Решение № 1997 от 23.09.2026, Административен съд - Кюстендил
- Съд
- Административен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно дело 308/2026
- Вид
- Решение № 1997
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- Иван Демиревски
Цитирани разпоредби
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 39 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 104б, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172 ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1997
Кюстендил, 23.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20267110700308 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от С. А. Л., с постоянен адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2649551 от 28.04.2026 г., издадена от полицай при РУ-[област], ОДМВР-[област].
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и неправилна, като претендира да са допуснати процесуални нарушения, както в производството по установяване на административното нарушение, така и в производството по налагане на процесната принудителна административна мярка, които сочи, че са ограничили правото му на защита. Твърди, че не е извършил вмененото му преднамерено изваждане на управлявания от него л. а извън контрол, както и да е използвал пътния участък за други цели не в съответствие с неговото предназначение. По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски по делото. В о.с.з., чрез адв. Б. поддържа исканията си.
Ответникът, полицай при ОДМВР – [област], РУ – [област], не изразява становище по жалбата.
Административен съд – [област], въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
В АУАН серия GA № 5117403 изготвен от полицай С. П. към РУ – [област], е посочено, че за времето около 17: 39 ч. на 28.04.2026 г. в [населено място], на кръстовище на ул. [област] и ул. Ропотамо, с посока на движение към улица Бузлуджа, лек автомобил Мерцедес Ц 270 ЦДИ, с рег. номер [рег. номер], собственост на С. Л., при излизане от кръстовището използва пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки маневри, принуждавайки МПС да поднася и да го извади извън контрол, довждайки до загуба на сцепления на задните му гуми /дрифт/. Действието е извършено на сухиа и не запрашена настилка. Нарушението е заснето с КК КNIZTOK 3.
С оспорената ЗППАМ № GPAM-2649551 от 28.04.2026 г., издадена от полицай П. при ОДМВР – [област], РУ – [област], на жалбоподателя С. Л. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква з) дд) от ЗДвП.
За да приложи мярката, административният орган е взел предвид АУАН GA № 2649551 от 28.04.2026 г. В тази връзка в заповедта е посочено, че на 28.04.2026 г., около 17: 39 ч. в [населено място], на кръстовището на ул. [област] и ул. Ропотамо, с посока на движение към ул. Бузлуджа, управлява лек автомобил Мерцедес Ц 270 ЦДИ, с рег. № [рег. номер], собственост С. Л., при излизане от кръстовището използва пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки маневри, принуждавайки МПС да поднася и да го изведе извън контрол, довеждайки до загуба на сцепление на задните му гуми /дрифт/. Действието е извършено на суха и не запрашена настилка. Нарушението е заснето с КК Кniztok 3 . Предвид установеното е прието, че С. Л. виновно е нарушил чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, а именно използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 28.04.2026 г., а жалбата е подадена на 30.04.2026 г., т.е. в законовоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП.
Със Заповед 277з-2056/10.10.2025 г. Директорът на ОДВМР – [област] е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР - [област], които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки (ЗППАМ) по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 от ЗДвП. Оспорената заповед попада в предметния обхват на посочената законова разпоредба, предвид което съдът приема, че органът е бил оправомощен да издава актове от вида на процесния.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването й. Като правно основание в обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. з) дд) от ЗДвП. От фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в посочената норма материалноправни предпоставки за налагането на ПАМ, вкл. се съдържа препращане към съставен АУАН, което е допустимо и следва да се приеме, че изложения в същия фактическа обстановка допълва мотивите за издаване на оспорената заповед. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно: временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 12 месеца, както е конкретизиран и нарушената административнонаказателна разпоредба.
Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон.
Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. з) дд) от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното отнемане на СУМПС на водача. Цитираната разпоредба правилно е издирена и приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. з) дд) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 12 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2.
Описаната в ЗППАМ фактическа обстановка отговаря на хипотезата по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която с наказания лишаване от право да управлява лек автомобил за срок 12 месеца, се наказва водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В случая ПАМ е приложена във връзка с констатираното управление от жалбоподателя на МПС чрез използване пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Процесната ПАМ е наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, който акт представлява допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства, които в настоящото производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. В случая жалбоподателят не оборва отразените в АУАН факти и обстоятелства относно управлението от негова страна на автомобил по начина, описан в акта. Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя, а от последния не беше проявена необходимата процесуална активност в тази насока, респ. ангажираните доказателства не са достатъчни да оборят презумптивната му доказателствена сила.
При наличието на редовно съставен АУАН за процесното нарушение, административният орган е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з) дд) от ЗДвП.
По изложените съображения, съдът приема за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон.
Извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност – засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техните здраве и живот, при което в съответствие с приложимата правна уредба административният орган е наложил принудителната мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена и целта на закона.
Предвид изложеното, атакуваната заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на производството на жалбоподателя не се следват разноски, респ. на представляващия го адвокат не се следва исканото адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Л., с постоянен адрес: [населено място], [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -1378544 от 11.05.2026 г., издадена от мл. автоконтролъор в РУ – [област] към ОДМВР – [област].
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�