Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 30.03.2020, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 29/2019
Вид
Решение № 103
Подписан
30.03.2020
В сила
01.06.2020
Състав
ДИМО ВЕНКОВ ЦОЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 103/30.3.2020г. гр. Девня

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ при протоколист Светла

Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №29/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК.

Ищецът „Профи

Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, твърди, че на 25.10.2012 г. е сключил Договор за револвиращ заем №********** с ответника М.Г.С., ЕГН **********. Твърди, че договорът е сключен при посочени от ответника параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем”. Съгласно т.2 от Общите условия това е молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или по-нисък размер, одобрен от кредитора, като параметрите на сключения договор за револвиращ заем са: общо задължение по договора: 2877.59 лв, включващо: сума за изплащане на заема: 700.00 лв; срок на заема: 48 месеца; размер на вноска: 59.00 лв; дата на погасяване: 18-и ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %): 99.04; годишен лихвен процент: 144.90; лихвен процент на ден: 0.27. Твърди, че договорът е подписан при Общи условия които са неразделна част от договора, предадени на ответника при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва (бук. „б" от ДЗР). Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 25.10.2012 г. превел парична сума в общ размер 700.00 лв по посочена от отв. М. С. банкова сметка. ***, че ответникът е поел задължение по договора за револвиращ заем като го е сключил за срок от 48 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер 59.00 лв и падежна дата всяко 18-то число на месеца. Ищецът твърди, че към настоящия момент отв. М. С. дължи сумата 3492.75 лв, представляваща неизплатено задължение по Договор за револвиращ заем №**********, поради което предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу отв. М. С. и образувано ч. гр. дело. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер 3492.75 лв, представляваща неизплатено задължение по Договор за револвиращ заем №**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира и заплащане на направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът чрез особен представител оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Изтъква, че доколкото договорното правоотношение по процесния договор за потребителски кредит е възникнало преди 23.07.2014 г., то за него е приложим чл.10, чл.11 и сл. и чл.22 ЗПК в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, бр.35 от 2014 г., което следва от §13 ПЗР на ЗПК, съгласно който законът в новата му редакция, в сила от 23.07.2014 г., не се прилага за договорите за кредити, сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки.

Нормата на чл.22 ЗПК, в редакцията, обнародвана в ДВ, бр.18 от 2010 г., предвижда, че договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК. В т.VI от договора са отразени голяма част от съществените реквизити на договора, а именно: общия размер на кредита съгласно чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл.11, ал.1, т.8 ЗПК, определен на годишна основа съгласно § 1, т.4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, но не съдържа останалите изискуеми от разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11-12 и т.20 ЗПК реквизити, тъй като липсва клауза относно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план. В договора, след раздел VI с дребен шрифт в т.„Б”, липсва информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; липсва клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване. Твърди, че е налице и липса на съгласие между страните и относно елементите на договора, визирани в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.7 - т.10 вкл. ЗПК, описани в раздел VI от договора, които законодателят приема също за съществени елементи от договора. Съгласно т.2.2 от Общите условия клиента с помощта на кредитен експерт допълва и проверява всички съществени клаузи и данни, с изключение на тези които се попълват от кредитора след одобрение на заема, т.е. безспорно е, че страните по договора са го подписали на различни дати, така датата 24.10.2019 г., в горния десен ъгъл на ДРЗ, като е оставена възможност за дописване с химикал на основните параметри в бланка - договор, която ответникът е подписал, като е попълнил преди да се подпише в т.V от договора само сумата, която иска да получи в заем, максималния срок, в който ще върне заетата сума, максималния размер на месечната вноска и дата на погасяване на вноската по заема, т.е не е бил наясно с конкретния размер на сумата, за която ще бъде одобрен, както и съответно за останалите условия по кредита.

Съобразно действащите за дружеството към момента на сключване на договора Общи условия, договорът се счита сключен след одобряването му, което е станало на 25.10.2012 г., в долния ляв ъгъл на ДРЗ, т.е. към момента на подписване на договора на ответницата не е бил ясен размера на годишния лихвен процент.

Твърди, че ответницата не е била информирана за тези параметри на отпуснатия кредит, което е в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на ГПР, ГЛП, възнаградителната лихва и общо дължимата в края на периода сума за връщане, които са съществени елементи от договора. Твърди още, че ответницата е узнала за точните размери на лихвените проценти едва при получаване на договора с попълнен раздел VI, от която дата договорът се счита за сключен. Заявява, че липсва индивидуално договаряне на разпоредбите по раздел VI от ДРЗ и т.4.4 ОУ към същия договор.

Между страните не е налице постигнато предварително съгласие относно вписаните в договора съществени елементи на договора, посочени в същия, а именно: общо задължение - 2877.59 лв, като е посочен ГПР - 144.90 %, годишен лихвен процент 99.04 %, лихвен процент на ден - 0.27 %, сума на всеки револвинг - 552, договорно възнаграждение при револвинг - 1572, общо дължимо по револвиига - 2124 лв, тъй като тези клаузи на договора не са били нанесени при подписване на проекто-договора и не са били одобрени като параметри от самия клиент предварително, преди да бъде сключен самия договор. Сочи, че не е установено и че при сключването на договора е представен и погасителен план. Излага, че при сключване на процесния договор са нарушени и изискванията, предвидени в чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК, тъй като погасителния план съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Заявява, че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, като в раздел VI „Параметри на договора за потребителски кредит” от процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, лихвен процент за деня.

Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. Заявява, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Отправя възражение за нищожност на клаузата за неустойка на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - накърняване на добрите нрави. Изтъква, че процесният договор е сключен при предварително определени от едната страна - ищецът кредитор, клаузи на договора. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като съобразно ал.2 от същата разпоредба не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Твърди, че не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите, касаещи дължимата неустойка, поради което счита, че същата е нищожна на осн. чл.146, ал.2 ЗЗП, както и счита, че предвидената неустойка е в нарушение и на чл.68г, ал.1 ЗЗП, доколкото самият начин на сключване на договора поставя в изключително неблагоприятно положение потребителят спрямо доставчика, което противоречи на добросъвестността. Заявява, че на това основание така предявеният иск за неустойката от 836.32 лв следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В условие на евентуалност, отправя възражение за нейната прекомерност, на основание чл.92, ал.2 ЗЗД, която счита, че следва да бъде намалена, в случай че не бъде обявена за нищожна. Предвид недействителността на сключения договор за заем заявява, че дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която счита за погасена по давност, поради изтичане на петгодишния давностен срок, съгласно чл.110, вр. чл.114 ЗЗД относно началната дата на давностния срок и с настъпилата автоматична предсрочна изискуемост на кредита на 04.06.2013 г. като начална дата на погасителната давност, предвид твърдението на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и датата за завеждане на настоящия иск.

Видно от приложеното ч. гр. дело №1011/2018 г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от „Профи

Кредит България” ЕООД заявление от 28.08.2018 г., е издадена Заповед №694 от 21.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу кредитополучателя М. С., за сумата: 3494.68 лв, от която 2656.43 лв лавница по Договор за потребителски кредит №5002602317 от 25.10.2012 г., 836.32 лв – неустойка, 1.93 лв – законова лихва за забава за периода от 19.01.2013 г. до 04.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018 г., до окончателното плащане на основание чл.410 ГПК, 119.89 лв обезщетение за разноски по делото, от които 69.89 лв д. т. и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт.

На 25.10.2012 г. между „Профи Кредит България” ЕООД и ответникът М.С. бил сключен Договор за револвиращ заем №********** при отразени параметри на искания заем „до 1000, срок на заема 48, размер на вноска до 84, ГПР %

156.85, даата на погасяване 18“ и параметри на отпуснатия заем „сума на заема 700, срок на заема 48, размер на вноска 59, общо задължение 2877.59, ГПР % 144.90, годишен лихвен процент 99.04, лихвен процент на ден 0.27, сума на револвинг 552, договорно възнаграждение при револвинг 1572, общо дължимо при револвинга 2124“.

Видно от представено извлечение по сметка към договор за потребителски №**********, длъжникът е направил три вноски по 59.00 лв и една вноска от 44.16 лв като след 18.03.2013 г. не са отразени извършени плащания.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор за револвиращ заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, ДВ, бр.53 от 30.06.2006 г., отм., бр.18 от 05.03.2010 г., действащ към момента на сключване на сделката – 30.03.2012 г.