Решение № 124 от 27.06.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Бургас, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20242000500186 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 162/ 15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2158/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е осъдено ЗК „Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от С.С.П. и К.Д.К. – заедно, да заплати на А. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. с адрес за връчване: гр. Б. - адв. П. В., сумата от 24 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания, вследствие ПТП, реализирано на 19.05.2021 г., в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“, поради нарушаване на правилата на движение, при управлението на лек автомобил марка „Деу“, ДК № ***, предявена като частично вземане от вземане в пълен размер на 55 000 лв., както и сумата от 2438,66 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от 21.06.2021 г. до окончателното плащане и върху главницата за имуществени вреди, считано от предявяване на исковата молба – 14.12.2021 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди и имуществени 1 вреди за горниците над уважените до предявените размери от 50 000 лв. за неимуществените вреди и 3483,80 лв. за имуществените вреди, както и предявената акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на деликта до 20.06.2021 г.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от А. С. С. срещу така постановеното решение, в частта, с която е оставен без уважение искът на въззивника за присъждане на застрахователно обезщетение – за неимуществени вреди над присъдения размер от 24 500 лв. до сумата в размер на 40 500 лв., ведно със законната лихва, начиная от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане; както и за имуществени вреди в размер над присъдения от 2438,66 лв. до 3 483,80 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 14.12.2021 г. до окончателното плащане.

Според въззивника, в обжалваните си части съдебното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, обществения критерий за справедливост и при противоречие със съдебната практика. Моли се за отмяна на решението, в обжалваните части, и присъждане в горния размер на претендираните обезщетения.

Навеждат се оплаквания, че определеният от първостепенния съд размер на обезщетението за действително претърпените морални вреди е в конкретния случай занижен, като не са преценени от съда критериите, въведени с ППВС № 4/1968 г., което представлява отклонение от тази задължителна практика. Не е съобразена, по мнение на въззивника, промяната, настъпила в личния и социален живот, вследствие увреждането.

Оспорва се изразеното в съдебния акт становище на съда за продължителност на възстановителния период шест – седем месеца, като се претендира, че същият е продължил четиринадесет месеца.

Излагат се аргументи, че не са преценени от съда всички последици от уврежданията и негативното им отражение върху живота на въззивника – липсата на работа и доходи за периода на възстановяване, получени белези, невъзможност за свободно придвижване, претърпени две операции, променена походка, болезнена флексия, атрофия на увредения крайник, бъдещи предвидими болки и страдания, и невъзможност за водене на 2 активния живот, който е имал преди инцидента.

Акцентира се на обстоятелството, че при определяне на обезщетението не са отчетени инфлационните процеси, както и актуалните застрахователни лимити.

Оспорват се изводите на съда за доказано съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 30 %. Твърди се, че е налице произнасяне по незаявен от насрещната страна факт, а именно – неправилно спиране в аварийната лента, където е станало процесното ПТП, като се уточнява, че в отговора си застрахователят е заявил възражение за съпричиняване поради участие на въззивника в движението като пешеходец. Излагат се съждения, че спирането извън пътната лента за движение е по причина необходимостта А.

С. и трето за спора лице да попълнят двустранен протокол за получената по време на движение повреда на МПС – счупване на панорамно стъкло.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от ЗК „Б.“ АД, с адрес за връчване: гр. Я. - адв. Г. Д.. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Поддържа се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Въззиваемото дружество изтъква, че присъденото в конкретния случай обезщетение за неимуществени вреди е по-високо, а не по-ниско спрямо установените критерии за справедливост и съразмерност, както и с оглед установените по делото факти и обстоятелства.

Сочи се, че описаните в представената по делото епикриза травми и увреждания не са тежки и не обуславят присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер. Според въззиваемия, не се установява дълъг престой в болнично заведение, а втората оперативна интервенция се е наложила във връзка с отстраняване на част от поставения имплант и представлява част от проведеното лечение.

Настоява се, че целта на обезщетението е баланс между настъпилите вреди и тяхното парично измерение, без обезщетението да представлява средство за обогатяване и изкуствено повишаване на стандарта на живот на увреденото лице.

Застъпва се тезата за правилност на изводите на съда от първа 3 инстанция за наличието на съпричиняване от страна на увредения. Оспорват се твърденията на въззивника за повода за спиране на процесните МПС в аварийната лента и местоположението на излезлите от тях водачи. При позоваване на заключението на приетата по делото САТЕ се сочи, че пострадалият и третото лице са имали обективна възможност за спиране в най-близката отбивка на автомагистрала „Тракия“. Безспорно, според застрахователя, поведението на пострадалия допринася за настъпване на уврежданията, като според свидетеля Димитров в момента на удара отворените врати на автомобилите заемат дясната активна лента за движение, а водачите се намират на разделителната линия между нея и аварийната лента.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в кумулативно обективно съединение пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас претенции за неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивника, като следствие от пътен инцидент, при който той е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или 4 пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – П. И. М..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивникът е отправил до застрахователното дружество на 21.06.2021 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не е получил плащане от застрахователя, е инициирал настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете му са допустими за разглеждане по същество.

Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото, необжалвано от него, първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, с която претенцията за обезщетение за неимуществените вреди е уважена в размер на 24 500 лв., както и тази за имуществени вреди в размер на 2438,66 лв. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта.

Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху справедливия 5 размер на обезвредата и наличието на съпричиняващо поведение на пострадалия спрямо собственото му увреждане, основание за намаление на обезщетението, дължимо на правоимащото лице.

За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение, решаващият съд е необходимо да вземе предвид начина на извършване на противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и интензитета на претърпените от въззивника болки и страдания; прогнозата за възстановяването му; причинените му неудобства в тяхната пълнота; неговата възраст. Тези критерии, въведени със задължителна сила с указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за общественоикономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.

От разпита на свидетелите С.а и А. се установява интензитета на негативните изживявания на въззивника, както непосредствено след произшествието, така и във времето, болките и страданията, съпътстващи уврежданията и предприетите медицински интервенции, ограниченията в ежедневната рутина и невъзможността за самообслужване в определен период; загубата на трудова активност.

В настоящия случай, от ангажираните в производството доказателства – съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и свидетелски показания, се установява, че вследствие инцидента въззивникът е получил следните увреждания: луксация на дясна глезенна става; вътреставна полифрагментарна фрактура на тибията, фрактура на фибулата; оперативно лечение – открита репозиция на фрактурите на фибулата и тибията под рентгенов контрол, с поставяне на остеосинтеза; последваща екстракция на два броя винтове. Претърпял е болнично лечение. Общият възстановителен период е преценен от експерта като възлизащ на шест-седем месеца, като е съпроводен с болкови усещания. Проведеният актуален преглед на 6 въззивника е показал пълна консолидация на наранените кости; видима атрофия на мускулатурата на дясната подбедрица; надлъжен оперативен цикатрикс с дължина от 20 см по вътрешната повърхност на дясната подбедрица; болезнена екстензия на стъпалото на 50 % в дясно и флексия на 10 %. Пострадалият е съобщил за болки в глезена при натоварване и продължително стоене прав, както и оток и невъзможност да кляка. И към момента на прегледа придвижването на лицето е с две патерици.