Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 03.02.2025, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 517/2024
Вид
Решение № 31
Подписан
03.02.2025
В сила
27.02.2025
Състав
Мариана Момчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 ал. 1 т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 ал. 1 предложение второ · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 55 ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Добрич, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20243230200517 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Д. И. ЕГН **********, чрез адвокат В. К. срещу НП № 23 – 0255 - 000438 от 30.10.2023г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР - Добрич, Второ РУ - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 750.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 18 точки.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

1

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 20.06.2023г. в 15.32 часа в село С., по път *** управлява собствения си лек автомобил марка „*** с наказуема скорост от 106 км/час. Нарушението е установено и заснето с АТСС TFR - 1 - M № 590 с отчетен толеранс на измерената скорост от - 3%.

Водачът е установен съобразно чл. 188 ал. 1 предложение второ от ЗДвП.

Показан му е снимков материал от заснетото нарушение.

Жалбоподателят попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на 20.06.2023г. в 15:32 часа той, е управлявал лекия автомобил с рег. № ***.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, като обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи на писмените доказателства.

Съдът цени с доверие и писмените доказателства по делото като относими към предмета на доказване и съответни както на гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите, така и на приобщеното веществено доказателствено средство и на вещественото доказателство.

Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя.

2

Актът е подписан от съставителя, свидетелите и жалбоподателя, предявен е на жалбоподателя и му е връчен препис.

АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42 ал. 1 от ЗАНН, съответно - чл. 57 ал. 1 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП по безпротиворечив и идентичен начин са посочени времето на извършване на нарушението, лекия автомобил, с който е извършено, населеното място, посоката на движение на автомобила, скоростта му на движение, както и действащото в конкретния пътен участък ограничение на скоростта. Не са основателни възраженията на въззивника, че в НП не е посочено по достатъчно ясен и конкретен начин мястото на извършване на нарушението. От писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, както и от вещественото доказателствено средство, съдът намира, че мястото на нарушението е посочено по достатъчно ясен и конкретен начин, така че да позволи на жалбоподателя да организира защитата си - посочено е населеното място, пътят, отворен за обществено ползване, по който е управлявал автомобила, както и посоката му на движение.

В наказателното постановление са посочени и доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението.

Съдът намира, че са спазени и изискванията на Наредба № 8121з 532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредбата за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.

Авторството на нарушението се установява от попълнената от жалбоподателя декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която той е посочил, че на 20.06.2023г. в 15:32 часа именно той е управлявал лекия автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на ППС от категория "В" в населено място, която водачът не следва да превишава, е 50 км/ч. В случая от всички събрани доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че 3 жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като на 20.06.2023г. в 15.32 часа в село С., по път *** управлява собствения си лек автомобил марка „*** с наказуема скорост от 106 км/час. Нарушението е установено и заснето с АТСС TFR - 1 - M № 590 с отчетен толеранс на измерената скорост от - 3%.

Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината, доколкото жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС със скорост, надвишаваща разрешената за движение в населено място.

В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно чл. 189з от ЗДвП /в сила от 23.12.2021г./ за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км/ч се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая законосъобразно наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 750 лева, както и три месеца лишаване от право да управлява МПС.

И двете административни наказания са в абсолютно определен размер, като определянето им под този размер не е допустимо /чл. 27 ал. 5 от ЗАНН/.

Санкцията е кумулативна, като същевременно в ЗАНН не намира приложение разпоредбата на чл. 55 ал. 3 от НК, която позволява да не се налага предвиденото кумулативно наказание.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е неоснователна и атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

При извода за неоснователност на жалбата, въззивникът няма право на разноски, а наказващият орган не претендира и не доказва такива.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 във вр. с ал.

9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0255 - 000438 от 30.10.2023г., издадено от 4

Началник РУ в ОД на МВР - Добрич, Второ РУ - Добрич, с което на И. Д. И.

ЕГН ********** за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 750.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 18 точки.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5