Решение № 260184 от 25.01.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ при участието на секретаря Нина Светославова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 9376 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 06.07.2020г., постановено по гр.дело № 64081/2019г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове предявени от К.Л.Д. *** дирекция на вътрешните работи /СДВР/, както следва: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1 598 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца К.Л.Д., в която са релевирани оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон.

Конкретно се твърди неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че в специалния закон – ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по приложението му не се предвиждало увеличение на часовете положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време. Счита, че въпреки липсата на изрична уредба през процесния период за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, то тази празнота следвало да се бъде преодоляна със субсидиарното приложение на друг акт – Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ – чл. 9, ал. 2.

Нещо повече, тази празнота била изрично уредена в чл.

187, ал. 4 ЗМВР, която разпоредба предвиждала, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Липсата на изрична норма през процесния период не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен /каквато изрична забрана би била и противоконституционна/, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР и при липса на специални норми, то следвало да се приложат общите правила, т. е. да се приложи субсидиарно НСОРЗ, като приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1, 143. В тази връзка следвало да се имат предвид и принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГК. В противен случай държавните служители в МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Освен това субсидиарно приложение имал и ЗДСл

– чл. 67, ал. 3. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време работодателят отчитал работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период – в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период била надвишена, щял да се отчете извънреден труд – часовете, получени над определената норма часове /след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.

9. ал. 2 НСОРЗ/ били извънреден труд. ЗМВР и ЗДСл не регламентирали нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта, при 5-дневна работна седмица, както и нормалната продължителност на работното време през нощта, както това било сторено в чл.

140, ал. 1 КТ – нормалната продължителност на работното време през нощта била до 7 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица – до 35 часа. Тази продължителност следвало да е приложима и за смесената работна смяна, която включвала дневен и нощен труд, каквато била тази при работа на 12 часови смени. Посочените норми не регламентирали обратното, т.е. че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 40 часа, респ. 8 часа. В чл.

187, ал. 1 ЗМВР било установено нормалното работно време, като продължителността била установена е оглед на дневната, а не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в КТ. Не можело да се приеме, че в чл.

187. ал. 1 и 3. изр. 4 ЗМВР била установена по-голяма нормална продължителност на работното време през нощта на тази категория държавни служители в МВР. По своята правна същност тези норми установявали ограничение на средното работно време за тази категория служители, които полагат нощен труд от 8 часа за всеки период от 24 часа. Следователно не била изключена трансформацията на положени часове нощен труд в дневен с коефициент 1, 143. В ЗМВР липсвала разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време на 8 часа. Нормата на чл.

188. ал. 2 ЗМВР изрично предвиждала, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22. 00 и 6. 00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Последната намирала израз в правото на тези служители да полагат нощен труд при условията, предвидени в КТ, а това означавало, че по отношение на тях била приложима нормата на чл. 140 КТ. На следващо място сочи, че работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислявало сумирано за тримесечен период – чл.

187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време било форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазвала средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай бил тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не била еднаква, поради което за работодателя не съществувало задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР било 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.

187, ал. 1 ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни е коефициент 1, 143 и за тях се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се превишавал 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма часове /след превръщането на нощните часове в дневни по реда чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ/, били извънреден труд – арг. от решение № 540 от 07.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV ГО. В тази насока били и принципите, залегнали в Директива

2003/88/EО. Ако се приеме, че правилата на НСОРЗ не следва да се прилагат, то би се стигнало до неравно третиране между служителите по трудово правоотношение, които полагат нощен труд и служителите в системата на МВР. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им претендирани размери.

Насрещната страна в производството С.Д.НА В.Р. /СДВР/ оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Поддържа, че не е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време на държавните служители в МВР и не следва субсидиарно да се прилага НСОРЗ. За процесния период законодателят нормативно бил регламентирал различна времева продължителност /норма/ за полагането на нощен труд. За държавните служители по ЗМВР – чл.

142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил и ищецът, нормата била 8 часа от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. – чл.

187, ал. 1, З и 9 ЗМВР и и чл.

3, ал. З от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Т. е нормата за полагането на нощен труд за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 ЗМВР била законодателно определена на 8 часа. За работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, времевата продължителност /норма/ за полагането на нощен труд била 7 часа от 22. 00 ч до 06. 00 ч. /8 часа /, съгласно чл.

140, ал. 1 КТ. – нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Т. е двата нормативни акта регламентирали различна по времетраене продължителност /норма/ за полагането на нощен труд. Съответно редът за организацията и разпределянето на работното време, се определяли с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. – чл. 9 и 187

ЗМВР. Нощният труд като допълнително възнаграждение по смисъла на чл.

179, ал. 1 ЗМВР, се определял с Наредба № 8121з-908/14.08.2018 г., а техния размер – със заповед на министъра на вътрешните работи /чл.

179, ал. 2 ЗМВР/. През процесния период били издадени заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. /Обн. ДВ. бр.

98/08.12.2017 г./ на министъра на вътрешните работи, с които бил определен размера на нощния труд – 0. 25 лв. на час, който бил заплатен на ищеца с месечното му възнаграждение, за което нямало спор по делото. Редът за заплащане на нощния труд по ЗМВР и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. бил различен от този за заплащане на нощния труд на работниците и служителите по трудово правоотношение, за които се прилагала общата НСОРЗ

– чл. 9, ал. 1, 2 и 3.

Съгласно последните, нощните часове се преизчислявали /превръщали/ в дневни чрез умножаване с коефициент 1. 143. Това се правело с цел да се определи така възнаграждението на работника или служителя – когато той работел 7 часа през нощта, получавал трудово възнаграждение за 8 часа. Т. е. нощните часове се превръщали в дневни и за същите тези часове се заплащало допълнително възнаграждение – чл.

8 НСОРЗ. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към го нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8:8, различно от това по Кодекса на труда, където било 7:8 и законодателят го приравнявал с коефициент 0.

143. Причината за въвеждането на различна времева продължителност /норма/ за нощен труд по двата закона можело да е различна, но безспорно тя била определена изрично от законодателя. На следващо място сочи, че не следвало да се преобразува и заплаща труда, положен през нощта, като извънреден. Двете правни категории били различни като основания, имали различно естество, ред и размер за заплащане. Нощен бил трудът, положен през тъмната част от денонощието между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., а извънреден труд бил трудът, съгласно чл.

143, ал. 1 КТ. Извънреден труд бил налице само ако работниците и служителите действително работели извън установеното за тях работно време. В разглеждания случай трябвало да бъде приложен ЗМВР и подзаконовата му уредба, който закон бил специален по отношение на КТ и общата нормативна уредба, които регулирали обществените отношения по трудови правоотношения. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.