Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1531 от 30.10.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3433/2023
Вид
Решение № 1531
Подписан
30.10.2023
В сила
25.11.2023
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.182, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • параграф 6 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.62 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1531 гр. Варна, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110203433 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. Х. Х. А. от гр. Плевен срещу Наказателно постановление № 23-0819-000991/13.04.2023г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява цялостно несъгласие с обжалваното наказателно постановление. Оспорва приетата в НП фактическа обстановка, а също и компетентността наказващия орган и годността на средството за заснемане, посредством което е счетено за установено нарушението. Намира, че вмененото му нарушение неправилно е квалифицирано като системно по смисъла на §6, т.62 от ДР на ЗДвП. Поддържа, че е нарушено правото му на защита, както и че размерът на наложената санкция е определен незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. А. Х. от ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 21.08.2022г. в 16,32 часа, лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с рег.№ ЕН 8665 КН се движел по бул.“Владислав Варненчик“ в гр.Варна, в посока изхода на града.

Поради движението си с превишена скорост, в района на ресторант „Комитово ханче“ автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –ARH CAM S1-120c511.

След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на жалбоподателя и той бил поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“-Варна във връзка с констатираното нарушение.

На 28.11.2022г. А. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която удостоверил, че на процесните дата и час е управлявал лично автомобила.

Било установено също, че жалбоподателят е наказван за нарушения на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП с ЕФ серия К, №5179565 и ЕФ серия К, № 5700689, влезли в сила в рамките на една година преди датата на извършване на нарушението.

Във връзка с тези констатации на 21.01.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлявал собствения си лек автомобил със скорост 91 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, като нарушението е извършено в условията на системност, в едногодишен срок от влизане в сила на посочените електронни фишове. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя; впоследствие бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 13.04.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 1200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля Б. Н. Б., от приложените като веществени доказателства фотоснимки, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на св.Б. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или 2 необективност у свидетеля, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените показания.

Сред приложените писмени доказателства с най-съществено значение са: разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1-120c511 и фотоснимка (приобщена като веществено доказателство), протокол за използване на АТСС, декларация по чл.188 от ЗДвП (в която жалбоподателят е удостоверил, че лично е управлявал автомобила) и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като в хода на съдебното следствие не са постъпили доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (действащи към момента на издаването на акта и постановяването на НП) реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. н а министъра на вътрешните работи ). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си.

3

Актът законосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като след съответна покана (връчена му лично на 28.11.2022г.), той не се е явил за съставянето му.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

От приложената по делото декларация по чл.188 от ЗДвП се установява, че на 21.08.2022г. около 16,32 ч. жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в гр.Варна. Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120с511 съдът приема за безспорно установено, че на посочените в НП дата и час автомобилът се е движел по бул.“Владислав Варненчик“ в гр.Варна, в рамките на населеното място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща метрологична проверка (видно от приложеното по делото копие на Протокол за проверка № 67-СГ-ИСИС/10.11.2021 г.) и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 94 км/ч.

(видно от данните, отбелязани върху фотоснимката, служебно изискана от съда и приложена към делото). При издаването на наказателното постановление е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 91 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената в НП скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се 4 прилагат общите правила, установени с посочената норма. Поради това следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Надлежно е издирена и приложимата санкционна разпоредба.

Нормата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда специални наказания за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 40 км/ч, какъвто е и процесният случай. Приложена е същевременно и нормата на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, тъй като е счетено, че нарушението е системно. Поради това санкцията в НП е определена като удвоен размер на 600 лева, т. е. 1200 лева, като е наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Легална дефиниция на понятието „системно нарушение“ се съдържа в т. 62 на параграф 6 от ДР на ЗДвП, съгласно която такова е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

От страна на жалбоподателя се оспорва квалифицирането на нарушението като системно, като се твърди, че в наказателното постановление не са описани достатъчно на брой наказания. Доводите са неоснователни. Съгласно константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. В цитираното Тълкувателно решение се посочва изрично, че за да е извършено системно дадено престъпление се изисква наличието на не помалко от три деяния, т.е. три или повече отделни деяния следва да бъдат квалифицирани като престъпление, извършено системно. Доктрината също приема, че признакът „системност“ е налице при три извършени еднородни деяния (Ал. Стойнов-„Наказателно право. Обща част“- „За престъпленията на системно извършване е характерно, че деецът осъществява три или повече еднородни деяния“).

Следователно за да е налице признакът системност, е необходимо нарушителят да е санкциониран по реда на чл. 182 от ЗДвП за две подобни прояви на неспазване на изискването по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , като третото 5 такова нарушение, извършено в едногодишен срок, се явява системно.

Неправилно е изключването на първото нарушение, за което е било санкционирано лицето. Нормата на т. 62 на параграф 6 от ДР на ЗДвП само посочва, че едногодишния срок т е ч е от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Тълкуването на нормата обаче не води до извод, че въпросното първо наказателно постановление или ел. фиш само поставят начало на едногодишния срок и не следва да бъдат отчитани при преценката дали е налице признакът „системност“. За квалифицирането на нарушението като системно е без значение дали лицето е санкционирано с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ. Достатъчно е процесното нарушение да е извършено в едногодишен срок от санкциониране с поне още две влезли в сила НП или ЕФ, с които на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.