Акт от 14.02.2023, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3 гр. Габрово, 14.02.2023 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА и секретар Радослава Райчева, като разгледа докладваното от съдия Кирова адм. дело № 250 по описа за 2022 година на

Административен съд – Габрово и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Делото е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд – Габрово жалба с вх. № СДА-01-2189/21.12.2022 г., подадена от Я.А.А. ***, с ЕГН **********. Оспорва се заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-5243/02.12.2022 г., издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен /РДАА/, с искане за нейната отмяна като незаконосъобразна, сочат се и доводи за нищожност.

С атакуваната заповед на основание чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил № 1010528. Мярката е наложена за срок от една година и за това, че на 09.11.2022 г., като водач на лек таксиметров автомобил - негова собственост, А. е извършван таксиметров превоз на посочено в заповедта лице – ***, без да е включил таксиметров апарат.

Видно от разписка, съдържаща се в ЗППАМ, заповедта е връчена лично на адресата на 07.12.2022 г., а жалбата против нея е подадена по пощата на 12.12.2022 г.

/клеймо на пощенски плик – л. 5/, чрез органа издал оспорения акт и надлежно регистрирана при него с вх. № РД-14-5243/1/ от 14.12.2022 г.

Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП, поради което същата подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.

Според жалбоподателя оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при липса на компетентност, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че нарушението не е безспорно установено, като в хода на извършената проверка не било изяснено с предвидените в АПК доказателствени средства немаловажно обстоятелство, а именно липсата на уговорка за плащане. Между водача и пътника не било уговорено плащане за извършения превоз, поради което не е налице материалноправното основание по чл.

106, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП за издаване на процесната заповед, а административният орган е изградил извода си, без да се съобрази с дадените в закона легални дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“, не е взел предвид и характеристиките на договора за превоз като двустранен, възмезден и неформален.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с редовно упълномощен адвокат, който заявява поддържане на жалбата. В нея, както и в пледоарията по същество, основен довод е, че между водача и превозваното от него лице не е имало уговорка за плащане, респ. пътникът не е заплатил никаква сума за тази услуга. Прави се искане за отмяна на оспорения ИАА и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по делото – директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, в качеството му на орган, издал процесната заповед, не се явява и не се представлява. В писмото, придружаващо административната преписка, същият сочи, че атакуваната заповед е съобразена с материалните и процесуални правила при издаването й, поради което моли тя да бъде потвърдена. Релевира възражения за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните по делото и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.

168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На

09.11.2022 г., около 7:30 ч., в гр. Габрово, на ул. „***, при извършване на проверка за спазване разпоредбите на ЗДвП, ЗАвтП, и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектори при РДАА – Плевен са установили, че Я.А. извършва таксиметрова дейност със собствения си лек таксиметров автомобил марка ***, категория М1, същият приведен в работно състояние и попълнен пътен лист за деня № 24/09.11.2022 г., като превозва един пътник – ***, без да е включил електронен таксиметров апарат с фискална памет /ЕТАФП/, видно от зелената светлина на предно обзорно стъкло. Това е прието за административно нарушение по чл. 38 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта, поради което извършващият проверката инспектор при РД АА – Плевен е съставил на Я.А.

АУАН, рег.№ 329809/ 09.11.2022 г., редовно връчен на същата дата, без вписани възражения от страна на адресата. С акта е иззето и удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил /УВЛТА/, рег. № 1010528, поверено за пазене на РДАА – Плевен.

Предвид съдържащите се в цитирания акт констатации и на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, директорът на РДАА – Плевен е издал оспорената в настоящото производство заповед № РД-145243/ 02.12.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка, като за срок от една година на Я.А.А. е наложена мярка по чл. 106а, ал.

1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП – временно отнемане на удостоверението му на водач на лек таксиметров автомобил, поради извършване на таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

В рамките на осъществявания съдебен контрол се извършва проверка относно законосъобразността на прилаганите принудителни административни мерки, а именно: компетентност на органа, прилагащ ПАМ, наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на мерките, спазване на процесуалните правила и съответствие с целта на закона.

При преценка относно компетентността на органа, издал оспорената заповед, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.

107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В тази връзка, ответната страна е представила по делото заповед № РД-01-553/ 23.11.2021 г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/ е упълномощил изброени в седем точки длъжностни лица, сред които по т. 4 фигурира и директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед, като издадена при липса на компетентност, по следните съображения:

Делегирането на компетентност по своята правна същност представлява упражняване на чужда компетентност чрез нормативно предписана възможност на притежателя на компетентността да вмени определени свои правомощия на друг административен орган. Компетентността на изпълнителния директор на ИААА да прилага ПАМ по чл. 106 и чл.

106а от ЗАвтП е първично придобита по силата на същия нормативен акт, но с разпоредбата на чл. 107 от ЗАвтП е регламентирана възможността тази своя компетентност изпълнителният директор на ИААА да прехвърли на упълномощени от него лица. Това органът е сторил със заповед № РД-01-553/ 23.11.2021 г., като на конкретно изброени органи в структурата на ИААА, в т.ч. директор на РДАА, са предоставени в пълен обем правомощията за прилагане на всички ПАМ по чл. 106 и чл.

106а ЗАвтП, без допълнителни условия.

Такава длъжност заема и авторът на обжалваната ЗППАМ № РД-01-553/ 23.11.2021 г., поради което съдът намира същата за издадена от компетентен орган, в обхвата на предоставените му правомощия.

По отношение на установените релевантни за случая факти съдът взе предвид и обсъди събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и прави следите изводи, по които намира жалбата, разгледана по същество, за основателна:

По смисъла на чл. 106а от ЗАвтП принудителните административни мерки се налагат за преустановяване на административните нарушения. По своя характер тези мерки са вид административна принуда, за прилагането на които е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административно-наказателна отговорност. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а предпоставка за издаването ѝ е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗАвтП съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на ЗППАМ, поради което актът се явява част от административната преписка по издаване на такава заповед.

С процесната заповед е наложена мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП, предвиждащи временно, за срок една година, да се отнема удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за преустановяване на извършено от него административно нарушение, в случая – извършване на таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. Това задължение на водача, посочено като такова и в съставения АУАН, е установено в разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, според която след наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.

Съдът е дал указания относно разпределението на доказателствената тежест с определение № 1179 от 22.12.2022 г., редовно връчено и на двете страни по делото. Въпреки това, в хода на настоящото производство ответникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на бланкетно изразена в придружаващо жалбата писмо теза за законосъобразност и правилност на издадения акт. Освен съставения АУАН и ЗППАМ, независимо от дадените указания, административният орган не представя по делото доказателства – относно факта на регистрация на жалбоподателя като лице, осъществяващо таксиметрова дейност; доказателства за собствеността на посочения в заповедта автомобил и за регистрацията му като такъв, с който се осъществява таксиметрова дейност; копия на иззетото и поверено му УВЛТА № 1010528 и на цитирания в АУАН попълнен пътен лист № 24/09.11.2022 г. Не сочи никакви доказателства, че на посочените дата, час и място жалбоподателят е осъществявал таксиметров превоз на пътници, без да е включил касов апарат. Не са направени и доказателствени искания за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в процесния ИАА.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че е налице непълнота на представената по делото административна преписка, въпреки изричното указание за представяне на посочени в горецитираното определение писмени доказателства. Но, доколкото е обвързан с предмета на правен спор, не дължи изследване и произнасяне по въпросите относно правоспособността на водача и собствеността на таксиметровия автомобил. По делото не е спорно, че жалбоподателят е водач на таксиметров автомобил, негова собственост. Не се спори също, че в момента на проверката в управлявания от него автомобил е имало пътник. Обстоятелството, че ЕКАФП в автомобила не е бил включен в момента на проверката също не е предмет на спор по делото.

Спорно е обстоятелството относно наличието на фактическите предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б.