Решение № 79 от 30.06.2026, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Търговище, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500089 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 842 от 31.12. 2025 г., по гр.д. № 2387/ 2024 г. на РС – Разград, съдът прогласява нищожността, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, на договор за аренда на земеделска земя, сключен на 06.10.2014 г. между ЕТ „ММ – М. Й. – А. И.“ с ЕИК 200719503 като арендодател и К. М. Й., с ЕГН ********** като арендатор, поради противоречие с добрите нрави, В ЧАСТТА, в която този договор засяга 1/6 (една шеста) ид.ч., принадлежаща на ищците, от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. К., общ. Лозница: 1. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., с площ от 7005 кв.м., местност „Х.“, земеделска територия, нива, четвърта категория; 2. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., с площ от 10 349 кв.м., местност „Я. К.“, земеделска територия, нива, четвърта категория; 3. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., с площ от 22 638 кв.м., местност „З. Г.“, земеделска територия, нива, трета 1 категория. ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД над уважения размер от 1/6 ид.ч. до претендираните 1/5 ид.ч. като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от С. Х. Й. от гр. Р. и А. Х. К. от гр. Р., против К. М. Й. от гр. Р., иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението и фактическата власт върху 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 7005 кв.м. в местността „Х.", иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението и фактическата власт върху 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 10 349 кв.м. в местността „Я. К.", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория и иска по чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението и фактическата власт върху 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 22 638 кв.м. в местността „З. Г.", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория.

Отхвъля и иска по чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 2031,59 лв. , представляващи равностойността на дължимо арендно плащане за ползване на 1/5 ид.ч. на земеделска земя за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., с площ от 7005 кв.м., местност „Х.“, земеделска територия, нива, четвърта категория; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., с площ от 10 349 кв.м., местност „Я. К.“, земеделска територия, нива, четвърта категория; 3. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., с площ от 22 638 кв.м., местност „З. Г.“, земеделска територия, нива, трета категория) въз основа на отпаднало основание (без основание) за стопанските 2019/2020 год., 2020/2021 год., 2021/2022 год., 2022/2023 год. и 2023/2024 год., с която сума ответникът се обогатил, заедно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното и заплащане.

Срещу това решение, в отхвърлителните части е постъпила жалба от ищците, чрез адвокат Ч.. Излагат се доводи по отношени на иска по чл. 26 от ЗЗД с оглед на начина, по който съдът е определил идеалните части на ищците в наследствения имот и това, че те са общо 1/5, а не 1/6. На следващо място се твърдят процесуални нарушения при преценката на съда относно това кои възражения на ответниците следва да приеме, което е довело до 2 необоснованост на решението и неговата неправилност.

В законния срок е постъпил отговор на жалбата от ответника К. Й., чрез адв. В. Й.. В него жалбата се оспорва изцяло и се споделят напълно изводите на съда. Претендират се разноски.

В съд.зас. жалбата беше поддържана от адв. Ч., а отговорът от адв. Й..

Съдът, като провери доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, намира следното: решението е валидно и процесуално допустимо.

По отношение на едноличния търговец, който е обявен в несъстоятелност решението е допустимо в обжалваната част. Нормата на чл.

637, ал. 1 от ТЗ касае делата, които имат имуществен характер. Съдебната практика непротиворечиво приема, че това на практика са паричните искове.

По делото едноличният търговец, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност, е ответник само по иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, който не може да се определи като имуществен спор. Този иск не влияе на формирането на масата на несъстоятелността и затова разглеждането му е допустимо.

По останалите въпроси по същество.

Спорът от една страна пред въззивния съд се свежда до това какви идеални части от процесните земеделски земи притежават ищците. На следващо място кой владее тези земи и може ли ответникът К. Й. да бъде материалноправно легитимиран да отговоря по иск за предаване на владението. На следващо място налице ли е неоснователно обогатяване на К.

Й., за сметка на ищците – дали е получил нещо без основание, с оглед на отпаднало или неосъществено основание или има разместване на блага – спестяване на разходи или получаване на доходи.

По отношение на иска за прогласяване нищожност на договора за аренда, сключен между двамата ответници. В необжалваната част, с която договорът е обявен за недействителен по отношение на 1/6 идеална част, поради противоречие с морала, решението е влязло в сила, защото не е обжалвано от нито една от страните.

Спорът пред въззивния съд касаеше само отхвърлителната част за разликата между 1/5 и 1/6 идеална част или 1/30 ид. част от земята.

В това отношение въззивният съд още в съд.зас. посочи, че ищците не са 3 представили надлежни доказателства за това, че съпругата на техния общ наследодател, Х. А., починал през 1974 г., е починала и това, че те са нейни наследници, както претендират. В представеното удостоверение за наследници, издадено от Община Л. на 07.11.2022 г., не е посочено, че съпругата е починала, а оттам няма и доказателства за нейните наследници. С оглед датата на раждане на съпругата, тя най-вероятно вече е починала, но дори и това да е така, трябва да има доказателства, че нейните наследници са същите като на съпруга й.

С оглед на това районният съд правилно е изчислил и квотата на ищците в земеделските земи, възстановени на наследниците на Х. А., б.ж. на с. К..

Съдът има още един довод във връзка с неоснователността на иска, тъй като не споделя изводите на районния съд по отношение на това, че договорената цена по арендата е толкова ниска, че противоречи на морала.

Районният съд приема, че цената за година за всички имоти е 15 лв. Видно от договора – чл. 11, цената е 15 лв. за един декар обработваема площ, като за целия период е посочена сумата от 7198,20 лв. Ако цялата земя е била обработваема площ, цената би следвало да бъде около 9000 лв. за целия период, което се доближава много до пазарната оценка по заключението на експертизата. С оглед на това обаче, че решението в тази част не е било обжалвано от ответниците, то съдът няма да развива други доводи в тази насока, прилагайки принципа „Non reformatio in peius“. Обсъждат се само доводите, които биха подобрили положението на жалбоподателя. Но това е още един довод, че искът в тази част е неоснователен.

По отношение на останалите претенции – за предаване на собствеността и владението на идеална част от имотите и заплащане на обезщетение, с оглед неоснователно обогатяване.

Във връзка с тази част от исковата претенция, съдът установи следното:

С решение № 138В на ПК – Л., е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. Х. А, б.ж. на с. К., в землището на с. К., върху процесните недвижими имоти. От удостоверението за наследници се установява, че първоначалният собственик Х. Х. А. е починал на 20.05.1974 г., като към този момент е оставил преживяла съпруга Х. Р. А. и пет деца – И. Х.

Х., И. Х. Х., К. А. И., С. А. К. и Х. А.К.. При наследяване по закон при конкуренция между съпруг и деца, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН, всички наследяват 4 по равни дялове, поради което всяко от лицата е придобило по 1/6 идеална част от процесните имоти. Бащата на ищците, като един от наследниците, е придобил 1/6 ид.ч. Същият е починал на 12.08.2001 г., като наследници по закон са го замествали съпругата му М. М. К. и двете му деца – ищците.

Прилага се отново правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН и неговата 1/6 идеална част се разделя на три равни дяла, поради което всеки от наследниците, включително ищците, е придобил по 1/18 ид.ч. от процесните имоти. Видно от приложените удостоверения, преживялата съпруга на наследодателя е починала на 09.05.2012 г., като нейният дял от 1/18 е наследен от двете и деца – ищците, поради което всеки от тях е придобил допълнително по 1/36 ид.ч. В резултат на двете последователни наследявания всеки от ищците притежава по 1/12 идеална част от всеки от процесните недвижими имоти, а общо двамата – 1/6 идеална част. Както съдът посочи по-напред в мотивите, твърденията, че съпругата на общия наследодател Х. А. е починала и е оставила същите наследници като съпруга си, не са подкрепени от доказателствата по делото.

Не е спорно между страните и това, че част от наследниците на общия наследодател са прехвърлили съсобствените си идеални части на ответника ЕТ „ММ – М. Й. – А. И.". По делото няма доказателства кои са тези наследници и какви идеални части са прехвърлили, но за последното има косвено доказателство (нот. акт от 2018 г.). След прехвърлянето едноличният търговец сключил договор за аренда с ответника К. М. Й., син на собственика на търговеца, за отдаване под аренда на процесните земи, за срок от 15 години, считано от 01.10.2014 год. при уговорена годишна арендна вноска в размер на 15,00 лева на декар обработваема площ, всичко 7198,20 лв. за целия период на договора. Договорът има нотариална заверка на подписите.

На 07.08.2015 г. К. М. Й. предоставил на ЕТ „ММ – М. Й. – А. И." за възмездно ползване 231,753 дка земеделска земя, находяща се в с. К., включително процесните имоти, за срок 15 години. Договорът за аренда е вписан някъде, но какво точно е вписването, не е ясно. Същият няма нотариална заверка на подписите. По него е уговорено, че арендната вноска е 20 кг. за 1 дк. земя за ниви, обработваема земеделска земя, като общата стойност възлиза на 20 858 лв. Не е ясно какъв вид земеделска продукция трябва да се плаща и защо при положение, че арендата е уговорена в натура, има равностойност в левове и то за целия 15-годишен период.

5

По делото като твърдения от страна на ответниците са признати фактите, че арендните вноски са заплатени изцяло.

На 20.09.2018 г. А. К. И. в качеството й на ЕТ„ММ – М. Й. – А. И." дарила на М. К. Й. и А. К. Й. – нейни внуци и деца на ответника К. Й., 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 7005 кв. м., местността „Х.", 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 22 638 кв. м., местността „З. Г." и 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 10 349 кв, м., местността „Я. К.", за което е съставен приложения по делото нотариален акт за дарение – това са процесните земеделски земи.

По делото не е оспорено обстоятелството, че е налице родствена връзка между ЕТ и ответника К. М. Й.. Последното се потвърждава от справка за родствените връзка чрез ЕИСС.

Според заключението по назначената експертиза пазарната арендна вноска за 1/5 от процесните земи за процесуалния период 2019 – 2024 г. е в общ размер 2031,59 лв. (две хиляди тридесет и един лева петдесет и девет стотинки). Арендните вноски по стопански години за процесните имоти са: за 2019/ 2020 год. – 439,91 лв.; за 2020/ 2021 год. – 327,93 лв.; за 2021/ 2022 год.

– 415,92 лв.; за 2022/ 2023 год. – 423,92 лв.; за 2023/ 2024 год. – 423,92 лв.

По правните изводи:

По предявените искове по чл. 108 ЗС.

Традиционно ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е вещен иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик за предаване на владението върху недвижим имот, но също така и за предаване на владението на идеална част от съсобствен недвижим имот, предявен срещу друг съсобственик.