който се счита, че е стопанисван и управляван от заявителя Л. В. Л.. В отговор е постъпило писмо рег. № Ю-224 от 20.04.2026г. (л. 44 и 45 от делото), като в същото е посочено, че в Интегрираната информационна система (ИИС) на БАБХ – ВетИС има регистриран ЖО с № 9160-0009 в [населено място] с посочени конкретни координати. Изложено е в писмото, че в ИИС на БАБХ има сканиран и прикачен документ от 09.05.2015г. , съставен от д-р Т. И. на длъжност официален ветеринарен лекар за община Аврен и Девня и от доктор С. С. – регистриран ветеринарен лекар, в който документ изрично е посочено, че в ЖО с № 9160-0009 няма налични животни и преминава в лично стопанство. Посочва се, че Л. В. Л. е записан в регистрите като собственик, считано от 17.08.2008г. до 30.12.2022г. Този животновъден обект е служебно закрит от фирмата, която поддържа операционната система ВетИС, като е отбелязан в системата, че обектът е неактивен и че собствеността на лицето е прекратена, считано от дата 30.12.2022 година. Няма данни за регистрация на посочения обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В писмото са представени изображения от информационната система, с която към настоящия момент оперира БАБХ, както и от предходната такава. Посочва се, че в полетата с данни за регистрация „Регистрация на обекта:/Регистрации на ОЕЗ:“ е записано в полето Номер – „(служебен трансф.)“ с вид „Удостоверение за регистрация“, създаден от Националната ветеринарномедицинска служба и с дата 06.02.2003. Тези данни са прехвърлени служебно от предишната информационна система „Wold Vet“ на БАБХ.

По настояване на оспорващия и неговия процесуален представител пред съда, като доказателства, са събрани гласните показания на Ж. Л. Л. – дъщеря на оспорващия Л. В. Л.. Пред съда свидетелката заявява, че нейният баща е производител-земеделец. Работи и като багерист във ВиК-дружеството. В земеделската си дейност се занимава с отглеждане на зърнени култури – слънчоглед, пшеница. Заявява, че от около 3-4 години помага на баща си с чисто административната част от дейността му на земеделски производител. Категорично заявява, че баща й никога не се е занимавал с животновъдство. Спомня си, че баща й разбрал, че на негово има или е имало регистриран животновъден обект през септември – октомври 2025година. В тази връзка лично тя е водила кореспонденцията на баща си с БАБХ и МЗХ, но, според свидетелката, тези институции действали твърде бавно. На някои от изпратените писма все още нямало получени отговори. На въпроси на процесуалния представител на ответника отговаря, че нейният баща се занимава със земеделие от доста време. Не може да посочи конкретно от колко години, но заявява, че от 3-4 години този бизнес „се води на негово име“. Преди това същият се е водил от нейния дядо – баща на баща й. Твърди, че животновъден обект никога не е бил нито откриван, нито закриван от нейния баща.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, което е адресат на спорения административен акт, поради което разполага с правен интерес да го оспори. Жалбата е подадена в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.