Решение № 194 от 26.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500115 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на Министерство на външните работи /МВнР/, чрез юрисконсулт Т. К. насочена против Решение 4446/23.0.2024 г., постановено по гр.д. № 6179/2023 г. по описа на СГС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл.45 ЗЗД против Л. Я.

Д. за заплащане на сумата от 70 440 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 30.05.2018 г., представляваща обезщетение за вреди, причинени от бездействието на ответницата, в качеството й на *** на Държавен културен институт, изразяващо се в необезпечаване съхранението на паметник-символ на българския принос за спасяването на евреите в Холокоста /предмет на договор от 08.08.2013 г./.

Във въззивната жалба се поддържа и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в противоречие с материалния закон – чл.45 ЗЗД, както и поради необоснованост. Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и неговата цялост и по съществото на спора постанови уважаване на предявения осъдителен иск, както и на искането за заплащане на законна лихва върху претендираната главница.

В отговора на въззивната жалба Л. Д., чрез адв.Г. А. от САК оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното решение.

Въззивникът МВнР е подал и частна жалба срещу постановеното Определение от първоинстанционния съд определение по реда на чл.248 ГПК с № 17932/08.11.2024 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските. Поддържа се неправилност на това определение, поради неговата необоснованост /липса на изложени мотиви относно адекватността на размера на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение/ и се иска отвяната му и по същество намаляване на адвокатското възнаграждение до неговия 1 минимален размер /не е конкретизирано какъв е той/. В отговора по частната жалба насрещната страна оспорва доводите в нея и поддържа правилност на обжалвания съдебен акт.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата инстанция намира за неоснователни, за да достигне до този извод въззивната инстанция взе предвид следното:

СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД от МВнР против Л. Я. Д., с който ищецът е поискал ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 70 440 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 30.05.2018 г., представляваща обезщетение за вреди, причинени от бездействието на ответницата, в качеството й на *** на Държавен културен институт, изразяващо се в необезпечаване съхранението на паметник-символ на българския принос за спасяването на евреите в Холокоста /предмет на договор от 08.08.2013 г./.

Твърдяло се е в исковата молба ответницата да е изпълнявала длъжността *** на Държавния културен институт /ДКИ/ към Министъра на външните работи, който е със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка.

ДКИ, в качеството си на възложител, представляван от ответницата, като ***, сключил на 08.08.2013 г. договор с „Арт Студио-М. Ц.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, с който му било възложено изработването на паметник – символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста, както и монтажа на същия в Израел.

Договорът съдържал клауза транспортирането на паметника до Израел да бъде организирано от възложителя ДКИ. Твърдяло се е след изработването на паметника и приемането на изработеното от възложителя ДКИ, същият да е оставен на склад в леярната, в която е изработен, находяща се в с. Брестовица, обл. Пловдив. За същия Д., като *** на ДКИ, не предприела никакви действия за обезпечаване съхранението му, с което виновно нарушила задълженията си по трудов договор. През м. ноември, 2017 г., служители на ДКИ констатирали, че паметникът не е в своята цялост, поради значителния престой на открито.

От него били останали само части, негодни за възстановяване.

Твърди се, че с бездействието си, ответницата не е изпълнила служебните си задължения, като е допуснала изработената вещ да погине.

През 2018 г . МВнР провело обществена поръчка за изработване на същия паметник, при което бил сключен договор на стойност 66 000 лв. Отделно, ищецът заплатил и 4 400 лв. за поправка на модела, който се използвал за макет при изработването на новата скулптура.

Твърди се горепосочените разходи, извършени от МВнР, да са пряка и непосредствена последица от виновното бездействие на ответницата, поради което и се иска репарирането им от последната.

В отговора по исковата молба Л. Д., чрез процесуалния си представител, е оспорила предявения иск на първо място като недопустим, а в условието на евентуалност - като неоснователен.

Не са оспорени фактическите твърдения на ищеца за обвързването на ДКИ и ответницата по трудов договор към релевантия период от време, въз основа на който Д. и изпълнявала длъжността *** на ДКИ.

Всички останали твърдения са оспорени.

Поддържа се от ответната страна искът, предмет на производството, да е бил вече 2 предявен под формата на граждански иск по НОХД № 753/2020 г. по описа на СГС, производството по което дело приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 27.04.2022 г.

Последната била задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от същото деяние, поради което по образуваното гражданско дело е налице обвързваща съда сила на пресъдено нещо по въпросите за това дали деянието е извършено, дали то е противоправно и виновно.

Наличието на влязлата в сила присъда по цитираното НОХД, в чийто ход е предявен гражданския иск срещу ответницата, макар и неприет за разглеждане в наказателното производство, се поддържа да е отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по настоящето дело.

В условието на евентуалност се поддържа неоснователност на предявения иск, поради отсъствието на елементите от фактическия състав на деликта по смисъла на чл.45 ЗЗД.

Твърди се работодателят на ответницата да е реализирал правата си по съдебен ред, чрез предявяването на иск по чл.207, ал.1, т.2 КТ, уважен с постановено решение по гр.д. № 14831/2019 г. по описа на СГС.

На самостоятелно основание е въведено е възражение за погасяване по давност на правото на ищеца да претендира вреди от поведението на ответницата - бездействие и неполагането на необходимата грижа, доколкото същото е установено през м.ноември 2017 г., поради което и правото на иск за обезщетяване на вреди, произтекли от това поведение, се е погасило преди образуване на производството по делото.

Анализът на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства установява, че с решение № 92 на Министерски съвет от 14.02.2013 г. е приет Национален план за събития и инициативи във връзка с честването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи. Планът включвал и изработване и поставяне на паметници в гр. Тел Авив, Израел и в гр. София, РБългария. В изпълнение на последния се подписал Договор № МС 50/28.02.2013 г. между Администрацията на Министерски съвет и Съюза на българските художници /СБХ/, с който Администрацията на МС възложила на СБХ да организира и проведе конкурс за изготвяне на идеен проект за изработване на паметник-символ за отбелязване на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста. Конкурсът бил спечелен от М. Ц.. С писмо от 31.05.2013 г., изхождащо от Главния секретар на МС на Държавния културен институт /ДКИ/ било възложено в продължение на проведения конкурс и избрания идеен проект да изпълни поръчката. За осъществяването й било предвидено да бъдат отпуснати допълнителни бюджетни средства в размер на 50 000 лева на ДКИ /така текстът на писмото/.

С договор № 14/08.08.2013 г. ДКИ, представляван от *** Л. Д., възложил на „АРТ СТУДИО - М. Ц.“ ЕООД, представлявано от М. Ц., като изпълнител, да изработи паметник символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста, както и да участва при монтирането на произведението в Израел. Договорът бил уговорен като срочен, със срок до 20.10.2013 г., като в него е включена и клауза за прекратяването му след изпълнение на задълженията на страните по него. Договорено е възнаграждение в полза на изпълнителя е в размер на 31 960 лв., като 50 % от сумата следвало да се плати авансово, а останалата част - след изработка на паметника. Изплащането е обвързано и със задълженията на изпълнителя по чл.5 от договора за придружаване на произведението в Израел и съдействие за неговото поставяне.

Въз основа на издадена фактура от 08.08.2013 г. и в изпълнение на задълженията си по договора вложителят ДКИ превел на 12.08.2013 г. в полза на изпълнителя М. Ц. сумата от 16 000 лева. С анекс, подписан на 01.10.2013г., към сключения договор № 14 от 08.08.2013 г.

С анекс от 01.10.2013 г. страните по договора продължил срока за изпълнението му до 10.12.2013 г.

Установява се от приобщените писмени доказателства, че скулптурата била изработена /паметникът бил отлят в леярна в село Брестовица, обл. Пловдив/, като с констативен протокол от 03.12.2013 г., подписан от името на възложителя от Л. Д. и служителите на ДКИ Й. П. и С. К., изработването й е удостоверено. Като резултат от това 3 възложителят изплатил на изпълнителя и остатъка от пълното уговорено по договора възнаграждение.

С друг договор - № 18 от 17.12.2013 г. ДКИ възложил на изпълнителя „АРТ СТУДИО - М. Ц.“ ЕООД срещу възнаграждение от 18 000 лева да транспортира изработения паметник до мястото, което е било предвидено за инсталирането му. Уговореното в тежест на изпълнителя задължение включвало и изработване на транспортна опаковка, застраховка, карго и всички разходи, свързани с транспорта, както и задължение да осъществи монтирането на създаденото произведение в Израел на собствени разноски, при съдействието на ДКИ и Посолството на България в Израел. Срокът за изпълнение на посочените задължения е определен за м.март 2014 г. и бил обвързан с планираното от Посолството на Р България в Тел Авив монтиране и откриване на паметника.

В тежест на възложителя по този договор е поставено задължението за заплащане на уговореното се възнаграждение, както следва: 1/ авансово, в размер на половината от уговореното; 2/ втората част от възнаграждението - след предоставянето на парична гаранция в размер от 9 000 лева.

В деня на сключване на договора - 17.12.2013 г. М. Ц. предоставил на ДКИ банкова гаранция в размер на половината от уговореното възнаграждение, а именно 9 000 лева /протокол от същата дата/, след което ДКИ му изплатил цялото договореното възнаграждение в размер на 18 000 лева.

Според съдържанието на удостоверителния протокол изпълнителят поел и задължението да представи отчет за изпълнение на предмета на договор и изразходването на предоставените парични средства, като приложи разходооправдателни документи.

Страните не спорят, че както в рамките на уговорения срок - м.март 2014 г., така и след изтичането му, действия по изпълнение на задълженията по транспортиране и монтиране на паметника в Израел не са предприемани.