Определение № 2827 от 17.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2827 гр. Варна, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100501065 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. В. И., ЕГН **********, срещу определение №4229/28.03.2025г. по гр. д. №1744/2025г. на ВРС, 25-ти състав, с което е прекратено производството по делото на ВРС.

В жалбата не са посочени конкретни процесуални основания за отмяна на обжалвания акт, но се изразява несъгласие с него по следните причини:

Пред ВРС е било поискано установяване нищожността на АУДЗ, издаден на 10.02.2017г. от д-я МДТ при Община Варна, като основание за провеждане на изпълнително производство срещу ищеца, тъй като актът не бил връчен на адресата до 10.01.2023г., а при връчването му на тази дата задължението по него вече било доброволно заплатено (на 25.10.2019г.). Интересът от иска се свързвал с висящото срещу ищеца-длъжник изпълнително дело за събиране на задължението му по АУДЗ от 10.07.2017г. Актът не бил обжбалван, защото не бил връчен преди да бъде образувано изп. дело, а при първото му редовно връчване на ищеца на 10.01.2023г. дългът по него бил изплатен. При известен постоянен адрес не било изпълнено задължението по гл.6 от ДОПК и чл.18а, ал.8, т.1 от АПК, което било доказано от издателя с липсващо доказателство за връчване. По тези причини моли за отмяна на обжалваното определение и за продължаване на делото пред ВРС за продължаване на производството „по исковата молба”.

По арг. от чл.129, ал.3, изр.2 от ГПК препис от жалбата не е изпращан на насрещната и неконституирана до момента страна по делото.

1

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба със следните твърдения и искания: Срещу ищеца бил издаден ... на осн. чл.107, ал.3 от ДОПК вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ за задължение от 539,84лв., като длъжникът не е участвал в производството по издаването. Актът не бил връчен на адресата до 10.01.2023г., когато бил получен чрез съдебно удостоверение. Въпреки това на 27.04.2018г. Община Варна подала молба до ЧСИ Н. Г... за образуване на изп. дело въз основа на „влязъл в сила на 18.04.2018г. АУДЗ № МД-АУ-14.11-1”.

Образувано било изпълнително дело №20187160401156 за сумата общо 918,93лв., по което на 30.07.2018г. ищецът-длъжник получил ПДИ. Той посетил Община Варна и уведомил публичен изпълнител Д. М..., че е започнал доброволно изпълнение и че АУДЗ не бил връчен и така бил нищожно изпълнително основание. Отправил молба до взискателя да поиска прекратяване на образуваното изп. дело, но публичният изпълнител не предприел действия за прекратяване на изп. д. № 56/2018г. На 10.06.2022г.

Община Варна поискала прекратяване на изп. д. на осн чл.433, ал.2 от ГПК поради плащане от длъжника на задължението по АУДЗ. Молбата била близо три години след погасяването на задължението (на 25.10.2019г.). До подаване на настоящята искова молба ЧСИ Н. Г... не е прекратил изп. дело, а в периода от 19.08.2022г. до 20.01.2023г. от запор върху трудово възнаграждение събрал сума от 2239,99лв., която нямало доказателства дали е била преведена на взискателя. Възникналото „процесуално правоотношение” между Община Варна и длъжника И. не е прекратено. Въз основа горното моли да бъде „установено, че издаденият на 10.02.2017г. АУДЗ не е бил връчен” и поради това бил „нищожно изпълнително основание”.

С разпореждания от 18.02.2025г. и 13.03.2025г. ВРС е дал указания на ищеца относно редовността и интереса от предявения „иск” с предупреждения за последиците при неизпълнение, включително с указания за възможността за ползване на безплатна правна помощ от ищеца.

С двете уточняващи молби не са внесени съществени уточнения на вида, характера, обстоятелствата и петитума на иска или исковете. С втората от тях ищецът е оспорил приетото от ВРС противоречие в част от твърденията, като е потвърдил петитума на „иска“ както следва: „да приемете за установено, че при доказано невръчване“ на акта „установеното с АУДЗ правоотношение по ЗМДТ не поражда за ответника Община Варна валидно изпълняемо право, а АУДЗ е нищожно изпълнително основание“ (л.45 от делото на ВРС).

С обжалваното определение производствтото по делото е прекратено.

2

При така поддържаните след двукратни указания на съда по редовността петитуми на предявените „искове” не може да се направи извод за тяхната редовност и допустимост, по следните съображения:

Разпоредбите на чл.127 от ГПК, в т.ч. тези на ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, са императивни по своя характер и целят дефинирането на ясен и подлежащ на разглеждане по реда на ГПК гражданскоправен спор по смисъла на чл.14, ал.1 от ГПК. Така съгласно чл.127, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е длъжен да посочи обстоятелствата, на които основава искането, тоест житейските факти, които го обосновават, но които са пряко относими към съществените елементи на спорно материално право. Съобразно чл.127, ал.1, т.5 от ГПК ищецът е длъжен да посочи какво точно е искането, с което сезира съда, като редовен петитум е този, който съдържа ясна и пълна индивидуализация на спорното материално право. Безусловно е необходимо основанието и петитумът по смисъла на т.4 и т.5 да съответстват както помежду си, така и на допустим за разглеждане спор между равнопоставени правни субекти, само в които случаи искът може да бъде разгледан от съда. В останалите случаи производството следва да бъде прекратено, което не препятства повторното му образуване, вече при яснота на спорното право съобразно изложеното.

В ГПК липсва норма, която да предвижда възможност за разглеждане на гражданскоправен спор с предмет „установяване невръчването на АУДЗ” и/или „установяване, че правоотношението по АУДЗ не поражда изпълняемо право“ и/или нищожност на акт „поради невръчването му”. Така предявените пред ВРС искания съставляват на практика искания за установяване на факти с правно значение по смисъла на чл.124, ал.4 от ГПК, но исково производство на това основание се допуска само в случаите, изрично предвидени в закон, сред които настоящият не е. Отделно този ред за защита се прилага само при липса по принцип на друг такъв за страната, но и което не е налице в случая, защото за „ищеца“ и адресат на АУДЗ е била налице възможността за обжалване на въпросния акт, най-късно считано след твърдяния момент на първо връчване - 10.01.2023г., от който момент до подаване на исковата молба са изминали над две години, като сроковете за обжаване на акта (ако хипотетично това би бил предмета на искането) отдавна са изтекли. Това дискредитира редовността и допустимостта на „иска“.

Отделно по делото се сочат едновременно твърдения: за пороци на адм. акт като изпълнително основание; за незаконосъобразно учредено (в началото) и развиващо се досега (въпреки плащането) изпълнително производство; за недължимост на изпълняемото право; за бездействие на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство; и други, всяко от които навежда на различна по вид и характер защита от заявената от ищеца. Въпреки двукратно дадените указания исковата молба не е приведена в редовен вид и не съдържа логически последователно излагане на факти, на които се основава иска, които съвкупно да бъдат относими към предявеното за защита материално право, подлежащо на разглеждане по ГПК. Това отново опорочава редовността и респ. допустимостта на производството.

Освен всичко друго, видно от разпорежданията на ВРС по редовността, първоинстанционният съд на два пъти е уведомил изрично ищеца относно 3 възможността му за ползване на квалифицирана и безплатна правна помощ по реда на чл.94 и сл. от ГПК и ЗПП, от което ищецът не се в възползвал. Така ВРС е положил усилия както за привеждане на исковата молба в редовен вид, така и за разясняване на правата на ищеца за правна помощ в тази насока, но въпреки всичко това нередовностите са останали налице.

Колкото до въведените за първи път с частната жалба уточнения, те не следва да се вземат предвид на осн. чл.64, ал.1 от ГПК, а дължимата от ВОС преценка за законосъобразност на обжалвания акт се осъществява с оглед на ситуацията към момента на постановяване на акта на първостепенния съд.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. В. И., ЕГН **********, срещу определение №4229/28.03.2025г. по гр. д. №1744 за 2025г. на ВРС , 25ти състав, с което е прекратено производството по делото на ВРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4